Бременна на 41 , объркана съм

  • 12 965
  • 111
# 15
Съпругът ти наясно ли е с нежеланието ти за второ дете? Ако да, и продължава да настоява за него, готов ли е да остане вкъщи и да го гледа той? Обсъждали ли сте такъв вариант?
Наясно  е ,  изборът  трябва да е мой .
Скрит текст:
Това с варината той да остане у  дома , не  звучи сериозно , впредвид факта  , че той  изкарва доста по- голяма част от доходите ни  , а и  едва ли ще се справи  с кърменето  .


Ако нямаш здравословни проблеми, съветвам те да го задържиш. След 5 години ще си благодарна за това решение въпреки трудностите.

Имам   известни проблеми   - ендокринни , гинекологични ,но не се явяват пречка .  
След  5 години  не знам дали ще съм благодарна   . Страхувам се  не в краткосрочен план , а в след 15-20-25  г , че   ние ще сме старци и  няма да има кой да помога  на тези деца  в живота.

С две деца каква точно помощ ти трябва? Не са много по-сложни от едно. С работата проблемът ще се реши, като излезеш в майчинство. Квартирата не е страшна, все пак е годна за живеене, нали?
Лесно  е да го каже  някой отсрани  , без да знае  живота ни  .Това , че проблема с работата се решавал с излизане  в майчинството   - не е  така . Проблемите започват след това, когато трябва две деца да се водят на градина , ако въобще  приемат второто на ясла !   , да се  бърза  за  работно време , боледувания  ...
В момента сутрин едвам успявам да заведа детето на градина и  да не закъснея за работа. Аз водя детето първо  и го взимам почти последно  , с вечно бързане   -не знам останалите родители с какво  работно време са  ?  или имат баби / дядовци около тях ,  но  отиват в 8,30-9 и  в 16,30 вземат децата . Но това е друга тема .
Подчертаното негово изказване ли е? Т.е. той би те подкрепил и при раждане, и при аборт, така ли?
Виж целия пост
# 16
Децата са дар от Господ, и е голям грях да лишиш, собственото си дете от живот, защото ти самата искаш да си живееш.Другото са оправдания.Човек не знае никога какво ще се случи утре.
Виж целия пост
# 17
Това, че си забременяла след толкова премеждия е чудо. Дар от Бога! Дай шанс на това дете. Едва ли природата е решила да ти го даде единствено за да ти скапе рахатлъка.
Изтощително е, съгласна съм. И аз родих едното си дете късно, тъкмо се бяхме преместили в друг град, помощ от никъде... умора, депересивност... Но минава.
Направи си тестовете и ако всичко е наред здравословно, приеми подаръка на живота.
Виж целия пост
# 18
Раждане на тази възраст е свързано със значително повишени рискове и за детето, и за майката.

Иначе положителните фактори са ти ги изредили многократно, няма да се спирам на тях.
Виж целия пост
# 19



[Когато баткото ни завършва висшето си образование малкият ни ще влиза в първи клас,  а аз ще клоня към 50 Grinning
не мисля че  възрастта  ви ще е  проблем - важното е да сте здрави
имам колежки на 62-3 които скоро ще се пенсионират пък не ми изглеждат старци
Виж целия пост
# 20
Ако със съпругът ви имате щастлив брак -изобщо не се чудете . Аз съм на 40 в момента, родих преди три години и сега ако имах възможност -пак бих родила . Нищо друго не оставя човек след себе си освен поколение
Виж целия пост
# 21
С две деца каква точно помощ ти трябва? Не са много по-сложни от едно. С работата проблемът ще се реши, като излезеш в майчинство. Квартирата не е страшна, все пак е годна за живеене, нали?

След децата няма вече такова нещо като "личен живот", има семеен живот, който се опитваш да направиш максимално комфортен за себе си.

Второто ще е с по-малко грижи, а може и да го научиш да спи, ако си го поставиш за цел.

Все пак не е четвърто-пето дете, нали, едва второ...

В другата тема обясняваш как не трябва да се ражда след 40..... newsm78 А тук съветите ти са други!?! Май нещо не си много наясно с позицията си!

по темата: AsiStoevа, според мен просто се страхуваш от неизвестността на новата бременност и раждане. Щом природата е решила да ви даде този дар, особено като сте имали проблеми, би трябвало да го задържиш. Мъжът ти иска, остава и ти да свикнеш с идеята. Успех, каквото и да решиш!

Не си разбрала: обяснявах, че не е добре човек да планира и насочва живота си така, че да му се наложи да ражда първо дете на 40. Ако се случи, никъде не казвам- не, махай го. Мисля, че двете неща са съвсем различни.

Иначе голямото след 2г. нали ще е ученик, малкото да кажем ще е на ясла или градина. Дотогава може да си намерила нова работа с по-добро работно време- да не говорим, че ако е офис позиция на комп., работното време става по-разтегливо понятие.
Виж целия пост
# 22
Момичета , благодаря на всички ви .
Ясно е, че ако  бях съвсем убедена  , че не искам детето вече щях да съм го махнала и нямаше да  има тази тема.
Очевидно не съм съвсем сигурна в нищо  в момента .

Но знаете ли - с изказванията , че е от хормоните  , ме успокоявате  .
В половината ден   съм в щастливи мисли как избирам количка  и даже да призная разглеждах модели , в другата част на деня  -плача  и си казвам , че ще  се обаждам на доктора за прекъсване .




