♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Звънът на телефона събуди Синан. Изписаният номер беше на Ясемин и той й отговори с усмивка:
-   Добро утро, красавице!
-   Добро утро, скъпи! Готов си, нали? Пътувам към теб.
-   Към мен?! Защо?- Учуди се Синан. Явно пропускаше нещо.
-   Не ми казвай, че си забравил!!!- Извика годеницата му.- Тази сутрин трябва да определим менюто за сватбата! Имаме среща с шеф готвача в 10 часа в ресторанта.
-   Не, не, не съм забравил! Как ще забравя?! Занасям те само.- Опита се да се измъкне Синан, докато скачаше от леглото.- Почти съм готов, чакам те.- И хукна скорострелно да се приготвя в банята.
-   Надявам се това да е истина!- Рече строго Ясемин.- Имаш 15 мин.!- И затвори.
-   Боже, помогни ми да оцелея до сватбата!- Прошепна Синан и се мушна под душа.

Появяването на Корай във фирмата беше както винаги забележително. Гласът му се чуваше 2 минути преди да се появи собственика му. Днес с него беше и г-жа Нериман. На входа двамата си намигнаха заговорнически и тя се отправи към кабинета му, а Корай се засили към Дериа.
-   Добро утро, скъпа!- Поздрави я усмихнато той.
-   Добре ли сте, Корай бей?!- Учуди се секретарката и все да се оглежда.- Да не сте отново на диета? Или сте си ударили някъде главата? Има ли ви нещо?!
-   Иииии, вещица! Само злото ми мисли!- Писна Корай.- Човек не може и за секундичка да бъде мил, кривокрако грозилище такова.- С плач в гласа редеше той.
-   Какво искате от мен, Корай бей?!- Попита с досада Дериа, тъй като нямаше желание от сутринта да търпи капризите му.
-   Имам една тайна за теб, но трябва да дойдеш в кабинета ми, за да я научиш.- Прошепна й той тихо.
-   Каква тайна?! Голяма ли е? Клюка ли е?!- Викна Дериа.
-   Млъкни! Не стига че грозна, ами и глупава. Май нищо няма да излезе от тая работа, ама…- Прошепна на себе си той.- Ела, ела- помами я Корай като кученце и тя го последва точно като такова.
В кабинета Нериман вече потриваше доволно ръце. Беше измислила идеалния план.

Тюркян и Хюлюсю пиеха чай в градината, а Нихан се мотаеше из кухнята, за да не им пречи. Есра беше някъде по улиците, а Сердар вече бе отишъл в кафенето.
-   Толкова млада, а вече ще ставате прабаба… и то на две внучета!- С учуден глас говореше Хюлюсю. Тюркян не му остана длъжна:
-   И вие сте още доста млад, за прадядо, но…. Явно така ни е било писано.- Засмя се старата жена.
-   Тъкмо ще имаме повече време да им се порадваме, нали така?! А и не само на тях- прошепна старецът и ѝ намигна. Тюркян се изчерви.
В това време пътната врата се отвори и влезе забързания Сердар. Нихан подскочи и хукна да го посрещне:
-   Скъпи, какво правиш тук? Защо се върна?- Викна тя, за да предупреди свекърва си.
-   Забравил съм си портфейла в стаята, за него дойдох.- Рече Сердар и се огледа.- Ти защо викаш така? И къде е баба?
-   Аааа баба ти… в градината е, почива си.
-   Добре.- Успокои се той и хукна по стълбите. След минутка се върна, целуна съпругата си и тъкмо излизаше от вкъщи, когато насреща му застана Исо.
-   Охооо, Сердар, тъкмо теб търся. Идвал си да ме търсиш вчера?
-   Да, да..- замрънка Сердар.- Исках просто така да те видя, отдавна не сме си говорили.- Дефне снощи ги беше помолила да мълчат пред Исо за бебето, искаше сама да му каже, и сега съпрузите с мъка стискаха езиците зад зъбите си.
-   Еми хайде де, Нихан ще запари чай и ще седнем за малко. Аз съм свободен- рече Исо и се опита да влезе.
-   Ааа не, не.. сега не може- заекна Нихан. Двамата я изгледаха изпод вежди и тя се засуети:- Имам още много работа, трябва да простра, а и Сердар ти нали бързаше за кафенето?! Идете там да пиете чай, тук не става!
-   Добре, скъпа, не се притеснявай толкова!- Прегърна я съпруга ѝ.- Пази се и не се натоварвай. Полегни си малко, не се уморявай и пази синчето ми.- Помилва той корема й, целуна и я двамата с Исо тръгнаха надолу по улицата.
-   Оххх слава Богу!- Отдъхна си Нихан.- Ако Сердар беше заварил Хюлюсю отново тук, и то в този ранен час, щеше да стане страшно. Но мама е умна и се справи с проблема, нали Исо?!- Погали тя корема си и отиде да види какво става в градината.

