Как спасихте брака си

Толкова страници изчетох и нищо на тема мъжко его и пари. Ако има бизнес, който не върви, мъжете се променят до неузнаваемост.

Предполагам, че същото важи и за жените, но се случва относително по-рядко.

Вяра-Н: с едно дете като бях и аз 'успешно' се разведох. Виж, сега с повече е друго. Та - много зависи от конкретната ситуация.
Последно, голямата сама ли ходи или не?
Инак и аз съм пред същите дилеми. Моят мъж не пие, проблемите са /може би/ по-малки, така че не съм се решила на раздяла все още, даже работя по посока да му вменя повече отговорности. Но принципно съм в кюпа на тези, които ще се оправят сами, ако вземат трудното решение.
Иначе докъде стигнахте с отношенията?

Отношенията в последно време са стабилизирани. Имахме хубаво лято, особено за децата беше много добре. Говорих отново за проблема с него, по- добре са нещата, имаше дребни спречквания,  но не са нещо особено.
Наистина с две деца е много по- различно от едно. Голямата ходи сама на училище.
Та,  при мен нещата са спокойни за сега. Дано така да вървим, че иначе е лошо за всички.

Всичко е добре, когато завършва добре.

Мъжете смятат, че носят отговорност за финансите и според мен приемат по-ниските доходи много по-зле.

Аз не искам да спасявам брака си. Омъжих се за буквално непознат. Причината е, че имах 2 дългогодишни връзки, от които нищо не се получи, въпреки неземната любов и разбирателство. Омъжих се за свястно момче, с което се познавахме от няма и месец. Наистина е свестен - не се заглежда по други, желае ме често, шета, готви, много добре се грижи за детето. Но сме много различни - на мен ми се излиза, а той все в къщи. На разходка не мога да ида - ни сама, ни с него. Какво остава за почивка! Откъм чувства хич го няма - няма да ме прегърне, няма да ме целуне, няма да ми каже нежна дума. Иска да съм в къщи и да не говоря, да не го занимавам с нищо! Ако може да съм в друга стая. Месинджъри, пощи, телефони - всичко съм преровила - няма друга жена. Знам, че няма да се промени и не се и опитвам да го променя. Всъщност говорихме няколко пъти, че ще се опитаме двамата да спасим брака си. Не се получава. Той не се променя, аз също. Защото аз искам да почнем да излизаме, а той иска да спра да го карам да излизаме. Аз искам да почне да се държи с мен нежно, а той иска да спра да искам тези неща. Искам развод, но се страхувам, че няма да се справя с детето, сметките. А той не иска развод, защото ме обичал. Глупости! Според мен е, защото изплаща жилището ни и, ако се разведем, аз и детето ще живеем в апартамента, който той ще изплаща, а той ще трябва да си търси квартира.
Като цяло не вярвам в спасението на приятелство, брак и изобщо отношения. Нишката скъса ли се, няма оправяне.
Искам някой да ми каже със сигурност "Ще се правиш!". Ама няма да се справя. Изгубих приятелите си покрай тоя ми ти брак. Нямам подкрепа на роднини. Тва е положението!

Свежина, твърде различни сте.То пък и не е задължително да се спасява нещо като не може. И друго- не бъди толкова сигурна, че ще продължи с изплащането, ако не живее там. Виждала съм не един и два случаи, в които той спира да изплаща ипотеката защото не му  стигат парите едновременно за наем и заем.

Мхм. Само, че апартаментът не е ипотекиран.

Все тая, нали има заем.Лошо е това с големите различия, минала съм през подобна история. Никой не се променя.

Няма как - ще почнеш ти да го изплащаш, щото той ще плаща и наем (за да живее някъде) и издръжка, сега й апартамента ако трябва да плаща - значи следва да е мнооооооого напред с финансите, но ако бе така ти едва ли толкова щеше да се тюхкаш  

Ми значи нещата са още по-сложни. Аз не съм поръчител на заема му или както там се казва. Но, ако има вариант да не плаща и да трябва аз да плащам вместо него, предпочитам да продадем жилището, да изтегля кредит и да купя съвсем малко жилище на края на града. Неговите родители са заможни и не се съмнявам, че ще му купят жилище. Не се съмнявам и, че би ми направил тая мизерия - да не плаща кредита и да вземат нашето жилище (ако действително има тази опция). Всъщност обмисляла съм варианта да му дам родителските права. Знам, че много ще се грижи за детето, ще го водят по почивки, ще му купуват всичко, ще му четат приказки, ще го водят на уроци по баскетбол примерно. Обаче мисля, че ще ми е много трудно на сърцето да съм без детето си. Също така не знам как бих се справяла на квартира, да плащам издръжка, сметки сама.
И ко стана? Ще си кротувам до него май. Докато той не си намери някоя и не ме изостави. Щото като го гледам, и той не лети от щастие, че е с мен.

И как тъй се жените, при условие, че сте се познавали няма и месец-два....?

Няма и месец. Аз пък се чудя как хората живеят на семейни начала без да се женят. Чудя се и на тея дето ходят по 5, че и по 10 години без дори да заживеят заедно. Всеки с мисленето, разсъжденията и убежденията си.

Следя темата,защото ме вълнува и някак си не мога да разбера Снежина с обмислянето да му остави детето. Това дете чувства няма ли? Само нас си големите ли гледаме ,да ни е добре на нас. При вас до колкото разбирам има различия,няма големи скандали,караници.
Аз не мога да си представя да не виждам детето си всеки ден,да сме в един и същия град и аз да не спя в един апартамент с детето .