Православието като начин на живот-6

Мами, благодаря за милите и конструктивни коментари!
Аз в крайна сметка се кръстих - борех се с това три месеца (докато бях в Щатите и подсмърчах всеки път като дойде време за причастие, за което не бях допусната . Чудех се там ли да се кръстя, тук ли (там нямаше да е кръщение, а само миропомазване, защото вече имам водно кръщение в протестантска църква, което там щяха да признаят, но тук не),  но някак след Великден (след дългия пост и много неща, които преживях в църквата там), дойде върху ми един мир и убеждението, че  трябва да си дойда в България и да се кръстя. И го направих точно при този, свещеник, с който преди три месеца спорехме и някак мисля и за него това беше празник - искрено ми се зарадва.  Намерих си и най-добрият човек за кръстник - изобщо Бог промисли в това отношение. Отецът не ми поиска пари, но реално си ги дадох като ми извадиха свидетелството за кръщение (така както беше редно, според мен - просто има неща, за които можеш да наложиш такса и други, които не трябва да обвързани с парични отношения).  Може да ви разкажа в някой пост как стигнахме до православието, защото е странна история, но за сега и без това са ми много дълги постовете....Там между другото всеки "convert" имаше своя си, уникална история как е намерил православието (или може би то е намерило тях...)
За катехизиса сте прави - само възрастни преминават, децата се водят "cradle born orthodox" - "православни от люлката" и там много се гордеят с това (ако са вече пораснали такива деца), че не са се замърсявали от други учения, ами от малки са на правилното място.
Milmich, на мен също ми беше странна тази практика, но предположих, че е нещо традиционно, защото там са много строги с това да прилагат точно традицията (до буквализъм чак). Този човек те го наричат "sponsor" (което ми е още по-странно, защото ми навява някакви финансови асоциации). Но после като чета по книгите (пак англоезични) и там го описват по този начин. Идеята е, че преди да се покръстиш си прекарал достатъчно време в църквата и хората там са те опознали достатъчно, за да гарантират, че си достоен да вземеш кръщене. Ако не си - предполагам дават препоръки какво трябва да промениш в живота си, за да бъдеш...
И като споменах книги, силно препоръчвам «Откровенные рассказы странника духовному своему отцу» (The Way of a Pilgrim) както и филмът на Павел Лунгин Остров (2006)  - много силен, изключителен.

Препоръчвам тази статия, ще отговори на някои от въпросите ви.

https://www.pravoslavie.bg/Беседа/по-добре-христов-хулиган-отколкот/

Fapua,разкажи как намери православието  Много обичам такива истории 

Може би искаш да дадеш линк към това https://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0/ … 0%BA%D0%BE%D1%82/, понеже се отваря нещо друго ?

Да, точно! Благодаря!

За нищо, то аз ти благодаря- Страхотна статия!

И на мен много ми харесва и често си я чета. 

Препоръчвам тази статия за възпитанието на децата:

http://sveticarboris.net/index.php?option=com_content&view=a … ii&Itemid=141

Статията е много хубава! Дава ми надежда и утеха.
има ли такива родители? свети? нали всички сме грешни?
лошите влияния са просмукани навсякъде, та децата ходят на училище и живеят в света. Как да не се повлиява душата им , след като тя е неукрепнала още, а  вижда и чува какво ли не.
В училище не се изучава Св. Писание. Самата аз започнах да го изучавам чак сега....Всичкото ми възпитание е светско. Децата в училище се обучават тотално светски.

Катеричка, старецът Порфирий често говори за освещаване на родителите. Това става чрез молитва, тайнствата, четене на духовни книги, пеене на духовна музика, посещаване на храма... Иначе аз познавам святи хора. Да, допускат грешки, но са святи. Те, разбира се, биха ми се изсмели, ако им го кажа. Колкото по-свят е един човек, толкова по-смирен и самокритичен е.

Изкушенията са навсякъде, да, но доброто християнско възпитание на детето ще го възпре от много грешки. Детето на мои познати ( на 16 г.) веднъж ми каза: "Ако мама и тате не ме бяха възпитали така, сега щях да пуша."

МАГИ ДС, благодаря за статията. Много е хубава. А за напреднали препоръчвам това: http://www.sveta-gora-zograph.com/books/Patiat_kam_spasenieto/book.pdf

Мама Барба на мен лично не ми допадна книгата, прекалено абстрактно, да не кажа на места и едностранчиво , почти никъде не се говори за най-важният път към спасение,за единствения, който далеч не е аскетичен. Като млада майка не ми допадна и прекалено скованото, на места догматично отношение към детето и неговият свят. Може би наистина е за много напреднали в изучаване на теоретичните страни на богословието, но не я усетих като други православни книги, които ти стоплят душата. Надявам се, не съм огорчила никого с мнението си, но нали за това е форум.

Снощи четох книгата до късни доби. Много ценни неща има в нея, но усещането, което придобих беше, че е много хард. Може би за монаси е подходяща. За деца, които ходят на редовно училище, със светски предмети, където се култивира комуникацията, културата на обноски, на светско общуване,( където постоянно се правят презентации, излети, тийм и партньорски програми и пр) книгата би ги хвърлила в огромен душевен хаос и смут.


Относно непушенето на детето , което е на 16 г. се засмях най- искрено. Нека наистина е така. И е хубаво, че детето така вярва.

Lunno momiche, описваш точно моите мисли и чувства, когато четох книгата за пръв път. Тази книга не е за всеки. Споделих я, защото може някой да вземе нещичко от нея, което да му е полезно. Аз самата не съм такъв тип строг, деспотичен родител и не бих я прилагала едно към едно, но ми даде идея за кои неща да внимавам, за да може на детето да му е по-лесно да се бори с греха, когато порасне. Например, ние сме склонни да се радваме, когато детето си хапва добре, поспива си, почива си... Но така неусетно у него се развиват страсти.

Катеричка, книгата е за родители. Не за деца. А те могат да преценят според детето и ситуациите как да действат.

mama Barba , да, права си. За родители е. На мен като родител ми е трудно да филтрирам кое от нея да приложа.  Ако не я прилагам последователно - цялата, тогава се получава друг продукт, вариация.....което вече е отклонение от същината й. Реално, правя някаква собствена комбинация, повлияна от книги, насоки, обучения, вътрешни импулси, убеждения, навици.... в които със сигурност е проникнал и греха.
Успокоявам се, че все пак нещо от вярата правя......колкото ми е по силите.

Права си мама Барба, трябва да сме бдителни за тези неща, но докато я четох все тези мрачни, средновековни картини ми изникваха и за това реших да споделя чувствата си. Аз основно работя върху себе си, а не върху децата, променяйки себе си, работя индиректно и върху тях.Но борбата е трудна и постоянна.