Неджми кръстосваше кабинета си като звяр в клетка. Не издържаше на това напрежение. Нериман беше намислила нещо и той трябваше да я спре. Искаше да предупреди Йомер, но той нямаше да говори с него, затова Неджми вдигна телефона и набрана номера на снаха си. Тя вдигна след третото позвъняване:
-   Ало, г-н Неджми?! Здравейте!- Поздрави го Дефне притеснено.- Случило ли се е нещо?
-   Здравей, дъще! Как сте?- Отклони въпроса й той.
-   Добре сме!- Отговори тя, без да обръща внимание на киселата физиономия на Йомер до себе си. Двамата седяха на дивана и той й четеше, когато телефонът звънна.
-   Исках да поговоря с Йомер,но..
-   Какво е станало?!
-   Все още нищо, да пази Господ, но… Нериман пак замисля нещо, усещам го.- Каза с мъка в гласа Неджми.- Страхувам се, че пак е нещо свързано с вас. Искам да се пазите, деца. Дори Йомер да не иска да ме види или да говори с мен, той си остава мой племенник. А знаеш колко обичам и теб, нали?! Ти си ми като дъщеря..- Сълзи блестяха в очите му, но той се опитваше да ги задържи.
-   И ние ви обичаме, знаете, че е така!- Все още необръщаща внимание на съпруга си, отговори тя. В очите на Йомер вече проблясваха гневни искри, но за Дефне нямаше никакво значение- тя беше сигурна, че дълбоко в себе си той все още обича семейството си.- Но какво още може да направи тя? Какво още иска от нас?!- Попита след малко Дефне. Йомер я погледна въпросително и тя само поклати леко глава. Той обаче се досети за кого говорят и гнева се завърна в очите му.
-   Не знам, дъще, не знам! Страх ме е дори да си представя какво още може да измисли Нериман. Пази се, Дефне! Тя ще атакува теб- ти си слабостта на Йомер, а и тя вижда в теб враг.
-   Знам, г-н Неджми. Благодаря ви за предупреждението! Довиждане!
Загледан в замлъкналия телефон, Неджми се помоли тихо да не е закъснял.

-   Какво искаше чичо?!- Попита Йомер, без сам да обърне внимание на обръщението, което използва. Привлече Дефне в прегръдките си- тя трепереше, макар че беше горещо, и се сгуши в него, все едно се криеше.
-   Да ни предупреди. Мисли, че г-жа Нериман е намислила нещо и искаше да знаем, за да се пазим.
-   Г-жа Нериман не може да ни причини повече зло. Няма да й го позволя!- Ядоса се Йомер, а ръцете му се стегнаха около Дефне, сякаш да я предпазят.- Никова вече няма да страдаш от нейните интриги.
-   Не ме е страх от нея, щом ти си до мен!- Прошепна тя до врата му и затвори очи. Той целуна косите й и промълви с устни, все още допрени до тях:
-   Винаги ще съм до теб! Няма защо да се тревожиш!- Макар че самият той се притесняваше от мисълта какво пак е намислила леля му.

