♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Щом успя да промени дата на постовете на Нежи , като я върна назад с почече от 40 години...

Колкото до корицата и на мен ми хареса.
Първо я видях в един сайт за редактиране на снимки , а после и в туитър. Аз само я пипнах мъничко...

Колкото до другата тема, нямам време, а и там почти липсва вече главният герой.

Но ,ми стана много смешно как ме подведе никнеймът ти!

Неджми сам не знаеше как бе успял да премълчи новината предишната вечер. Може би защото бе сигурен, че в момента, в който научи, Нериман ще хукне към болницата.
-   Ти още ли не си излязъл за работа, кое време е?- Попита го тя, като слезе за закуска. След толкова години брак той все още не я разбираше- ако той бързаше, тя искаше той да остане. Ако се забавеше, го караше да бърза.
-   Ела, Нериман. Имам да ти съобщя нещо, преди да тръгна.
-   Какво пак има, Неджми? Ако пак ще ми мърмориш за покупките..
-   Не, не.. Какви покупки?- Подскочи той изведнъж. После реши, че това сега не е важно.- Вчера нали ти разказах, че Дефне е в болница, оперирали са я и така нататък..
-   Не искам да чувам и думичка за тази наивница. По черна ми е и от Кара Мамбата в момента..
-   От кого? Няма значение. Това ще искаш да го чуеш. При изследванията са установили, че Дефне е бременна- ухилен до ушите, каза Неджми.
-   Каквооо?- Ококори се Нериман. – Бременна? Тази глупачка е бременна? Вещица, успя да постигне своето, намърда се в семейството ни…
-   Нериман, що за приказки са това?!
-   Винаги съм знаела, че целта й е наследството… С бебето се свързва с фамилията ни завинаги…
-   Стига, Нериман, спри се! Каква хубава новина ти съобщавам, ти пак за пари мислиш. Безнадежден случай си!- Побеснял, съпругът й стана от масата.- Загубих апетит, отивам на работа.
-   Но Неджми, къде?! Охх, нямам време да се занимавам с теб. Значи е бременна? Явно не е чак толкова глупава, за колкото я мислех…

-   Сердар, Есра!- Крещеше още от вратата Тюркян.- Къде сте?
Брата и сестрата слязоха тичешком от горния етаж.
-   Какво е станало? Как е Дефне?
-   Бомба!- Засмя се Нихан.- Носим страхотни новини..
-   Кака е бременна- рече с отегчение още сънената Есра и се запъти към кухнята. Тримата останаха все едно ги бе ударил гръм. Първи се осъзна Сердар:
-   Истина ли е? Дефне е бременна?!
-   Да, скъпи, ще си имаме още едно бебче- отвърна щастливо Нихан. Тюркян също се съвзе полека- всеки ден се учудваше от малката и недоумяваше откъде е този ум в нея.
-   Освен баща ще ставам чичо! Бабо, ще имаш още едно правнуче- прегърна той старата жена.
-   Недей сега, че ще ме разплачеш- усмихна се тя.- Толкова съм щастлива за всички вас. Радвам се, че доживях да видя как пораснахте и станахте хора. Дай Боже ще видя и децата ви, ще им се радвам и ще ги глезя, както вас като малки- размечта се с влажни очи Тюркян.
-   Ааааа лельо Тюркян, сега мен ли се опитвате да разплачете- запротестира Нихан и избърса очите си.- Трябва да празнуваме. Ще се обадя на Исо да му кажа новината и ще се съберем довечера..
-   Не, не, аз ще мина през ателието и ще му кажа- прекъсна я Сердар.- И без това трябва да ида до кафенето.
-   Добре, мили, а на връщане ми донеси кайсии. Поне 2 кг.
-   Юхх, Нихан, не са ли много?
-   Какво да направя, ядат ми се.
Сердар вече се обуваше, когато отново дочу мрънкащия глас на жена си:
-   Изобщо не ме чуваш, а после се оплакваш, че не спирам да ти дърдоря. Вече съм в напреднала бременност, не мога да нося тежките торби от бакалията. Баба ти е възрастна, и на нея й тежи, а пък Есра не мога да я открия, че да я пратя като ми се дояде нещо. Така че, прибирайки се, ти ще минеш през пазара и освен кайсии, ще купиш и другите неща от списъка, който направихме с леля Тюркян.
-   Добре, добре! Милата ми женичка!- Целуна я той бързо.- Горката Есра, тя затова се е покрила някъде с приятелите си – измърмори си под нос Сердар и побърза да излезе от вкъщи, докато нервната му съпруга не е поискала още нещо. Пътьом към кафенето се отби през работилницата да съобщи новината на Исо и да изпият по чаша чай. Отдавна не го бяха правили. Вече беше пред вратата и като надникна вътре видя само Садри.
-   Добър ден, майсторе!- Поздрави той и огледа наоколо.
-   Здравей, Сердар! Отдавна не съм те виждал насам.
-   Исо ...няма ли го? Аз си помислих, че е тук и затова се отбих, ама нищо... Ще намина по-късно.
-   Тук беше, преди час тръгна за закуска. И аз още го чакам, не знам какво стана.
-   Божее, боже! Как така преди час? Та закусвалнята е на съседната улица. Да не му се е случило нещо- почеса се Сердар по главата. Не че го сърбеше, просто така по-добре мислеше.- Ами.. Аз ще вървя… Ако го срещна, ще му кажа да побърза. Хайде, лека работа!-  Сбогува се той и продължи по улицата, умислен за това колко зор ще види с всичките покупки, които му наръчаха жените. Дори не забеляза Исо и Мелек, идващи от съседната пряка.

