Юна 
Отново благодаря. Аз обаче имам по-сериозни проблеми с голямата, която скоро ще навърши 3г. Тя много се инати, тръшка се и докато не получи това, което иска (по-често не са материални неща, а примерно иска да ходи гола, да не се къпе, да ходи някъде, където няма как да стане, да не заспива до много късно, да играе на телефона), забранявам,обяснявам спокойно, карам се, наказвам и никакъв ефект по никакъв начин! Реве и се тръшка до откат, изпада в истерия и състояние, когато вече нищо не чува, дере се с цяло гърло, цялата трепери, става в сополи и сълзи и червена като рак. Понякога дори се напшква от зор и се е случвало да реве с часове, докато не заспи от изтощение. Мисля, че това не е добре за нервната й система. Започнах да отстъпвам за някои неща, а и защото на нея появата на бебето не й се отрази много положително и проблемите се задълбочиха. Но сега вече докато не си постигне нейното, не се отказва. Страх ме е какъв пубертет ще кара 
Отново благодаря. Аз обаче имам по-сериозни проблеми с голямата, която скоро ще навърши 3г. Тя много се инати, тръшка се и докато не получи това, което иска (по-често не са материални неща, а примерно иска да ходи гола, да не се къпе, да ходи някъде, където няма как да стане, да не заспива до много късно, да играе на телефона), забранявам,обяснявам спокойно, карам се, наказвам и никакъв ефект по никакъв начин! Реве и се тръшка до откат, изпада в истерия и състояние, когато вече нищо не чува, дере се с цяло гърло, цялата трепери, става в сополи и сълзи и червена като рак. Понякога дори се напшква от зор и се е случвало да реве с часове, докато не заспи от изтощение. Мисля, че това не е добре за нервната й система. Започнах да отстъпвам за някои неща, а и защото на нея появата на бебето не й се отрази много положително и проблемите се задълбочиха. Но сега вече докато не си постигне нейното, не се отказва. Страх ме е какъв пубертет ще кара Познато ми е това поведение. Голямата ми дъщеря на тази възраст изпадаше в истерия, защото слънцето залязва, а тя иска още да е ден. И му крещеше да се върне обратно
Скрит текст:
Тази възраст е много трудна. Аз доста съм я позабравила, но като видя някое такова дете на площадката и се присещам през какво ще минаваме скоро отново 
Най-важното е да знаеш, че тези тръшканици са нормални. Не са показател как ще се държи в пубертета и няма да става все по-зле, напротив, по-добре ще става. Ние като възрастни хора сме изминали пътя към цивилизованото поведение, научили сме се да избягваме конфликтите и такова поведение ни се струва ненормално, грешно и нещо, което трябва да се поправи. Но децата са още дивачета, малки пещерни човечета и ще минат години, докато се цивилизоват достатъчно.
Много търпение е нужно, защото периодът е дълъг.
Има няколко неща, които помагат. Давай ѝ задължения за изпълняване. Не като наказание, а в контекста на това, че е вече голяма и трябва да ти помага. Така ще се чувства по-ценна.
Дай ѝ възможност да е по-самостоятелна. Да се обслужва сама, каквото ѝ е нужно да е на достъпно място, за да може да си го вземе. Често истериите се подсилват от чуството, че детето няма контрол върху живота си. Понякога иска сама да вземе решение за нещо, каквото и да е, само и само да не ѝ го казват, а тя да си го реши. И ако майката настоява за нещо хубаво, детето е готово да настоява за обратното, дори да е лошо за самото него, само и само то да е взело решението, а не да му е казано и да се подчини.
И накрая, ако детето се чувства пренебрегнато, започва да прави всички неща, които най-много дразнят майка му, защото по този начин безотказно привлича вниманието ѝ. Все едно казва "Като се държа добре изобщо не ме забелязваш, но сега ще напрая такива неща, че няма да успееш да ме игнорираш повече".
Децата предпочитат караница пред игнориране и затова са готови да си изпросят дори шамар, само и само да получат внимание.
Така че:
1. Задължения. Лошото поведение понякога се поражда от скука. Намирай ѝ работа, ако трябва да полива цветята и да бърше шкафовете с кърпа.
2. Внимание когато се държи добре, максимален контакт очи в очи когато си говорите.
3. Игнор на тръшкането. С внимание, дори да е под формата на караници, възнаграждаваш това поведение и я стимулираш да продължава да го прави, за да си получи вниманието.
