Православието като начин на живот-6

Е, наистина ли  мислиш, че тогава ще има нужда от Земята въобще? Аз викам да я оставим на Свидетелите на Йехова, те много си обичат земното, сътвореното, човешкото, привързани са някак завалиите.
Пък ние ще се примирим с Вечността, нека бъдем скромни

Пак ти благодаря, ама бъркаш относно мен. Самоцитирам се:
Този ник  е резултат на трезва самооценка. Ежедневно и със завидно упорство доказвам, че изборът му... е едно от много малкото правилни решения в живота ми.   

Относно послеписа ти - може да прочетеш нещо много полезно в предишната тема - относно прошката. Прошката не само към ближните... но и към себе си. В някои моменти навярно си допускала грешки, ама едва ли си чак пък малоумна.

Прошка давам. Със цялото си сърце.
А към себе си ....трудно...... самоосъждам се. ....явно е скрита гордост. Не знам. Ровя си в душата, за да разбера корените на греховете си ......но ми е трудно ....сама да се диагностицирам....

Виждам, Господи, греховете си и се измъчвам,
понеже са многочислени.
Уви, как ме застигна такова бедствие?
Езикът ми говори прекрасно, а поведението ми
е срамно и презряно.
Горко ми в деня, когато се открият тайните!
Прекрасни са думите ми за другите, а делата ми са отвратителни.
Другите уча на ред в света, а сам, нещастният,
се отдавам на страстта.
Всичките ми дни протекоха и се изгубиха в грехове, и нито ден не съм служил на правдата.
Едва започвах да се кая с намерение повече да не греша, когато идваше лукавият и ме улавяше поради ненавистта си.
Горко ми, защото доброволно падам в мрежите му.
Ако ида да се поразходя, стъпвам като праведник и мъдрец. Видя ли че някой греши, смея се и му се подигравам.
Уви, ще се разкрият беззаконията ми и ще се посрамя!
О, по-добре да не се бях раждал!
Тогава не би ме развратил този преходен свят; ако не го виждах, не бих станал виновен, не бих се осквернил с греховете си и нямаше да се боя от изтезанието, съда и мъченията.
Едва дал обет да се покая, аз отново се връщам и падам в същите грехове.
Радва ме часът, проведен в грях;
и дори мисля, че върша похвално нещо.
Уви! Досега не разбирах, че ме очаква геената.
Лукавата воля ме въвежда в грях;
но когато съгреша, хвърлям вина на сатаната.
Но горко ми!
Защото аз сам съм причина за моите грехове.
Лукавият не ще ме застави насила да съгреша, греша по своята воля.
Благодатта Ти, стигайки сърцето ми, среща там зловонието на скверните помисли, затова веднага отстъпва, като не намира за себе си вход и не може да влезе и да се всели в мене, както тя желае.
Нищ съм, окраден от змея; немощен съм, свързан с тлението; нямам сили, потиснат от греха. Изгубих Твоя дар и затова нямам съвършено благоразумие.
Изгубих общението с Тебе, затова не зная накъде вървя.
Нищо си нямам.
Ако и да имам нещо, Ти милосърдно си ми го дал.
Безкрайно съм нищ; ако се обогатя, всичко това ще бъде дарувано от Тебе.
И сега то е Твое, и преди Твое е било.
Моля само за благодат - изповядвам, че чрез Тебе ще се спася, ако изобщо се спася! (3, псалми 10, 55, 69, 71, 98, 128).
----------------
Из псалмите на св.Ефрем Сирин

Само да вметна нещо от първо лице:
За мен изглежда е късно вече, но...
... ако имаше някой "да ми удари 2 шамара", когато бях неразумен, наивен, самонадеян, себелюбив, горделив... щях да съм му благодарен до края на дните си.