Православието като начин на живот-6

14. Защото знаем, че законът е духовен, пък аз съм от плът, продаден на греха.
15. А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя.
16. Ако пък върша това, що не желая, съгласявам се със закона, че е добър;
17. а в такъв случай не аз вече върша това, а грехът, който живее в мене.
18. Аз зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто; защото желание за добро има у мене, но да го върша не намирам сили.
19. Защото не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша.

/към свети три светители, а по-долу, май става въпрос за Света Троица?/...Изглежда го има в много варианти....Някой може ли да допълни нещо към тази история? Как сте я чували вие?

/ С две думи аз я знам така- вярващи християни попаднали на един остров и видяли трима души да се молят с молитвата "Вие тримата, молете се за нас тримата" /май са имали една единствена икона на свети три светители Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст и нищо друго /. Християните ли, епископът ли, решили да ги научат как да се молят. Като си тръгвали с кораба тримата от острова ги настигнали, вървейки по водата, като по суша и се провикнали- "Как беше молитвата?" Тези от кораба, ужасени, отговорили "Връщайте се и си се молете както знаете"   Това е по мой спомен и което знам аз....
Та, на този остров нито са имали форум да обсъждат, нито друга социална мрежа. Че и само една икона са имали, за книги не знам./ надали/ Най-вероятно са се грижели за прехраната си и са живеели простичко с ей тази само молитва.

ТРИМАТА СВЕТИ СТАРЦИ

(народно предание[1])

А кога се молите, не говорете излишни думи, както езичниците, защото мислят, че в многословието си ще бъдат послушани. И тъй, не се уподобявайте на тях; защото Отец ви знае от що имате нужда, преди вие да му попросите. (Мат, 6:7,8)

Отплава с кораба епископът на град Архангелск[2] в посока Солвецките острови[3]. На борда имаше и богомолци на поклонение…Вятърът беше попътен, времето ясно и корабът не се люлееше. Богомолците-поклонници – едни лежаха, други закусваха, трети се бяха скупчили и разговаряха едни с други. И епископът излезе на палубата, и започна да крачи напред-назад по мостика. Той се приближи към носа на кораба и видя, че се е събрала група хора. Един от вярващите показваше нещо в морето и обясняваше, а останалите го слушаха – в морето нищо не се виждаше, само слънчевите отблясъци се отразяваха в далечината. Епископът се приближи и започна да се заслушва. В този момент той видя, че вярващият си свали шапката и замълча. Останалите, виждайки епископа, също свалиха шапките си и отдадоха своето почитание…

– Не се стеснявайте, братя, – каза епископът – Аз също дойдох да послушам какво разказваше ти, добри човече.

–      За светите старци ни разказваше рибарят – отговори един от по-смелите.

–      Е какво за тези старци? – попита епископът, приближавайки се до групата хората и сядайки на един сандък. – Разкажи и на мен, ще послушам. Какво им показваше?

–      Ето там къде блести островчето – каза селянинът и показа напред вдясно. – Ей на това островче живеят светите старци и там дирят те спасение.

–      Къде е това островче? – попита епископът.

–      Ето там където ми сочи ръката, гледайте. От онова облаче вляво и малко надолу, като ивица се вижда.

Епископът се взираше, взираше, но нищо не виждаше – само безкрайна водна шир:

–      Нищо не виждам. Та какви са тези свети старци, които живеят на острова?

–      Това са Божии люде, – отговори вярващият. – От доста време бях слушал за тях, но все не ми се отдаваше случай да ги посетя и ето едва миналата година ми се даде възможност да ги видя със собствените си очи.

И той започна отново да разказва историята си, как веднъж като бил за риба прибоят го отвел на този остров, без да знае къде се намира. На сутринта започнал да обхожда острова и попаднал на землянка, от която първо излязъл единият от старците, а след него и другите двама. Те го нахранили, помогнали му да се изсуши и да си поправи лодката.

– Да, и как изглеждаха? – попита с любопитство епископът.