Синан и Ясемин бяха бомбардирани сутринта, буквално, с въпроси за Дефне и Йомер. Тъй като предишния ден не бяха дали обяснение на служителите какво е станало, фантазията на Корай се беше погрижила да постави диагноза на Дефне. Вариантите бяха от просто умора след медения месец до рак. Колкото болести има на земята, толкова й беше преписал Корай.
-   Приятели, успокойте се!- Синан трябваше да крещи, за да надвика всички.- Нищо сериозно няма. Дефне претърпя лека операция заради апендицит, това е. Два дни ще почива и след това отново ще е сред нас.
-   Апендицит? Само това?- Дериа беше направо разочарована.
-   Само това, да!- Ядоса се Ясемин.- Ако сте приключили с клюките, можем да започнем да работим, нали?
-   А г-й Йомер ще идва ли днес?- Отново попита Дериа.
-   Не, ще остане с Дефне в болницата, а после ще я прибере вкъщи. Други въпроси?- Попита Синан саркастично.
-   Ураааа- ухилена до ушите, секретарката започна да танцува.
-   Аз дойдооххх- чу се в същото време познат глас. Корай бей пристигна с цялата прелест не елегантното си тяло.- Ахха, събрание ли имаме?- Изненада се той.- Какво става тук?
-   Нищо, Корай, оправяме кашите, които си забъркал- измърмори Ясемин.
-   В какво пак ме обвинявате, нищо не съм направил!- Защити се той.
-   Как нищо, толкова глупости си наговорил.. Едва ли не си изкарал Дефне заразно и смъртоносно болна.- Синан едвам се сдържаше да не се разкрещи отново.
-   Че тя не е ли?- Искрено се изненада Корай.- Аааа какво ме интересува мене? Имам си по- важни неща, отколкото да се занимавам с Кльощавата. Първо- закуска! Зюбеир- викна той.- Искам палачинки… и яйца… и бекон.. и баклава. Докато закусвам ще помисля какво ще искам за обяд. А сега отивам да се обадя на Мукадес- сестра й си била счупила крака, грозницата му с грозница.. Кривокрака си беше и без това…- Изхихика се той.- Ама така й се пада, като краде чужди мъже. После ще звънна и на Неро- трябва да обсъдим кой къде е на почивка..- Думите на Корай бей нямаха край.
Синан се хвана за главата- някой ден щеше да убие фотографа.
-   Хайде, скъпи. Искам да погледнеш менюто за кетъринга, който съм избрала- дръпна го за ръката Ясемин. „Няма ли да имам миг спокойствие днес?!” искаше да изкрещи Синан, но вместо това покорно последва годеницата си. Все пак тя беше по- малкото зло.

Никой не дойде на изписването на Дефне следобед. Неджми и Нериман нямаха работа там, а Синан не искаше да се появява пред Йомер. Ясемин, естествено, нямаше да иде сама. Дефне пък помоли семейството си да не идват- не виждаше смисъл. Затова двамата съпрузи напуснаха болницата сами. Прегърнал през кръста Дефне, за да я подкрепя, Йомер я заведе внимателно до колата, където ги чакаше Шукрю.
-   Добре ли сте, г-жо Дефне.
-   Хайдеее пак се почна. Колко пъти да ти казвам, батко Шукрю. Забрави я тази госпожа. Иначе съм добре, благодаря.- Усмихна се тя.
-   Радвам се. Към вкъщи, нали г-не?
-   Да, Шукрю. Ще минем само през аптека, за да вземем лекарствата и витамините на Дефне.
Прегърнати, двамата пътуваха в мълчание. Ръцете на Йомер бяха обгърнали Дефне, сякаш да я предпазят от нещо.
-   Сега ще си починеш едно хубаво, а след това ще минеш на половин работен ден!- Мило изрече Йомер, като ръката му се спусна по нейната.
-   Как пък не! Стига глупости!- Оплака се Дефне.- Йомер, бременна съм, не умираща!
Веждите на Шукрю скочиха до небето, но той не продума и сричка.
-   Знам, и точно затова не искам да се уморяваш. Нито ти, нито бебето.
-   Ако си мислите, че по цял ден ще лежа и мързелувам, Йомер бей, ще ми се наложи жестоко да ви разочаровам.
-   Дефне, помисли за детето- започна да спори Йомер.
-   Точно за него мисля. Докато ми позволява лекарят, ще работя. И не си и помисляй да говориш с него, за да ме оставите вкъщи- предугади тя намеренията на съпруга си.- На мен не ми минават тези. Пък и от какво толкова ще се уморя- до фирмата и обратно сме с колата, а на работа съм седнала почти по цял ден.
-   Но все пак- опита се отново Йомер.
-   А и как си мислиш, че ще изкараш деня без мен?- Ухили се тя насреща му.- Или и ти ще спреш да работиш? Или ще издържиш далеч от нас толкова време?- Повдигна тя вежди?
-   Знаеш, че не мога, дори и да искам- предаде се Йомер.- А и наистина така ще сте ми цял ден пред очите, няма да ви мисля.
-   Ето така… Значи можело и да ме слушаш понякога…
-   Не свиквай с това!- Предупреди я той шеговито, след което я целуна.
Тя се притисна към него и почти беше заспала, когато пристигнаха. Йомер я отнесе на ръце в къщата и тя се размърда, едва когато я положи на дивана.
-   Шшшт, спокойно- прошепна й той.- Почивай си, аз ще се погрижа за всичко.
Тя се сгуши като дете и отново се унесе, а той целуна косите й. Зави я хубаво и я остави да си поспи, докато отиде да приготви нещо за вечеря. Не беше кой знае какъв кулинар, но поназнайваше това онова.