Кюретаж и забременяване след това - тема 68

КристалнаK, благодаря ти 
Стискам палци при теб всичко да е наред 

Аз все още съм в болницата и се раздвижвам. Подобрявам се и се надявам в събота да ме изпишат.

Хей момичета вие много сила и енергия ми давате 

Благодаря ви момичета за куража!
КристалнаK стискам много силно палци!!! И да драснеш след прегледа

Благодаря ви, задължително ще пиша 

Здравейте, момичета! Нямах много време да ви следя и от понеделник не бях влизала. Много неща сте изписали и хубави, и лоши ...


Baby.st.ss, честито! Стискам палци всичко да е наред до края и на финала да си гушкаш бебчето


mariqpb, Всичко ще се оправи и ще бъде наред, повярвай го! Прегръщам те силно, горе главата! 

amore, съжалявам за преживяното. Не бях плакала от понеделник, когато ми беше А... Просто ми се сви сърцето, когато прочетох поста ти. Бъди силна! Ние всички сме с теб! 

Благодаря много момичета  писах му във форума и с нетърпение чакам отговора

 Аморе, съжалявам за това, което преживявш.Същото пробиване на матката се случи на моя приятелка и то в Германия. Казали,че се случвало такова нещо и е просто риск от процедурата...
Искам да ти дам малко кураж, ако е възможно вобще в такъв момент, и да ти кажа, че тя се възстанови много бързо и няма никакви други усложнения и проблеми. Беше една седмица в болницата. Ще направи малко по-дълга пауза сега между опитите, но иначе всичко е наред.
 Да се възстановиш и ти бързо ти пожелавам! 

Е да, знам че в хирургията има рискови моменти, но чак 20 см. разрез по погрешка, за да ми извадят 3 мм месо, което се вади с вакуум през влагалището... С вакуум не се пробива матка, а АГ-то казва, че е с вакуум. Не познава машините ли. Ох не знам...простооо...
Корема ми е като заклан от край до край. Само като погледна на доло и знам, че тази касапница е грешка ми идва ....ох не мога да се събера в кожата си. Поне да имаше защо а то... Ами важното е, че малко по малко се оправям и сега ставам от леглото по 2 мин. а не по 5
Много съм щастлива, че след един ден и половина си тръгвам
 

Аморе, мила, стискай зъби, утре си вкъщи  ...
И един страничен съвет - плати си здравните осигуровки, излизат около 200 лв за цялата година, а можеха да ти спестят доста през последните тежки месеци.

На мен най-сетне ми дойде - на 47мия ден, алелуя  Доста се радвам, ( то голямо чакане беше), въпреки че съм безкрайно кисела и ме боли . Най-накрая развитие и се случва точно между двете морета. Е, сигурно няма да е приключил до понеделник, но до средата на седмицата вече би трябвало да мога да се плацикам 
Почвам и противозачатъчните, за пръв път ще ми е, дано не ги забравям 

Здравейте момичета.

Минавам да ви поръся с прашец, още не знам какъв е пола. но все пак да ви поръся . 

Сега имам запитване към вас. Както бях споменала в друга тема, кръвната ми захар бе доста висока при 3 различни теста.
Миналия ден ми правиха кръвна картина и резултата бе:

Име на теста(излседване)          Резултат       Единици             
Гликиран хемоглобин                 Н - 7,4           %(NGSP)   
Реф. Стойности Здрави(недиабетици) 4,0-6,0%, диабетици с добър контрол на кръвна захар до 7,5% 

Глюкоза (3-кратен профил)   
Глюкоза 8ч                               4,1                    mmol-l              3,3-6,0 mmol-l
Глюкоза 12ч                             3,8                    mmol-l              3,3-6,0 mmol-l
Глюкоза 15ч                             6,7                    mmol-l              3,3-6,0 mmol-l

Н - резултата е над нормата
L - резултата е под нормата

Ендокринологът който ми ги назначи ми каза най вероятно е гестационен диабет, но не каза със сигурност. Прати ме при друг Ендокринолог в Пловдив (проф. Орбецова) може ли някой да сподели мнения или да ме насочи към друг добър и да коментира резултатите?

Момичета този прф.Кременски никакъв не ми отговаря въб форума пък гледам че е онлайн....дали да му пиша на пощата или ще е много нахално

Не е нахално, прати му мейл. Аз така осъществих връзка с него, защото във форума доколкото си спомням имаше доста запитвания и не бях сигурна, че успява да види и запомни всички, затова му писах лично. Отговори ми на следващия ден.

Добре благодаря....ей сега веднага ще му пиша че ми писна 2 дни да го рефрешвам тоя форум и някаква файда

Аз си записах час при Сигридов. Все си мислих, че записванията вървят с месец напред, но не - вече е с месец и половина 

Интереснй статия за лесно забременяване.
http://ladyzone.bg/article/za-doma/semeistvo/kak-edna-malka-dras … enenjavaneto.html