Подчертаното негово изказване ли е? Т.е. той би те подкрепил и при раждане, и при аборт, така ли?

За  раждането повече от категорично  подкрепя  и го иска . За прекъсване на бременността -  против е  ,  но  каза , че ако  не съм готова, ще остави аз да реша, макар да иска детето . Не  е съгласен за аборт , но  е достатъчно толерантен  и интелигентен  , за да налага ултиматуми  или поставя условия .Казва - нека изчакаме и видим , че всичко е наред  .Каквото съдбата е наредила.

И аз съм се замисляла , че ако махна детето , това вероятно ще се отрази на отношенията ни .


Децата са дар от Господ, и е голям грях да лишиш, собственото си дете от живот, защото ти самата искаш да си живееш.Другото са оправдания.Човек не знае никога какво ще се случи утре.
Аз не виждам лошо човек да иска да си поживее  , а не на всяка цена да бъде жертва  и изтормозен  , само и само , за да остави поколение на всяка цена  , ако  пък не дай боже - точно   , че не знае утрешния ден и остави тези деца сами  , какъв е смисъла  да ги създава . Може и да  е егоизъм , но  по-добре  едно осигурено дете, за което да можем да се  грижим нормално .



Направи си тестовете и ако всичко е наред здравословно, приеми подаръка на живота.
Точно страха  от увреждания, раждане  ме плаши .
Виж целия пост
# 23
Казваш: Страхувам се, че след 20-25 години ние ще сме старци и няма да има кой да им помага в живота.

От личен опит ще ти кажа, че ще се оправят и още как /не, че съм имала родители старци/. Даже двете деца може да си поделят грижите по вас, ако се наложи, и за тях да е по-лесно.
Виж целия пост
# 24
Родителите са до време, братята и сестрите за цял живот. В един идеален свят. Но и в реалния в повечето случаи.
Аз не бих върнала осъществената си мечта. Не знам в какво вярваш, но то разполага дори да не е бог.
Хората се опитваме да имаме контрол над всичко понякога. Истината е, че не ние дадено да го имаме.
А всяко дете си идва с късмета - парите, времето и т,н за него съшо носи със себе си.
Виж целия пост
# 25
Също така не знам за какви пътувания и екскурзии ще става въпрос- едва ли ще имате пари за околосветски круиз и петзвездни хотели на екзотични дестинации. Та...да абортираш дете заради едното ходене на гръцко моренце...ми не е много смислено...едното преживяване е многократно по-ценно от другото.
Виж целия пост
# 26
С това , че братята и сестрите са за цял живот  ,  не мога да съвсем съвем съгласна , защото имам  достатъчно  горчиви примери около мен   .
Точно   за братя и сестри , скарани покрай това кой да се грижи за родителите или наследства ил и други глупости, че даже не си говорят     или не така близки без видима причина .
 Така , че семейството е мъжът  - в крайна сметка  децат порастват и отлитат и оставате двама един до друг .


Та...да абортираш дете заради едното ходене на гръцко моренце...ми не е много смислено..
The Siren of Titan , изказванията ти са малко груби и крайни .
Виж целия пост
# 27
Ама като започнете да повтаряте, че това е дар от Бога, направо се чудя да се смея ли или да се блещя. Бог можеше и по-рано да си даде дара, нали?! Айде сега като е дар да му се кланяме. Не казвам да прекъсне бременността, явно е желано и от двамата дете, въпреки нейните колебания, но малко по-практично мислене не вреди.
Аз лично в такава ситуация бих прекъснала бременността, обмисляла съм и такъв вариант, защото ето, случват се и неочаквани неща и за себе си съм решила как ще постъпя, ако съм на нейно място. Но авторката мисля, че ще пожелае това дете и ще го остави. Евала на мъжа й за правилното мислене и подкрепата.

Авторке, каквото и да решиш, успех ти желая.
Виж целия пост
# 28
Помисли от друга страна, ако един ден останеш стара и сама и това дете ти остане единствения приятел, който да се погрижи за теб.....
Виж целия пост
# 29
Момичета , благодаря на всички ви .
Ясно е, че ако  бях съвсем убедена  , че не искам детето вече щях да съм го махнала и нямаше да  има тази тема.
Очевидно не съм съвсем сигурна в нищо  в момента .

Но знаете ли - с изказванията , че е от хормоните  , ме успокоявате  .
В половината ден   съм в щастливи мисли как избирам количка  и даже да призная разглеждах модели , в другата част на деня  -плача  и си казвам , че ще  се обаждам на доктора за прекъсване .


Абсолютно си е от хормоните  Hug нормално е да си по-лабилна и емоционална, както и това, че ти сама каза, че си била почти в депресия от новата промяна с преместването.  И сега си се почувствала малко сигурна и хоп нова промяна, но аз съм убедена, че ще се справите. Моят съвет също е да родиш, имам усещането, че ако не го направиш след време ще се разкъсаш от чувство за вина.

Това с възраст, старост не го мисли не си престаряла ... хора на 60г понякога са толкова активни, че хора на 40г могат да им завидят, а и в живота никой не знае кога какво ще се случи. Деца с увреждания се раждат и на млади майки, има си скрининг за тези неща ще си го направиш бъди спокойна и не си пълни главата с излишни черни мисли, раждането като второ такова, ще мине доста по-леко най-вероятно.

Желая ти всичко хубаво каквото и да решиш Hug


Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия