Mozila, още веднъж дебело подчертавам, че това си твоят живот, аз не съм запозната със ситуацията и изказвам мнение по принцип. Държа да подчертая още веднъж обаче, че говоря от личен опит, а не на книга.
И едно уточнение. В последното си мнение писах за търпение. Но ще обясня малко, за да съм сигурно, че няма пак да стане недоразумение. Търпението не е да тънем в егоизъм, да се държим сякаш всички са ни длъжни, да посрещаме мъжа си сърдити и да му мърморим на всяка крачка. Пък после да го търпим, щото се държи зле. Защото реално той се държи зле по наша вина.
Май повтарям това, което вече беше казано: ако искаме да има промяна, трябва най-напред да променим себе си. Но за съжалиние обикновено сме прекалено заети да поправяме другия.
Ох, имам още много да пиша по темата. Но ще спра дотук. Извинявам се, ако ставам досадна. Тези неща ме вълнуват дълбоко.