–      Единият беше невзрачен, леко прегърбен, облечен в поизвехтяло расо и доста възрастен, вероятно на повече от 100 години – брадата му беше толкова сива, че чак зеленееше, а самият той беше винаги усмихнат и лъчезарен, като ангел небесен. Другият на ръст по-висок, също доста възрастен, облечен в разкъсан кафтан, с брада жълтеникавосива, но беше човек корав: преобърна лодката ми като дървено ведро, така че дори не успях да му се притека на помощ. Той също излъчваше радост. Третият – най-висок, с дълга брада до коленете, бяла като сняг, но самият той навъсен, с вежди надвиснали над очите, почти гол, препасан само с една рогозка.

–      И за какво се разговаряхте? – попита епископът.

–      Преди всичко мълчахме, дори те помежду си малко разговаряха. Докато се погледнеха и вече се бяха разбрали един други. Аз започнах да питам на висок глас дали живеят отдавна тук. Този навъсеният се намръщи, нещо си замърмори, направо стана сърдит, но в този миг най-дребничкият и най-възрастен старец го хвана за ръка и му се усмихна – така високият веднага притихна. Най-възрастният само каза „помилуй нас“ и се усмихна.

Докато вярващият говореше, корабът съвсем се приближи до острова.

–      Ето сега се вижда напълно – каза богомолецът, посочвайки острова – можете да го огледате, Ваше преосвещенство.

Епископът започна да се взира. И наистина видя черната ивица на островчето. Погледа, погледа и се отправи от носа на кораба към кърмата. Приближи се до кормчията и попита:

–      Какво е това островче, което там се вижда?

–      А, то няма име. Такива има много тук.

–      Това истина ли е, както се говори за тези свети старци, които търсят спасение тук.

–      Да, говорят, Ваше преосвещенство, но не знам дали е истина. Рибарите казват, че са ги виждали, но и разправят много врели-некипели.

–      Бих искал да посетя този остров и да се срещна със светите старци – каза епископът. Как би могло това да се случи.

–      С кораб няма да може да се стигне – каза кормчията. – С лодка ще е възможно, но трябва да питаме Старшия.

Извикаха капитана.

–      Ще ми се да видя тези старци – каза епископът. – Ще може ли да ме свалите до брега?

–      Да, възможно е, ще отнеме доста време, но длъжен съм да Ви кажа, Ваше преосвещенство, че не си заслужава да ги виждате. – отвърна капитанът. – Чувал съм от хората, че там живеели някакви съвсем глупави старци, които нищо не разбирали, а и подобно на морските риби, не можели да говорят.

–      Аз искам да ги видя, свалете ме до брега. – отвърна епископът. – Ще си заплатя разходите.

Какво да се прави, моряците обърнаха платната. Кормчията смени посоката на кораба и заплава към острова. Изнесоха един стол за епископа и го поставиха на носа на кораба. Той седна и се загледа. Всички хора се събраха при носа и също се загледаха към островчето. И у когото зрението беше по-силно, вече виждаше камъните на брега и показваше землянката на старците. А един дори различи в далечината и тримата старци. Капитанът извади далекогледа си, погледна през него и го подаде на епископа с думите:

–      Правилно говорят, ето на брега, от дясната страна на големия камък, стоят трима човека.

Погледна и епископът през далекогледа, насочи го на посоченото място и наистина там имаше трима човека: единият висок, другият по-нисък, а третият най-малък; стоят на брега и се държат за ръце.

Капитанът се приближи към епископа с думите:

–      Ваше преосвещенство, трябва да спрем с кораба. Оттук вече можете да се придвижите с лодка, а ние ще хвърлим котва и ще ви изчакаме.

Моряците спуснаха въжето и хвърлиха котвата, отпуснаха платната и корабът рязко се залюля. Свалиха лодката, гребците скочиха в нея и започнаха да спускат епископа по стълбичката. След като той слезе в лодката и седна на една пейка, моряците заеха места на веслата и загребаха към острова. Лодката потегли и, когато се приближи на разстояние един хвърлей от брега, ясно се видяха тримата старци: високият – почти гол, препасан само с една рогозка; по-ниският – наметнат с разкъсан кафтан и най-старият – облечен в извехтяло расо; стоят и се държат за ръце.