-   Слушай внимателно, глупачко! Каквото чуеш в тази стая си остава е нея, разбра ли ме?!- Нериман размахваше предупредително пръст пред лицето на Дериа.- Само да си си отворила грозната уста някъде, аз лично ще те убия!
-   За каква ме имате, г-жо Нериман?! За клюкарка?!- Възмути се Дериа.
-   Естествено!- Викна Корай.- Няма по- голямо плямпало от теб в тази фирма, вещица! Всяка клюка тръгва от теб и голямата ти уста!
-   Ха, присмял се хърбел на щърбел!- Не му остана длъжна Дериа.- Защо ме доведохте тук, само за да ме обижда те ли?!
-   Слушай и не говори!- Заповяда й Нериман.
-   Слушам!- Рапортува й Дериа, след което се преви от смях.
-   Ииии, противна!- Ядоса се Корай.
-   Така- започна Нериман.- Преди година ние платихме 200 хил. турски лири на Дефне, за да се ожени за Йомер. Взехме любовта ѝ под наем….

Дефне се беше отпуснала със затворени очи на люлката сама. Йомер беше се затворил в кабинета, за да работи- скоро трябваше да представят новата колекция, затова тя си почиваше в градината. Когато телефона ѝ звънна, тя вдигна веднага.
-   Дефо, мила, как си?
-   Исо?!- Извика тя радостно.- Как си, приятел?
-   Аз съм добре, новините са при теб. Как си след операцията?
-   Ние сме добре.- Засмя се тя.- Новините обаче са при теб! Мелек, а?! Разказвай бързо!
-   Хайде и ти сега… Няма нищо такова, защо слушаш глупостите на Нихан?! Момичето живее срещу работилницата с брат си и майка си, засичаме се понякога на улицата. Толкова!
-   Не, не, приятелката ми има нюх за тия работи. Щом е решила, че има нещо, значи е така.
-   Остави ме мене сега, ти как си? Ама сериозно питам! Как са нещата с Йомер, след като той знае всичко?
-   Прекрасно!- Усмихнато рече тя. Това бе единствената дума, която ѝ идваше наум.- А и ще стане още по- прекрасно след няколко месеца!
-   Не разбрах?!- Попита Исо.
-   Бременна съм!- Извика Дефне щастливо.
-   Какво?! Дефо, каква страхотна новина! Поздравления!- Радостта на Исмаил личеше в гласа му.- Вай бе, ето това е новина: ще ставаш майка!
-   А ти чичо!- Засмя се тя.- Щастлива съм, Исо, много щастлива!
-   Ти го заслужаваш! След всичко, което преживя, време е да изживееш своето щастие.
-   Все още не мога да повярвам, че всичко това е истина!
-   Само да не ни забравиш от толкова радост, ей!- Пошегува се Исо.
-   Ти луд ли си? Вие сте моето семейство.. а Йомер е моят живот!- Замечтано рече Дефне.
Йомер се усмихна, когато чу думите й. Беше му домъчняло за нея и беше решил да си почине, но се спря на задната врата. Дефне беше толкова красива в момента- щастието беше изписано на огряното ѝ от слънчевите лъчи лице, безгрижна, естествена, единствена. Стоя и я гледа почти час, докато тя говореше с приятели си, забравил за работата си и наслаждавайки се на спокойствието, което цареше в дома им. Надяваше се то да се запази още дълго.

Синан и Ясемин вече излизаха от мястото, на което скоро щяха да отпразнуват любовта си. След близо час чудене и спорене, вече усмихнати и прегърнати се запътиха към колата. Време беше да отидат във фирмата.  Менюто беше избрано, покривките и украсата на масите също. Като цяло подготовката беше към своя край, оставаше най- важното: булчинската рокля. Ясемин се беше опитала да звънне на Дефне сутринта, но телефона й даваше заето.
-   Нямам търпение вече да се оженим!- Изрази нетърпението си Синан.
-   И защо бързаш толкова?!- Подсмихна се Ясемин.
-   И питаш? Искам вече да споделяме един дом, едно легло..
-   Ха, стигнахме до главното! Ти само заради това се жениш май за мене, а?!- Уж ядосана повиши леко тон Яса, но в очите ѝ искряха весели пламъчета.
-   Нееее, скъпа! Как можа да си го помислиш?!- Защити се Синан.
-   Добре де, добре, повярвах ти- засмя се тя.- Остава по- малко от месец, ще потърпиш още малко. Имаме толкова много работа, че няма и да усетиш кога ще излети времето.
-   Така е, трябва да подготвим всичко за представянето на новата колекция преди сватбата. Не искам по време на медения ни месец да ни притеснява каквото и да е.
-   Ааааа, ти май само за това мислиш наистина.
-   Естествено, скъпа! Аз да не съм някой монах, че да мисля за пост и молитва?!
И двамата се смееха, докато тя паркираше. Хваната за ръка, те влязоха в Пасионис.

