Православието като начин на живот-6

Благодаря Ви от сърце за отговорите...Още веднъж осъзнавам колко ми липсва християнска среда..
Оказа се много трудно за мен да обичам ближния, да не отвръщам на злото със зло, да се смиря. А това  е най-важно от всичко! И хиляди книги и жития да прочета ако нямам любов ,всичко друго е напразно...
Забелязала съм, че ако някой обиди или се държи не добре с мен по мога да изтърпя, но ако по някакъв начин е към детето ми или друг мой близък, кипвам ..
И сякаш колкото по-спокойна се старая да бъда, толкова отсрещния става по гневен..
Много молитви трябват! Бог да помага!

Катеричка, гуш!

AntoniaM, точно така, трябва молитва. А това за ожесточаването на другия не е случайно. Затова е казано, че ще се спасят тези, които претърпят до край, а не донякъде. Ще падаме, ще ставаме, пак ще падаме, пак ще ставаме. Както каза веднъж един богослов: "При пилотите е важно броят на излитанията да е равен на броя на кацанията." И при нас така. Ще се каем и ще се надяваме.

Ох, дано не изглежда сякаш се правя на много умна. Не го правя от гордост. Приятно ми  е да има оживление в темата.

Допълвам се с тази статия на о. Владимир Дойчев струва ми се ,че е точно по темата: http://outsideri.org/archives/2387

О, mama Barba много Благодаря. .
Въобще не изглежда, че се правиш на умна...За мен си полезна.
Статията на о.Владимир Дойчев е точно по темата наистина...толкова много имам да уча 😐  Припознах се даже..Много ми е трудно да проявявам любов, търпение и разбиране, в ситуации,  които се развиват не така както аз искам. Произтича от гордостта сигурно  😕

Добавям нещо полезно по темата, което случайно или не открих току що:
ГОРДОСТТА НИ КАРА
ДА СЕ ЧУВСТВАМЕ ОБИДЕНИ
----------------------
„ ... Не е възможно никой да не ни тревожи
и оскърбява.
В живота се срещат множество непредвидени,
неприятни и скръбни случки, които Божият Промисъл
ни праща, за да ни напита или накаже.
Трябва обаче да търсим изцеление от тази страст така:
с добро желание охотно да приемаме всички случай на мъмрения,
укори и хули, като се самоукоряваме и смиряваме.
Самото чувство на раздразнение, което се движи в нас, е вече наша вина и духовна болест. Този, който ни е укорил, е наш благодетел, тъй като, благодарение на него, ние узнаваме намиращата се в нас греховна нечистота.

Затова трябва да се грижим да я излекуваме чрез самоукоряване и смиряване с молитва към Господа, като просим от Него помощ.
И в никой случай да не смеем да обвиняваме оскърбяващия ни.
Напротив, трябва да го считаме за оръдие на Божия Промисъл, Който ни го изпраща, за да ни покаже нашето настроение.
Разсъди сам, дали той е вложил в тебе страстта, като те е укорил?
Тя вече е била в тебе, а той само, по Божи Промисъл, ти е посочил какво има в тебе, та ти да се погрижиш да го излекуваш.
Св. Авва Доротей прекрасно разсъждава за това, като уподобява такъв човек на хляб, който отвън изглежда хубав, а отвътре е плесенясал.
Оня, който го разчупи, не е виновен, че хлябът е плесенясал, вещото той отпреди си е бил такъв.
Ако ли пък никой не ни засяга, нито оскърбява, и ние си мислим, че сме спокойни, то много се мамим. Защото така,не само никога не ще се излекуваме, но ще стигнем и до по-лошо състояние, като напълно загубим душевния си мир . . .
Преподобни Зосима пише:
„Котето, при оскърбяването ни от други, ние скърбим не задето сме оскърбявани, а задето сме се оскърбили — тогава бесовете се уплашват от такова настроение, като ни виждат, че вървим по пътя на изтребване на страстите” (стр. 134-185,186).
----------------------
преп. Макарий Оптински

Много полезни неща написахте и аз благодаря.

