Православието като начин на живот-6

И аз трудно мълча като ме критикуват(много рядко) и то ,когато съм спокойна и то след причастие и много молитви.
Отецът ми е казал,че имам гордост и аз едва скоро го осъзнах. Моля се,ама ми "избиват"нервите  на някъде.Това,което трябва да правя е да се моля по-често от опит си го знам.Казвам си молитвата на Св.Ефрем Сирин(Великоостна молитва)и която се сетя в момента,когато съм в такова състояние и ми помага.Има ефект.Пробвай.
А що се отнася до хората,аз поне не познавам хора толкова смирени,че да не се обиждат от нищо.В трудни времена живеем,ама това е друга тема.

Нил, нямам съвет за теб. Мисля, че на всички ни се е случвало да изпаднем в такава ситуация и поне веднъж сме си изпускали нервите. Нали знаеш формулата: падаш, каеш се, стараеш се да се пазиш, пак падаш, пак се каеш. И Бог да помага.

Дописвам: радвай се, че се чувстваш гадно и не се оправдавай. (Както и правиш.) Най-лошото е да приспим съвестта.

Въпросът е, че с някои хора не върви и не върви и мине, не мине, все има конфликт.

Нил, когато изпадна в подобна ситуация винаги се питам, какво у мен предизвиква това поведение на другия и винаги намирам отговорът.когато приемем, че Бог ни изпраща нещата и хората,не случайно и че нещата, които ни се случват са на принципа на огледалото, вече не се ядосваш на човекът срещу теб. И друг път сме обсъждали тук,че нищо отвън не идва, ако не го носим в себе си, поне при мен е така.

Пробвай да ограничиш общуването си с този човек. Сведи го до необходимия минимум. Пита ли те нещо, отговори му само с "да" и "не" и се обърни към някой, който ти е симпатичен. Ако пак продължава да те критикува, то си е чисто заяждане и проблемът си е негов

Аз така и правя.Въпросът е, че като почне да се държи по приятелски и аз скъсявам дистанцията(малко ми трябва), за което винаги съжалявам после. Стигнах до извода, че няма как да си в прекрасни отношения с всички - има хора, с които трябва да си на Здравей, за да имаш нормални и прилични отношения.При условие, че с даден човек нещата винаги стигат до конфликт, каквото и да правиш, по- добре да си далеч.Нали така и пише"Ако е възможно, бъдете в мир с всички човеци".Стига съм философствала и да не занимавам аудиторията с глупости повече.Благодаря на всички за включването и подкрепата - всяко едно мнение ми е ценно.Хубава неделя!

Защо, бе Нил, занимавай ни. Полезно ни е на всички. Аз постъпвам както е препоръчала елито-бу. Наистина някои хора нараняват тези, с които са близки. Не го правят нарочно, но така става. И когато спазваш дистанция от тях, са по-учтиви.

Докато пиша се сещам, че проблемът ни е, че не сме се научили да спорим. Има едно много просто правило: започвай изречението с "Аз." "Обидно ми е това, което казваш." Така не се мъчиш да извадиш треската в окото на другия, но му показваш, че те наранява. А той има нужда да го чуе, защото го прави несъзнателно, дори си мисли, че ти помага. За такъв вид общуване обаче отива много енергия и аз лично невинаги я имам, за да я вложа. Затова избирам кои връзки са ми важни и влагам само в тях.  Това поради човешка слабост. Ако иска човек да е съвършен, по-добре да последва съвета на Лунно момиче. Казвам го без капка ирония!

Здравейте, изправена съм пред една дилема и ще са ми полезни и вашите мнения.

Преди време се изповядвах редовно при един свещеник в България, който наистина беше (е) Божи човек. Вярно, че и аз изпитвах потребност да се покая, но и той ми помогна искрено да поискам прошка и да се помиря с Господ. Много тежко изживях повторната ни емиграция и откъсването от тази малка общност, към която лека, полека се приобщихме.

