"Как да ти кажа ... останах с впечатление, че всички тук обсъждаме необмислената /да не кажа глупава/ постъпка, която би извършила, ако хукнеш да се жениш еди къде си /забравих вече/. Не знам някой да е казал думичка за твоя човек, освен евентуалното предположение, че този брак би отворило пътищата на НЕПОЗНАТИЯ за теб съпруг, към Европа. Не че тук изтрещели хора няма, или в която и да е точка на планетата, но е факт - световно известен, че тези техните жени бягат през глава от тях. Имах съседка с мюсюлмански произход. Учеше вече трето образование, само и само да не се прибира у дома. Никога няма да забравя думите й: "Ако баща ми излезе и забрави да заключи вратата, като се прибере няма да намери нито една жена у дома. Всички ще бъдат заловени и измъчвани, знаят го и все пак ще рискуват." Е, ако кажеш, че гаранцията ти че няма да те сполети подобна съдба, е 100% - заминавай. В противен случай се замисли дали си струва. Би ли понесла да се пожертваш, в името на нещо въображаемо /защото на този етап това е въображаемо, както за теб, така и за него/. Няма ли да е по-лесно и по-удовлетворяващо за теб просто да се огледаш за нещо стабилно и сходно?
Някой беше написал нещо много силно за случая: "Птиците родени в клетки мислят, че да летиш е престъпление." За тях всичко може да е в рамките на общоприетото, но за теб да бъде шокиращо."