Гребците се приближиха до брега и застопориха лодката. Епископът слезе на сушата.

Старците му се поклониха, а той ги благослови, след което те се поклониха още по-ниско. И започна да им говори епископът.

–      Чувам, –  казва – че вие тук сте свети старци, Божии хора, които дирите спасение и на Господа-Христа се молите за всички люде. Аз, недостойният служител  Христов, призван да се грижа за Неговото паство, съм тук по Божия благодат и навестявайки ви, ако мога, някакво поучение да ви дам.

Старците мълчаха, само се усмихнаха и един други се спогледаха.

–      Кажете ми, как дирите спасение и как служите на Бога – запита епископът.

Въздъхна средният и погледна към най-стария и най-опитния; навъси се най-високият старец и също погледна към най-стария и най-опитния. Усмихна се най-старият и най-опитният старец и каза:

–      Не умеем ние, служителю Божи, да служим на Бога, а само на себе си служим и себе си храним.

–      А на Бога как се молите? – попита епископът.

И най-старият от тях каза:  

–      Молим се така: „Трима Вас, трима нас, помилуй нас!“

–      И в момента, в който той изрече тези думи, и тримата старци паднаха на земята с поглед към небето и тримата изрекоха: „Трима Вас, трима нас, помилуй нас!“

Поусмихна се епископът и каза:

–      Да, чули сте за Святата Троица, но не това е молитва. Заобичах ви аз, старци Божии, виждам, че искате да угодите на Бога, но не знаете още как да Му служите. Не така трябва да се молите, а чуйте мен, аз ще ви науча. Не от себе си ще ви уча, а от Божието писание ще ви науча на това, което сам Господа е повелил на хората, как да се молят на Него.

И започна епископът да разяснява на светите старци как Господ се е открил на хората: разясни им за Бог-Отец, Бог-Син и Светия Дух и каза:

–      Бог-син дойде на земята, за да спаси всички хора и да ги научи как да се молят. Слушайте и повтаряйте след мен.

И започна епископът да казва: „Отче наш“. И повтори първият старец: „Отче наш“, повтори и вторият старец: „Отче наш“, повтори и третият: „Отче наш“. – „Който си на Небесата“. Повториха и старците: „Който си на Небесата“. Но пообърка се в думите средният, не ги изговори правилно; не изговори добре думите и високият гол старец – неговите мустаци така бяха обрасли, че му пречеха да говори ясно; измънка нещо несвързано през беззъбата си уста и най-старият.

Повтори още веднъж епископът, повториха и старците. И приседна на един камък епископът, и старците го наобиколиха, и го гледаха внимателно в устата, и повтаряха след него, докато той им говореше. И целият ден до вечерта се поизмори епископът с тях, и десет, и двадесет и сто пъти изричаше една дума, и старците повтаряха след него. И бъркаха се те, и постоянно ги поправяше той, и ги заставяше да повтарят отново.

И не остави епископът старците, докато не ги научи на Господнята молитва. Изричаха молитвата след него, изричаха я и сами. От всички най-добре я усвои средният и сам си я повтаряше. И казваше му епископът да я повтаря още и още, и другите също изричаха молитвата.

Вече започна да се здрачава и месечината се показа от морето, когато епископът се изправи да се прибира към кораба. Сбогува се епископът със светите старци, а те му се поклониха и тримата до нозете. Повдигна ги от земята и целуна всеки един, като им нареди да се молят, както той ги е научил и седна в лодката и отплува към кораба.

И плаваше епископът към кораба, и ясно чуваше как старците в три гласа гръмко произнасяха Господнята молитва. Започнаха да приближават кораба и вече гласовете на тримата старци не се чуваха, но само се виждаше на лунната светлина: стоят си на брега, на същото място, тримата свети старци – единият по-ниският от останалите в средата, високият – отдясно, а средният – от лявата страна. Качи се на кораба епископът, стъпи на палубата, вдигнаха котвата, вдигнаха платната, наду ги вятърът и корабът заплава напред. Отиде епископът към кърмата и приседна там и всички гледаха към островчето. В началото светите старци се виждаха, но после се изгубиха от погледа на всички, постепенно и островът се изгуби и само морето остана да си играе на лунната светлина.

