♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Вечерта Нериман пиеше кафе в градината и мислеше. Както обикновено до нея бе Мине, но този път ги нямаше непрестанните крясъци и обвинения. Прислужницата беше искрено учудена, когато г-жа Нериман я накара да седне до нея и да приготви кафе и за себе си.
-   Трябва ми нов съюзник за войната срещу Дефне.- Разсъждаваше на глас госпожата.- Трябва ми някой, който мрази Дефне – продължаваше да мисли тя.- В същото време ще е най-добре, ако работи и във фирмата, ако ли не ще трябва да сменим Дериа с нова секретарка… Дериа- Възкликна изведнъж Нериман и скочи от стола, като събори всичко от масата.
Мине на секундата се зае да събира счупените парчета порцелан от тревата, а Нериман започна да танцува около нея, говорейки несвързано:
-    Да, да, точно така... Аз съм гений... гения на семейство Ипликчи – продължаваше да нарежда тя, докато помощницата се суетеше около нея с неразбиращ поглед.-   Ама как не можах да се сетя до сега? – Питаше се госпожата.- Че кой друг може да мрази Дефне почти колкото мен, хаха ами разбира се, че Дериа. Малко е тъпа.. Даже не малко.. Ама нищо, ще се справя и с нея. Важното е, че е в Пасионис, пък другото ще го измисля. Сега ми трябва план как да накарам противната Дериа да застане на моя страна.

Когато Дефне отвори очи, Йомер стоеше я и гледаше. Любов и щастие блестяха в погледа, който не отделяше от нея.
-   Здравей!- Прошепна тя и се притегна към него. Той хвана ръката й, стисна я в своята и я целуна.
-   Как се чувстваш? Боли ли те някъде?- Лекарят ги бе предупредил, преди да я изпише, че може да има леки болки от операцията. След седмица трябваше да отидат да й махнат конците.
-   Не, добре съм.- Дръпна го тя към себе си за целувка.- Сега вече всичко е идеално.
-   Хитруша- засмя се той. Помогна ѝ да стане и я поведе към градината.
Там я очакваше прекрасна изненада: масата бе сервирана за двама, имаше свещи, големите лампи бяха угасени и заменени със стотици малки светлинки в цялата градина.
-   Йомер, какво е това?!- Възкликна Дефне.- Прекрасно е.
-   Исках малко да те поглезя. Докторът поръча да си почиваш, затова реших аз да се погрижа за всичко.- Целуна я той.
-   Любими мой!- Притисна се тя към него.- Винаги знаеш как да ме накараш да се почувствам като принцеса от приказките.
-   Моята Пепеляшка, чиято нощ никога няма да свърши- засмя се той.
Вечеряха под звездите, след което се сгушиха на люлката. Ръката на Йомер отново се беше отпуснала на корема й.
-   Още не мога да повярвам, че всичко това е истина.- Прошепна Дефне.- След цяла година страх, че ще те загубя, сега съм тук, с теб, и нося нашето дете.
-   Вече ще е различно, любима! Никога повече няма да допусна да бъдеш наранена! Няма да се страхуваш, няма да заспиваш никога без мен. Вече сме заедно и никой няма да ни раздели!
-   Какво ще стане със семейството ти, със Синан. Знам- прекъсна го тя, преди да е започнал,- че не искаш да говориш, но трябва, Йомер. Проблемите не се решават с мълчание, Йомер. Разбрах го от личен опит.
-   Трябва първо да си изясня какво изпитвам. В главата ми е каша, имам толкова много въпроси. Как, защо, какво ги е накарало да започнат тази игра.
-   Това дори аз не разбрах, г-жа Нериман никога не ми каза. Обещай ми, че ще опиташ, скъпи! Ще поговориш с тях, поне това..  
-   Знаеш, че на теб не мога да откажа.- Примири се той, а след малко се подсмихна.-  Не играете честно, г-жо Дефне- двама на един сте.
-   Ееее, какво да се прави, понякога така се получава. Свиквайте, г-н Йомер.- Засмя се тя.
-   Така ли?!- Направи се на учуден той.- Но нали знаеш, че ще е така само докато родиш…- Засмя се той.
-   Естествено! А след това и двамата с теб ще сме под командването на малкия капитан!- Засмя се и тя и се сгуши по- плътно в съпруга си.