    Много хубави са тези насоки, но без личен духовник, човек може да се срине, ако ги прилага директно, без отчитане на лични специфики и без разсъдливост,  върху себе си и своята съдба. Нима всички ние , човеци, се раждаме като мухлясъл хляб ?  Иска ми се да вярвам, че има и не мухлясъли........
Колкото повече чета, толкова повече осъзнавам, че от най -малка съм имала нужда от такъв човек до себе си.
И да, писането ми в тази тема ми го изкристализира това до болка.


П.п. какво означава "напита "?

Печатна грешка. Трябва да бъде "изпита".

Катерица, има няколко печатни грешки в текста,  така го копирах.
Права си, че човек има нужда от наставник, за да напредва духовно. Замисли ме затова дали моя изповедник е и мой наставник,  тъй като извън Изповед общувам изключително рядко с него. Притеснявам се да го потърся просто да поговорим, а имам голяма нужда от това, тъй като нямам въцърковени и вярващи приятели 😕
А е трудно, даже невъзможно да напредваш сам, по-някога усещам как сякаш искам да вървя напред, а стоя на едно място и не мърдам, даже не мога да се изправя..
А относно мухлясалия хляб смятам, че ни кой не се ражда такъв, но грехът ни кара да мухлясваме, кой повече, кой по-малко и за да се очистим от нечистотията,  трябва първо да я осъзнаем и видим ,а това става с помощта на този който ни на скърбява и обижда.Вероятно това е искал да каже преп.Макарий Оптински.

Когато нямаме възможност да общуваме с изповедника си, а имаме нужда, можем да се "съветваме" с духовните книги.

Благодаря ви. Чета.....истината е, че само с четене не става, защото често липсва обратната връзка
Да, знам. Бог я дава. Когато и както трябва.  Я със среща, я с друго събитие, я със сън, я с мисъл -отговор......
Освен това, не всичко написано кореспондира еднакво благотворно за всяка душа. Ако ще и да е писано от светец.

О, Катерица много Извинявай,  но много неуместен ми се струва примера с детето. Нали у децата единствен е първородният грях, който Светото Кръщение отмива..За никакъв мухъл (грях) не може да става дума тук. Та и Изповедта при децата е след седмата година и тя е нужна не защото са натрупали грехове, а просто за да разберат, че носят отговорност за своите постъпки не само пред своите родители, а и пред Бог.
P.s.Как например аз ще разбера , че имам страст да се гневя, че имам гордост ако получавам само похвали и възхищение. Но нека получа критика или обида......

Дано не е прозвучало назидателно ..Само си разсъждавам. С най-топли чувства 🤗

Antonia M,
Ни най малко. Напротив  
Ясно ми е,  че само Бог е сърцеведецът и само Той вижда и знае всичко какво ни е в душите. Кой какво е преживял, защо е съгрешил и как Го търси и обича.

Катерица, ние християните не трябва да обръщаме внимание на сънищата, защото те може да не са от Бога, а от врага на човешкото спасение. На мислите също. Мислите (особено някоя мисъл, ако е много натрапчива )трябва да се споделят с духовния отец или свещеник.

Катерица,
ако примера, който даде е нещо преживяно Съжалявам 😑🤗
Но нали казват, че Бог никой никога не е открил в тихи и спокойни води, във време на пълен комфорт, а в бури и моменти на пълно отчаяние и скръб... 😔
Бог да помага!

От новините на БНТ - http://news.bnt.bg/bg/a/restorant-iznikna-v-dvora-na-stolichen-khram
Нашите попове пак се оляха. Христос е изгонил търговците от храма, нашите попове с чиста съвест ги вкарват в самия храм. Срам и позор. Ако не ги е срам от хората, страх от Господ нямат ли??? И това са хората които трябва да ни служат за пример.

echii , да, знам за врага на човешкото спасение, който може да ни пробута някой сън или мисъл. Не веднъж подвижниците и светите отци са имали такива нападения.
Този въпрос си го изясних с отеца, когато се изповядах. Слава на Бога.