Богомолците си легнаха да спят и всичко утихна на палубата. Но на епископа не му се спеше, седеше на кърмата и гледаше към морето, натам накъдето се скри островчето и си мислеше за добрите старци. Мислеше си за това, как те се радваха, че научиха Господнята молитва и благодари на Бога за това, че го заведе да помогне на тези свети старци и да ги научи на Словото Божие.

Седеше си епископът, мислеше, гледаше към морето, към тази страна, накъдето изчезна островчето. И само светлината от игривите вълни се отразяваше в очите му. Изведнъж видя, че нещо блести и се белее в морето по лунната пътека – птица ли, чайка или платна на лодка се белеят. Вгледа се епископът. „Лодка – помисли си – на платна зад нас ни следва. Съвсем скоро и вече ще ни настигне. Така далече, далече беше, а вече се вижда съвсем близо. И не на лодка, и на платна прилича. А бяга нещо след нас и почти ни настига.“ И не може да разбере епископът какво е то: да е лодка, не е лодка, да е птица, не е птица, да е риба, не е риба. На човек прилича, много е голямо, но какво ще прави човек сред морето. Изправи се епископът и се приближи към кормчията.

–  Погледни – рече – какво е това?

– Какво е това, братко? Какво е това? – попита епископът, но вече сам виждаше – бягаха в морето тримата свети старци, белеха се и блестяха сивите им бради и съвсем се приближаваха към стоящите на кораба.

Огледа се кормчията ужасен, захвърли руля и закрещя високо:

–  Господи, старците след нас бягат в морето, както по земята!

Заслуша се народът и всички се качиха и се събраха на кърмата. Вече всички виждаха – старците бягаха, държейки се ръка за ръка. Крайните двама махаха със свободните си ръце, за да спрат кораба. И тримата във водата, бягаха си, както на сухото, и краката си не придвижваха.

Тъй като не успяваха да спрат кораба, когато се изравниха с него, старците се приближиха до самия борд, вдигнаха главите си и заговориха в едни глас:

–  Забравихме, служителю Божи, Вашето преподаване. Докато повтаряхме, всичко помнехме и, когато престанахме да повтаряме, една думичка ни убягваше – забравихме я и всичко пропадна. Нищо не помним, научи ни отново!

Прекръсти се епископът и се наведе към светите старци, казвайки:

–  Дохожда до Бога и вашата молитва, свети старци! Не аз ще уча вас. Молете се за нас грешниците!

И поклони се епископът до нозете на светите старци. И спряха се старците, обърнаха се и тръгнаха назад по морето. И до сутринта се виждаше сиянието от тази страна, накъдето вървяха старците.

                                                                                                                                                                                                                               Преведе от руски Балдегал

 

[1] Работата по тази легенда се отнася до периода януари-февруари 1886 г. Издадена е за първи път през март същата година. Самата легенда за тримата свети старци Толстой чува лично от Щеголёнок, Василий Петрович (1817-1894) – един от водещите руски разказвачи на народни приказки и сказания. Сюжетът на тази легенда през годините е познат в Русия както в устен, така и в писмен вариант. В древноруски ръкописи от ХVІ в. е запазено подобно сказание, което се приписва на Августин Блажени (354–430). Тази легенда е получила разпространение в християнството както на запад, така и на изток. Известни са аналогични истории при будистите и при суфите. На български тази история освен от Толстой е позната и от Бхагван Шри Раджниш (Ошо), както и от Паулу Куелю.

[2] Архангелск е град в Русия, административен център на Архангелска област. Лежи на двата бряга на река Северна Двина, близо до вливането ѝ в Бяло море в далечния север на Европейска Русия.

[3] Солвецките острови (на рус. Солове́цкие острова́) – архипелаг в Бяло море с площ 347 км². Соловецкият манастир, построен на един от островите, е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Основан е през тридесетте години на петнадесети век от монасите Герман (German) и Зосим (Zosim). В средата на шестнадесети век Соловецкият манастир е в разцвета си.