На 42, бременна от семеен мъж

Това - да. Един мъж, ако ще напуска жена си заради любовницата, го прави в първите 1-2 години още, много рядко по-късно се събира с нея, и то е ако жена му го изгони.

Айде вече се почна от 3 поста на авторката да обяснявате кой какво искал, давал и смятал в отношенията им  

На боб ли гледате? Таро ли редите? От къде знаете кой какво смята и какво ще стори?

Не мисля, че жената има големи надежди, че мъжът ще заживее с нея. Едва ли е забременяла нарочно,  сега рискува повече с една бременност, отколкото преди пет-шест години.
Мъжът е постъпил безобразно гнусно, като е започнал такава връзка по времето, в което е имал бебе вкъщи. Ако любовницата е знаела за бебето, също.
Иначе аз не съм привърженик на аборта, особено когато бебето е желано от майката.

Дорис, прочети я. Тя го написа, че той си остава със семейството си. Тя написа, че в началото уж било само секс. Тч написа, че той е бил с бебе към онзи момент. Всичко това говори, че историята да се повтори е много вероятно. Проблема е че ако изгрее нова звезда на фронта, на господина ще му е трудно да тъче на три стана. Жена си няма да зареже, а новото си е ново. Кой остава тогава зарязания? Да не реве после тука.

Магдена и в другата тема ти казах, все ми е едно кой кога ражда. Аз съм егоист за мен моите проблеми са ми важни. Поставих се на мястото на авторката и се ужасих ако подобно нещо се бе случило на мен.
Не съм мамасита да давам акъл и да твърдя кое е правилно и кое не. Аз си гледам само личния интерес и личното щастие.
И мисля, че ако авторката няма собствен бизнес или не е гении в своята област, то има реален шанс да си загуби работата. На мъжът и тя сама каза, че няма да разчита. Всичко това съчетано с възможността да няма кой да ти погледа детето, докато пикаеш в банята а то се дере пред нея мен лично ме ужасява.
Но хората сме различни.
Не съм против да си роди детето.
По отношение на риска за живота всяко раждане носи риск и на 20 и на 40 г.
Аз имам две деца, голямото е достатъчно голямо да може мъжът ми сам да го гледа. Малкото ми дете ако умра бих искала да го гледа една приятелка. Например тази пролет изкарах много тежък грип и мислех че умирам. През цялото време исках да се обадя на една приятелка и да я питам дали ще го вземе да го гледа. После като се посъвзех получих кървене извън цикъла, викам си това е рак. Въпреки това три месеца нямах време да отида на гинеколог, защото търчах сутрин да водя големия на училище, после на работа, после пак на прибежки до учиището на големия, докато свекървата гледа малкия. Вечер пиша домашни. Душата ми излиза. Знам, че в мамата децата са ви чудесни, моите са трудни защото аз не мога да ги възпитам. Само си споделям на авторката.
За щастие цитонамазката ми е първа група и за сега не се предвижда да умра от това.

Там е работата, че не е абдикирал. Явно като прави деца ги гледа , че гледа и чужди.
Авторката ще си е пак сама, евентуално с финансова подкрепа, ако това не я плаши, да си го ражда.
Пък тоя, кой го знае, може вече и трета да има, но явно е грижовен към поколението.

Кристина, много те харесвам, досега не съм ти го казвала. Постовете ти винаги са откровени и прагматични, и въпреки, че смяташ че ти е много трудно, вижда се, че си човек, който се справя с всичко и е здраво стъпил на земята.

Ако според теб гледане на деца е да оставиш жена си вкъщи и да хукнеш по чуждо ок. Ако за теб е гледане да зарежеш собственото си дете вкъщи, за да заведеш чуждото на почивка, за мен не е. За мен само пари, не са достатъчни. Аз лично искам присъствието на таткото вкъщи. Това е гледане. Иначе правенето на деца и после хвърлянето на няква сума е друга бира, но не и гледане.

Няма данни да отсъства чак толкова от къщи, защо. Тук можем само да гадаем.

Ирис мерси. В работата по отношение на проблемите казваме: първите сто години е така, после нещата се оправят.

Всичко е казано в коментар номер 3 или 4 от темата . Другите можехте и да не пишете . 18 страници локуми ...
Грозно или не това е самата истината . Детето е копеле а майката безотговорна и морално пропаднала . Дали някой някога ще ги нарече така няма значение ,това си остава с пълна сила . И не детето е виновно а простата му майка .

И за да кажеш това, се регистрира? 

Всъщност първо се регистрирах ,след това попаднах на тази тема . Представи си има и такава вроятност за развитие .

Аз познавам такова семейство. Женен мъж, с официална любовница и дете от нея. Навсякъде ходи с любовницата, за всички е ясно, че жена му е само по документи такава. И жена му си го знае това. Казвал е, че няма да се разведе, но пък не си оставя и любовницата. И двете му деца са вече големи, че и дядо стана даже на скоро.

Аз ако съм в такава позиция и ако мога сама да си издържам децата, може би бих родила, но  не бих позволила на таткото да се запише само в акта за раждане. Или си изпълнява бащинската роля, или хич  не ми трябва. Как ще се оправя с жена си е негова работа, не моя.

Абе тая случка да не се случва някъде из Югозапада- след известно време научих, че е много типична благоевградска привичка по-заможните мъже да завъждат второ семейство...в града имаше огромно количество наплодени чеда на любовници...даже вече по едно време спря да ме изненадва.

Чета темата и си изумявам какъв невероятен интерес предизвиква "драмата "  и "дилемата" на авторката.Още в увода си тя казва,че знаела ,че е грях и не било редно, ама го обичала.Е хубаво ама тя ли го обича повече или неговата съпруга която явно още живее с него.Трудно ще ме убеди някой ,че рогонозката не знае. Искам да я попитам а редно ли е 10 години  да поставяш емоционалната си нужда да имаш мъж до себе си пред нуждите на детето си,като си му осигурила една объркана представа за семейство?И редно ли е 10 г. да създава предпоставка за разрушаването на друго семейство? Авторката уточнява ,че е разведена жена т.е. свободна да гради живота си отново, ама защо върху нещастието на друго семейство?
Бъдещият "татко" не искам да го коментирам-човека почукал на вратата-тя се отворила.Търсил забавление човека -да се разтуши,че в къщи с ревящо бебе и на него не му е било лесно.Хубостник ама да не ти е в къщата.
 И преди да ме нападате кой кого подкрепя и с кого се отъждествява-Ви казвам-аз съм била в ролята на лъганата съпруга и болката -на децата ми и моята беше ужасна.
 Та стигаме до вечната дилема-как любовниците да представят пред обществото т.е. близки роднини и приятели отношенията си като нещо нормално?Ще ми извиняват техните поддръжници ама не е нормално а е аморално!
Ако егоизмът на авторката надделее-ще роди детето,а тя явно е егоистична натура щом не забелязва ,че последните 10 години наранява май всички около се себе си-детето си, потърпевшото семейство ,а много вероятно и родителите си.