Първият ден от почивката за Дефне започна прекрасно. Макар да не беше свикнала да се излежава до късно и да закусва в леглото, искрено се зарадва на това. Тъй като лекарят й поръча да почива, Йомер беше решил, че това означава тя по цял ден да лежи. След лек спор приеха, че и седенето е решение и на Дефне й бе „разрешено” да поседи в градината. Но й отказаха възможността да рисува, както и да полее цветята, също така и да сложи и вдигне масата за обяд. До следобеда тя вече бе умряла от скука, защото Йомер почти не се беше откъсвал от телефона. Явно имаше някакъв проблем във фирмата, но той не искаше да я остави сама и се опитваше да го реши оттук.
-   Добре Ясемин, добре! Ще дойда е ще решим проблема! – Дочу го да казва Дефне, а Йомер не изчака отговор и затвори слушалката.
-   Скъпа, любима моя! - Целуна я нежно той, когато дойде до нея.- За съжаление ще трябва да отида до фирмата! – С кисела физиономия продължи Йомер.
-   Добре, скъпи! Не се тревожи! - Прегърна го тя и го дари с нежна, но страстна целувка.- Ние сме добре. Аз ще си лежа... Ще погледам телевизия.. Ще се обадя на Нихан. Няма да скучая. Не се притеснявай, реши проблема и бързо си ела.- Целуна го тя отново.- Ще ни липсваш! Хайде, върви! - Подкани го тя.
Макар и с нежелание Йомер се обади на Шукрю да приготви колата и отиде да се  приготви. След десетина минути вече пътуваше към офиса. По пътя Йомер мълчеше и обмисляше новата колекция, което беше в ума му. Идеята се беше заформила в главата му през прекрасното време, прекарано в Италия. Една сутрин се събуди и гледката на прекрасната му съпруга, с разпилените й коси, огрени от слънцето, изрисува в главата му водещия модел. Скицирайки набързо обувката върху една салфетка, докато закусваха, Йомер се замисли за цвета й. Обикновено цвета на даден модел го вълнуваше почти на финала, когато всички детайли по обувката са уточнени и съгласувани с производствения сектор. Точно тогава се сети за огрените от проникващото слънце коси на Дефне. Те дадоха решение на мислите му. Йомер написа под скицата- огнено червено. Вече беше решил и как ще нарече колекцията: „Чувственост”. Дума която, свързваше с любимата си.

Докато Йомер го нямаше, Дефне реши да се порадва на свободата си и да подреди багажа им от медения месец, стоящ си още в куфарите. Качи се в спалнята и започна да вади и подрежда по леглото всичко. След това се зае да слага всяко нещо не мястото му. Бяха купили допълнителни шкафове, за да не се налага да смества нейните вещи при неговите. Докато подреждаше неговите дрехи, обаче, погледа й беше привлечен от нещо на дъното на чекмеджето. Любопитството й надделя и тя се протегна към ъгълчето хартия, което се подаваше в единия ъгъл. В първия момент не можа да познае какво е, но след секунди се сети. Билетът без дата, който Из беше оставила на Йомер при заминаването си. За да може, когато разбере, че Дефне не е за него, той да изтича при нея и да се съберат отново. Ревността опари Дефне като огън. Ръката й изпусна билета, сълзи напълниха очите й. „Защо още пази билета? Нима иска да има и резервен вариант? Път за бягство?” питаше се. Осъзнаваше колко безпочвени са съмненията й, но ги имаше. Без сама да разбира как и защо, чувстваше, че Йомер я е предал. Сигурна беше, че има логично обяснение, но мозъкът й беше блокирал и тя не можеше да го намери. Реши да изчака Йомер, за да му поиска обяснение. Слезе долу, направи си чай и излезе навън. Все още с билета в ръка, тя седна на люлката, за да се успокои.

