Премълчах си.
Иде ми направо да ревна, ама няма да помогне. Нали казах, че ще пътувам на среща с една дружка. Но не би... Стигнах само до Карлово, а планът беше да продължа до Сливен. През целия път ме валя страхотен дъжд, преминаващ в градушка. Много тежко пътуване. Малко преди Карлово, в с. Розино, улиците, които се спускат от планината към шосето, се бяха превърнали в пълноводни реки. Цялото шосе също беше река и едва пъплехме, докато накрая не спряхме, защото всичко беше затлачено с камъни и прекършени клони. Добре, че няколко мъже от колите преди мен излязоха и поразчистиха платното, та успях да преплувам. Много вода, много нещо. В Карлово изобщо не беше валяло, но като слезнах от колата, сестра ми вика: Къде ти е предният номер? Паднал някъде във водите, върнахме се обратно до селото с надежда да го намерим, но не би... Днес ходих до полицията да подам заявление, че се е изгубил номерът, и в понеделник, ако никой не го намери и предаде в полицията, пак трябва да ходя да пиша и попълвам разни документи. После в София трябва да ходя за нови регистр. номера, изобщо големи разправии. Кой знае колко време ще си изгубя по опашките в КАТ. Ядосвах се, беснях, но каквото станало - станало. Никак не ми върви през този месец, а преди всички най-хубави моменти в живота ми бяха свързани с него. Оплаках се подробно и дано не съм досадила. 
Пък и номерът ми беше хубав, сега кой знае какъв ще ми се падне. 
Препоръчани теми
