Добро утро и приятни почивници!
Янче, присъединявам се към твоето кафе и политам.
СЪБОТА
Пак лети неуморната събота
с кречетало в ръка – ще събори стените.
И виенската люлка на въздуха
размотава звънливия смях на жените.
Пак прогизва от вино следобеда.
Даже старците влизат в дълбокото
и от свойте угаснали кораби
махат веслата, гледат с биноклите.
Само ти ли, поете, в зелената шума
на стиха като бръмбар се ровиш
и се блъскаш, и плачеш над думи,
и достигнал стената, се връщаш отново...
Остави пеперудата, нека играе –
карфицата тя сама ще намери...
И да тръгнем – отвънка трамвая
навива своята стара латерна.
Да се хвърлим в нощта, в тая мелница,
от звездите въртяна – нека ни смеле, –
като знаем колко малко живеем
и колко дълго ще бъдем умрели.
Със здраве, милимоички.
Той още един дядо \ ем де дядо! \ се опита да се натамани при нас, но нещо го игнорирахме - разваляте ни имиджа на заглавието 
, после
, после
накрая