Преминавайки покрай нея, без дори да поздрави, Йомер нареди на шашнатата от появата му Дериа да повика Ясемин и Синан на събрание в кабинета му. Тя звънна първо на Яса, която ѝ каза, че ще доведе Синан. След малко влетя при него и задъхана му съобщи, че Йомер ги вика в кабинета си.
Синан стана, но настроението му от сутринта се понижи. Притеснението от срещата с приятеля му бе изписано ясно в очите му. Ясемин забеляза това и взе лицето му в ръцете си. Погледна го със загрижен поглед и промълви:
-   Скъпи, успокой се! Не мисли за миналото, а гледай напред. Йомер е такъв- ти го познаваш толкова добре. Знаеш, че рано или късно ще проумее, че не може да продължавате да се разминавате като непознати колеги, и да си говорите само служебно.
-   Знам, Ясемин! Но и мен ме боли.
Ясемин го целуна нежно с идеята да му вдъхне кураж и двамата се запътиха към кабинета на Йомер. Той ги посрещна както винаги зад бюрото си. Вдигна глава, когато влязоха, и ги поздрави небрежно. Тримата обсъждаха проблема, довел Йомер тук, когато с гръм и трясък влетя в кабинета Нериман:
-   Йомер, скъпи мой! Сладкият ми племенник! Красавецът на леля. Трябва да поговорим! – Заяви тя.
-   Госпожо Нериман! – Твърдо започна Йомер бей и погледа му потъмня от яростта, зараждаща се отново в душата му.- Не знам какво си въобразявате, че правите, но сега нито имам време, нито пък желание да разговарям с вас! Най-любезно ви моля да ме оставите да свърша работата, за която съм тук, за да мога час по-скоро да се прибера при съпругата си.
-   Йомер, скъпи! – Нахално продължи Нериман, все едно не го бе чула.- Исках да те поздравя за бебето. Нямаш представа колко се зарадвах, когато научих!
-   Благодаря! – Отговори ледено той и още по-ледено я погледна.- Явно новините бързо се разпространяват.- Следващите погледи бяха към свелите глави Синан и Ясемин.- Както и да е- махна той с ръка,- имам работа, така че ако обичате си вървете!
Излизайки от кабинета му с тъжна физиономия, която бързо изчезна, Нериман се втурна да открие Корай. Тъкмо той й беше позвънил, че Йомер е в компанията и тя побърза да дойде. Мислеше да убие с един куршум два заека: да се покажа като разкаялата се и щастлива за новината леля, както и да обсъдят с Кориш плана й относно вербуването на Дериа.