Искам да споделя и тук историята ми, този път цялата: Из "За д-р Сигридов с любов": Дойде време и аз да разкажа моята история с щастлив завършек, който спи в съседната стая и днес става на 14 дни. Забременях в края на 2014 година, бях най-щастливия човек на света. За съжаление в очакване да дойде време за първия преглед (бях в края на 6 седмица) прокървих. На прегледа се видя сърдечна дейност, но и голямо отлепване, казаха ми, че шансовете са малки, назначиха ми утрогестан, но до края на деня всичко приключи. Гинеколожката, при която ходех ми каза, че често се случвало, да не го мисля, следващия път всичко щяло да бъде наред, било въпрос на шанс. В болницата, в която ходих, за допълнителен преглед също многократно ми обясниха и ме убеждаваха, че всяка втора-трета бременност завършвала така, до 5 спонтанни аборта са най-нормалното нещо на света, изобщо да не го мисля, за изследвания и търсене на причините и дума не можеше да става. Бях посъветвана да подновим опитите още на следващия месец. Преживях го тежко, като всеки преживял подобно нещо, и започнах да се лутам - един ден се самоубеждавах как причина няма (все пак всички лекари твърдяха така), но на следващия бях вътрешно убедена, че сърдечната дейност не спира просто така и причина има. Започнах да чета като луда – форуми, литература, български, чуждестранни. За съжаление срещах лошия сценарий в историите на много хора, които минаваха през това 1-2-5 пъти. Реших твърдо, че аз подобен кошмар не искам и няма да преживявам отново и се започна – записах часове при всички препоръчани гинеколози, които обаче не искаха и да чуят за изследвания, отивах с изготвен списък, но срещах само въпросително погледи тип „това откъде ти хрумна, че трябва да изследваш“, всички твърдяха, че тези изследвания не са ми нужни. Реших, че така няма да стане и записах часове във всички клиники, за които бях чувала, за някои от часовете, в които трябваше да чакам дори месеци. Междувременно си самоназначих изследванията (щом никой лекар не искаше да го направи, щях да го направя аз, добре, че можех), за които бях прочела, че може да са причина за такава случка. Междувременно дойде време за прегледите в клиниките. На първия отидох с голямо нетърпение и увереност, че тук вече ще разнищим случая, ще вземат насериозно мен и моите изследвания, ще открия лекар, на когото мога да се доверя, но нищо подобно не се случи... Въпреки папката с изследвания и лошия резултат от тези за тромбофилията и други, получих напътствия от сорта на „Следващия път ще трябва да лежиш повече, даже през цялото време“, „Евентуално ще трябва да пийваш по едно аспиринче (след като казвах, че съм алергична ме убеждаваха, че и без него ще мина)“ и естествено – „Спри да правиш изследвания, безсмислени са, 3.5 стойност на ТСХ нищо не е, не е нужно да го следиш при бременност“. Излизах от кабинетите все по-неуверена, не откривах лекар, на който можех да се доверя. В един момент взех да се примирявам дори, че такъв няма и ще трябва да се моля за голяма доза късмет следващия път. Бяхме на морето и моя онлайн позната, след поредния й спонтанен аборт ми писа, че ще ходи на преглед при доктор Сигридов. Само там не бях отишла, виждаше ми се безсмислено, поредният безсмислен преглед, щях да чуя поредното всичко ти е наред, млада си, не го мисли, може би по едно аспиринче, повече лежане. Реших все пак, че ще запиша час, и този ще бъде наистина последния, за да съм с чиста съвест пред себе си, че съм отишла навсякъде и съм се опитала да направя всичко. Записах си час по телефона, трудно, защото не бях бременна, но след 5 минутните ми обяснения имах час за след месец и половина. Отидох предубедена, че ще си загубя за пореден път времето.Чаках часове, междувременно изслушах бая истории пред кабинета и разбрах всъшност къде се намирам, преди да вляза знаех, че този път щях да чуя нещо различно. Влязох в края на деня, с пулс 200, бях толкова развълнувана, че не можех да говоря, очаквах да видя възрастен лекар в престилка, намусен и уморен, и с право, все пак през кабинета му днес бяха минали десетки жени – бременни, небременни, щастливи, разстроени, луди (като мен тогава), изобщо букет от емоции, които със сигурност му влияеха. Вместо това ме посрещна широка усмивка на лицето на млад мъж с руса плитка, карирана риза и дънки. Подадох му папката с изследванията, той я остави настрани и ме помоли да разкажа подробно как и кога се е случил спонтанния аборт. След, което, още преди да е отварял изследванията, ми обясни, че най-вероятната причина за случката е тромбофилия и трябва да си направя изследване. Не можех да повярвам, дори ми каза кой фактор вероятно не е наред. Бях безмълвна, най-после се случваше, най-после лекар, който да не ми казва как всичко е наред! Мисля, че само успях да посоча папката, а той започна да разглежда всички видове изследвания, които естествено се препокриваха с всичко, което той ми каза. Точно този фактор не беше наред, трябваше да следим щитовидната, тъй като се се появяваше проблем и то само при бременност и т.н. Назначи ми имунологични изследвания, от които излезе поредният проблем. Разбрахме се да се видим, когато вече съм бременна. Каза ми с какви изследвания да отида тогава, за да започнем терапиите. След месец направих първата вливка, а след още месец бях пред кабинета без час – бременна. Видяхме точката в края на 3-та гестационна седмица и се започна, бяха ми назначени всички необходими терапии – спешно посещение при ендокринолог, фраксипарин, утрогестан, вливка интралипид и т.н. С нетърпение очаквах всеки един преглед, влизах в кабинета с безброй страхове и излизах лека като перце и уверена, че всичко ще е наред. Всеки път, освен прегледа, д-р Сигридов отговаряше да всичките ми въпроси, обясняваше ми всяко едно нещо, за което питах и аз бях уверена, че всичко ще е наред. Не само, че не лежах през цялото време, а не лежах изобщо, дори напротив – ходех на разходки, на планина, на море. Очаквах бременността ми да бъде един дълъг кошмар, а той я превърна в едно сладко очакване, в един щастлив период от моя живот. С умиление си спомням за всяка една минута чакане пред кабинета, най-прекрасното очакване! И така на 1-ви август се появи Радослав, в 39 седмица, 3250, 52 см. Какво мога да кажа, освен едно отгромно Благодаря! Благодаря за моето дете, благодаря за всички останали деца, които си спасил, Благодаря за всички тези, които ще спасиш!