Най-важното е да знаеш, че тези тръшканици са нормални. Не са показател как ще се държи в пубертета и няма да става все по-зле, напротив, по-добре ще става. Ние като възрастни хора сме изминали пътя към цивилизованото поведение, научили сме се да избягваме конфликтите и такова поведение ни се струва ненормално, грешно и нещо, което трябва да се поправи. Но децата са още дивачета, малки пещерни човечета и ще минат години, докато се цивилизоват достатъчно.
Много търпение е нужно, защото периодът е дълъг.
Има няколко неща, които помагат. Давай ѝ задължения за изпълняване. Не като наказание, а в контекста на това, че е вече голяма и трябва да ти помага. Така ще се чувства по-ценна.
Дай ѝ възможност да е по-самостоятелна. Да се обслужва сама, каквото ѝ е нужно да е на достъпно място, за да може да си го вземе. Често истериите се подсилват от чуството, че детето няма контрол върху живота си. Понякога иска сама да вземе решение за нещо, каквото и да е, само и само да не ѝ го казват, а тя да си го реши. И ако майката настоява за нещо хубаво, детето е готово да настоява за обратното, дори да е лошо за самото него, само и само то да е взело решението, а не да му е казано и да се подчини.
И накрая, ако детето се чувства пренебрегнато, започва да прави всички неща, които най-много дразнят майка му, защото по този начин безотказно привлича вниманието ѝ. Все едно казва "Като се държа добре изобщо не ме забелязваш, но сега ще напрая такива неща, че няма да успееш да ме игнорираш повече".
Децата предпочитат караница пред игнориране и затова са готови да си изпросят дори шамар, само и само да получат внимание.
Така че:
1. Задължения. Лошото поведение понякога се поражда от скука. Намирай ѝ работа, ако трябва да полива цветята и да бърше шкафовете с кърпа.
2. Внимание когато се държи добре, максимален контакт очи в очи когато си говорите.
3. Игнор на тръшкането. С внимание, дори да е под формата на караници, възнаграждаваш това поведение и я стимулираш да продължава да го прави, за да си получи вниманието.
Въпреки че тя поне дава да я пипат по ръчичките и крачетата непознати, за разлика от мен, значи е една идея по-напред от мама 
Моите роднини са същите - постоянно напират да дават какво ли не на децата ми. Каката много я пазех, но пак успяваха да й набутат някой залък неподходяща храна. Много зависи каква е вашата храна. Примерно и моята Емона много напира да яде всичко, което аз слагам в уста. Давам й от салатата, но ние я правим със зехтин и много малко сол. Попринцип готвя безсолно. Каката на 10м я захраних с обща храна като започнах да готвя безсолно, без черен пипер, без запръжки и да избягваме пържените храни. Сега на Емето съм давала няколко пъти месо от печено пил. бутче и от картофите, но са само с много малко сол и без абсолютно никакви други добавки и веднъж съм давала от пържени пил крилца, но правени вкъщи. Но храни като чипсове, снаксове, шоколад, "натурални" сокове, сладкиши тип вафли, кексчета, кроасани, близалки и др подобни са напълно забранени, защото освен високи количества на сол/захар са бъкани с изкуствени добавки. 
При мен поне това е плюсът, че идва само баща ми, а другите или се вясват два пъти месечно, или съвсем не, той поне, милият, не дава подобни съвети 
Иначе свекървата се пробва да даде на бебка няколко пъти пред мен забранени неща като шоколадови бисквити и т.н.и щях да я изям 
Чудила съм се дали в мое отсъствие би ги дала на бебка все пак и да, мисля, че ще го направи, ноооо... Няма този шанс, защото не й оставям детето 
моето дете яде пюрета и каши, не иска нищо непасирано и няма да му давам скоро сол, захар и т.н. Така че изобщо не си в грешка 
Аз изобщо не обръщам внимание,не се засягам,защото хората,които дават такива съвети са от друго поколение,когато те са били млади не е имало толкова информация с какво трябва да се хранят децата,не е имало интернет.Такива съвети дават основно баби,прабаби,лели....по тяхно време наистина на децата са давали всичко от най-ранна детска възраст.Е,разбира се има и млади майки,които също дават такива съвети,но това е,защото те са послушали майките и бабите си,а не са се разровили малко да почетат.Каквото ще да ми говорят,нали аз си храня детето,не те,така че няма проблеми.Дразнещо е,наистина,но поне при мен свекърва ми в това отношение е много разбрана,майка ми също е съгласна с моите решения,а и най-важното,ММ напълно ме подкрепя в това какво да даваме на бебо и какво - не. 
това е еквивалент на немското Осанит, за което казват, че много помага, дано 