Най-накрая Йомер приключи с работата. Бързайки да се прибере при жена си бъдещото им дете, реши да я изненада с нещо. Когато колата премина покрай цветарски магазин, той накара Шукрю да спре. Щастлива усмивка озаряваше лицето му, докато избираше букета. Времето се беше развалило и той искаше да се приберат преди дъжда, затова се отказа от любимите бисквитите на Дефне, които бяха първата му мисъл за подарък.
След като се поуспокои, Дефне реши да използва енергията, която имаше, за нещо полезно. Все си нещата за рисуване и един чадър, за да може после да се прибере суха в къщата, и седна да рисува на люлката. Моделите сами идваха в ума й, но сълзите затрудняваха тяхното изобразяване. Мачкайки лист след лист, тя не забелязваше започващия дъжд. Когато чу колата на Йомер, скочи да го посрещне. Разпънала големия чадър над главата си и притиснала към себе си папката с рисунките, тя се затича към ъгъла на къщата. Точно завиваше, когато се сблъска с Йомер. Скиците й са разпиляха, а тя извика от уплаха. Йомер замръзна с букета в ръце. Като на лента пред очите му минаваше друг един такъв сблъсък.. но преди много години. Спомни си как в един подобен слънчев ден изведнъж заваля и той, бързайки към вкъщи, на ъгъла до университета се сблъска с едно красиво момиче. Просто не я видя заради разперения в ръцете му чадър. Тогава момичета държеше някакви рисунки и те се разпиляха по земята. Той се наведе да й помогне да ги съберат и тогава сияйния цвят на косите й привлече вниманието му. На момента си каза, че не беше виждал по-красиво момиче от това. Същите тези коси, същото това момиче. Как може да е забравил, чудеше се той сега. Тъй като тя много бързаше тогава, дори не се запознаха. След няколко дни случайно я видя на една от спирките, докато чакаше Синан, но тя беше с приятелка и той не се престраши да я заговори. След това замина за Италия и тя излетя от ума му. Няколко секунди или може би минути Йомер гледаше като вцепенен Дефне и не можеше да проговори. Устата му беше пресъхнала, пулсът му се ускори, сякаш беше видял призрак. Лицето му пребледня.
Дефне се наведе да събере листите, които се бяха разпилели. Мърморейки си под нос, дори не забеляза реакцията на Йомер. След като се изправи, просто го заобиколи и влезе в къщата. Отиде до масичката в хола и взе билета, който беше оставила там.
-   Какво е това?- Попита тя още в момента, в който Йомер прекоси прага на къщата. Несъвзел се все още от шока на откритието си, той не можа да реагира.
-   Какво е това?- Попита на свой ред.
-   Не ми се прави, че не знаеш!- Викна Дефне.- Какво прави още у теб билета на Из?! Защо все още е прибран след вещите ти?
-   Билета на Из? За какво говориш?- Не разбираше въпросите й Йомер.
-   Намерих го скрит сред дрехите ти!- Беснееше Дефне.- Резервен вариант ли си пазиш, Йомер? Ако ти писне от мен? Или ако се разделим, искаш да имаш къде да отидеш? Из веднага ще те прибере, нали?!
-   Успокой се, Дефне. Моля те!
-   Не мога! Няма да се успокоя! Как да се успокоя?! Ти все още го пазиш- размаха тя листа в ръцете си.
-   Какви глупости говориш? От къде излезе Из сега?
-   Билета, казвам! Билета, който тя ти остави, когато замина! За да я последваш, щом разбереш, че аз не те заслужавам. Явно и ти имаш съмнения за нас, щом си го запазил!- Сълзите на Дефне потекоха и тя явно ги изтри.
-   Няма такова нещо, как може още да се съмняваш в мен?!- Изумен и ядосан, Йомер не знаеше как да реагира.- След всичко преживяно, как можеш да мислиш така?
-   Не знам, нищо не знам вече… Но този билет е доказателството, че Из все още стои между нас!- Захвърли билета в лицето му Дефне и хукна по стълбите.
Йомер стоя секунда като статуя, след което хукна след нея. Спря през затворената врата на спалнята- от вътре чуваше хлиповете на Дефне. Сърцето му се късаше, когато тя плачеше. Започна да почуква на вратата.
-   Дефне, моля те, отвори ми! Нека поговорим!- Умоляваше я той.
-   Не искам да говорим. Махай се, остави ме сама.
-   Миличка, отвори! Не плачи, вредно е за бебето!- Опита той последния си ход.
-   Не искам да говорим, не искам да те виждам дори. Върви си, Йомер. Искам да остана сама.
-   Добре, слизам долу. Само се успокой, моля те!
 С огромно усилие на волята Йомер се обърна и тръгна надолу по стълбите. Главата му щеше да се пръсне от толкова неща… Първо осъзна, че с Дефне наистина им е било писано да са заедно. И точно в този щастлив и прекрасен момент, всичко отново се срина. Сам не вярваше какъв глупак е, та да забрави да изхвърли глупавия билет. Той всъщност беше забравил за него още в момента, в който го прибра, без самият той да знае защо. Сега трябваше да измисли начин и да го докаже на Деф