Тук, по негов съвет, намерихме малка местна църква и отидохме да се изповядаме. И въпреки че (за разлика от на Запад, където живяхме преди това) всички са открито религиозни и не се гледа с лошо око, даже напротив, аз никога не съм се чувствала по-отдалечена от Бог. Тежи ми, мъчно ми е, самотно ми е, страх ме е. Свещениците са дръпнати и хладно-любезни, което е национална черта на руснаците. Не са неучтиви, но за българските стандарти са си направо груби. И, колкото и да не ми се иска да го призная - това неприятно отношение неусетно се пренесе върху връзката ми с Бога. Отивам в църква и само гледам по-бързо да излезна..Няма го този личен, потребен ми диалог с Него. Само се озъртам да не мине поредния свещеник, който ще ми се сопне "Вие се изповядохте последно еди-кога-си. Кога ще се изповядвате отново?". Знам, че те са просто посредници и разговорът е с Бог, но да седя и да се изповядвам докато в очите му има подигравателно пламъче и ме каара на конвейер със "Завиждаш ли? Гневиш ли се? Добре, хайде наведи се за молитва" ми е леко обидно. Примерно, това, че не завиждам не означава, че нямам грехове, за които искам да говоря и да получа утешение и опрощение, но тук някак си я карат по-общо.

Чудя се...Според вас трябва ли да направя това усилие и да ходя редовно да се изповядвам при този човек? Мисля си, че ако успея да се изповядвам пред някой, който не ми е много приятен, това ще ме научи на още по-голямо смирение и ще ми помогне да потисна егото си...Но от друга страна, това е толкова лично...точно в тези моменти на пълно откриване ми се искаше да има някой настроен благосклонно да ме напътства не с лошо, с с блага дума и съвет по правилния път...Не знам, трудно е. Вие как мислите?

Благодаря предварително за всяко мнение 

Вие се изповядвате пред Бога, а не пред свещеника. В тази връзка дали ви е симпатичен (приятен, отвратителен и т.н.) свещеника или не няма абсолютно никакво значение или отношение. Така, че преодолейте тези противоречия и се изповядвайте според канона на православната църква.

Babunka, в трудна ситуация си. Няма ли други храмове в които да отидеш? Друг свещеник, на който да се изповядаш? Сигурно и там са различни, както и тук, нали са хора. Аз явно имам някаква романтична представа за Русия и Православието там... Бог с теб!

Благодаря, ще превъзмогна тези си съмнения и ще отида.

Три континента вече сменихме...хората са си хора навсякъде. И аз имах романтични представи навремето и за Англия и за Австралия, и за Канада, и за Америка, и за Русия. Бягането е до време, лошото е, че става навик след определен момент.

Бог с вас!

Babunka, аз съм на едно мнение с Надето.  Потърси си друг изповедник.
А колкото до обикалянето из различни страни... Бог е един на всякъде.
Как беше... "Дори и в дола на смъртната сянка да ходя, не ще се убоя, защото Ти си с мене"

Аз съм го преживяла това със свещеника, който е уж само посредник. При мен резултатът не беше добър. Просто не е за всекиго това.

Когато сме болни, разпитваме и се стремим да отидем при най-добрия лекар. Защо за свещеника трябва да правим компромис, та душата нали е по-важна от тялото?

Дано Бог те отведе при свещеник, който да отговаря на нуждите ти!

Леки и спасителни пости! Простете ми ако съм сгрешила с нещо, братя и сестри.

Прави сте. Аз и затова написах, че когато попаднах при "правилния" свещеник все едно сърцето ми се отвори към Бог. А сега започнах и аз да се изповядвам по инерция. Не мисля, че това е смисълът на изповедта. Не очаквам благост и одобрение докато си изплаквам греховете, но определено не очаквам и 'учете повече руски, имате осезаем акцент' при все, че вижда, че се изповядвам с виснало бебе на ръцете и двама щъкащи около мен; чужденци в чужда държава, очевидно да си оправям акцента на 4ия ми ( и последен, за повече нямам сили) чужд език не ми е приоритет...

Оф, размрънках се...простете, но отчасти свикнах да ходя на църква И заради добродушието и благостта, които свикнах да получавам там и които не съм видяла дори от собствените си родители през живота си. Сметнах, че и тук ще е така, но явно ще трябва да се пренастроя. Суров климат, сурови хора, сурова страна...затова и са оцелели...