Изгубена в нищото

Градината на дом Ипликчи, късен следобед.
-Така, изпратихме Йомерджан и баба Тюркян в Маниса....
-Да, баба ще пристигне като английската кралица със шофьор и бавачка за внучето. Ако Гюл се върне читава след тези две седмици с баба ще я призная за човека с най здрави нерви, а и батко Шукрю не е за завиждане....
- Така е, баба е в състояние да подлуди и мен....Дефне внимавай, до люлката има нещо разлято...
- Йомееер... Аааа- тряс- Ох, главата ми!
- Ддобре ли си, Дефне?
- ????

Няколко дни по- късно

- Да Сердар, днес ще изпишат Дефне. Няма за какво да се притеснявате, лекарите казвт, че няма видима причина за състоянието и, просто ще и трябва време и  търпение от наша страна....много търпение... А, ще затварям, че сестра ти идва...
.....
- Скъпа, седни отпред и си сложи колана...Така, внимателно....Дефне, добре ли си?
Мълчание.
- Джанъм, сега ще се приберем у дома и там ще си починеш...
Учуден поглед отстрана на Дефне и минута мълчание.
- В кой дом, господине? Аз вас съм ви виждала някъде, но не помня къде? Вярно, как може да съм толкова глупава, вие сте Баръш Ардуч...
'' Айде пак се започна...Оф, Дефне, Оф"
- Да, да аз съм Баръш Ардуч, а ви сте....
- Аз съм жена ти! И кога се оженихме, че нещо не мога да се сетя...И какво стана с предишната ви любима - прекрасната и талантлива Гюпсе Озай?
- !?!?
- А да, тя май не издържа на натиска на феновете ти, нали си говорим на ти и се раздели с теб, с вас?
- Да, да точно така беше.- " И коя е тази Гюпсе Озай? За Баръш Ардуч се сещам, рекламира нашите обувки миналото лято, а сега май се снима в някакъв сериал."
- И къде живеем сега? И как се запознахме?
- Ааа живеем в нашия дом , скъпа. И къде се запознахме, къде...а да, на една автобусна спиркац-" аз и автобус....Дефне,....както и не мога да лъжа, не знам как ще се справя"- Пристигнахме! Внимателно, скъпа...
....

- Дефне, влизай... Позната ли ти е обстановката?
- А?
'' И това ли не помниш? А детето? Май по добре да не бързам с тази подробност"
- Баръш...
- Кой? А кажи, скъпа....
- Искам да си легна,изморена съм...Аз всъщност, къде спя? И защо в къщи е толкова тихо?
- Ела, ела.... Естствено, че спиш в спалнята - '' Май започва да се сеща за семейството си, все пак е нещо... О не, ако трябва и това да направя!"

.....
- Сердар, да добре е сега спи. Трябва да ти кажа нещо, ами според лекарите Дефне за да си спомни всичко, трябва да се събере с любимите си хора и тъй като баба е в Маниса с малкия и не искам да я безпокоя, Нихан, ти, Есра и малкия Исо ще трябва да се преместите тук за известно време .... '' Ужас! Дефне, може и да се опомни, но определено аз ще имам нужда от психиатър... Баръш Ардуч..."

- Ами добре, Йомер,щом е за доброто на Дефне.... Нихан ще е много щастлива- " имах си аз да не е".

......

- Баръшшш... Няма ли да обърнеш внимание на съпругата си?
- Дефне, какво си облякла?
- Ами нощница, по мой дизайн!
- Джанъм, любима, това е завесата за баня...
- А аз толкова харесах десена и материята....Скъпии, под това нямам...

Зърррр

'' Тези пред вратата ли са били"
- А Корай?

Следва продължение....