След като Нериман приключи с разказа на своята версия за събитията от преди една година, на Дериа й трябваше дълго време, за да се осъзнае. Пулеше се срещу Нера и Корай и не можеше да продума. Но Нериман още не бе свършила:
-   След като вече знаеш всичко, искаме от теб да ни помогнеш, за да превърнем живота на тази малка вещица в ад.
-   Но какво мога да направя аз?!- Попита Дериа, макар вече в ума ѝ да имаше няколко идеи. Самодоволния ѝ поглед изразяваше емоциите й.
-   Искам да тормозиш Дефне при всяка възможност- отнасяй се към нея като към каквато е: една използвачка, търсеща само парите на Йомер. Заплаши я, че ще разкажеш на всички във фирмата за тайната й.
-   Но нали вие ми забранихте да го направя. Иначе..- Прекара пръст през гърлото си тя, като потрепери.
-   Айй ама ти си същата глупачка като нея!- Възкликна Нериман.
-   Виждаш ли, Неро, с какви хора ми се налага да работя!- Оплака се Корай.- Глупави, недосетливи, че и грозни.. Наказан съм аз, наказан..- Завайка се той, но никой не му обърна внимание. Очите на Нериман бяха втренчени в тези на Дериа.
-   Само ще я заплашиш, малоумнице! Тя няма от къде да знае, че блъфираш. Оххх, защо Господ ме е обградил само с такива наивници!- Вдигна очи към небето тя.
-   Значи искате от мен само да отровя дните на Дефне, докато не й писне и не си тръгне?!- Попита отново секретарката.
-   Боже, дай ми търпение!- Викна Нера.- Аз нали това ти обяснявам от пет часа! Не говоря ли на турски?! Или си толкова тъпа, че и толкова прост план не можеш да запомниш. Охх, изнервих се- хвана се за главата Нериман.
-   Успокой си, цветенцето ми. Не си заслужава да се нервиш заради тази глупачка!А ти- обърна се той към Дериа,- изчезвай от тук. Разбра какво искаме, сега се махай. Марш!- Подгони я той и тя побърза да избяга. Скри се зад бюрото си, захапа една бисквита и все да подготвя мислено плана си за утре, когато новата г-жа Ипликчи щеше да дойде на работа.

Дефне готвеше, когато Йомер излезе от кабинета. Наоколо ухаеше на ризото с много зеленчуци, някаква супа къкреше на котлона. Бутилка вино бе отворена на плота до две чаши. Промъквайки се зад Дефне, той я прегърна през кръста и вдъхна аромата на косите й. Устните му намериха врата й, когато тя извърна глава към него.
-   Ухае страхотно!- Прошепна й той.
-   Кое по- точно: храната или аз?!- Пошегува се тя.
-   Естествено, че ти!- Целуна я той, а тя се отпусна в силните му ръце.
Тъй като подухваше вятър двамата обядваха вътре. Докато се хранеха, телефона на Дефне звънна. Когато видя кой я търси, тя само повдигна учудено вежди.
-   Ало, Ясемин!
-   Дефне, как си скъпа?!- Попита загрижено приятелката й.
-   Добре съм, почиваме си вкъщи. Вие как сте? Случило ли се е нещо?
-   Добре сме, не се тревожи. Исках да те попитам кога ще е удобно да излезем, за да изберем рокля?
-   Каква рокля?!- Не разбра Дефне веднага, но след секунда се удари по челото.- Сватбената ти рокля!- Възкликна тя, а Йомер само я изгледа изненадано.- Съвсем изключих след толкова събития.
-   Разбираемо е, малко ли неща ти се случиха. Но не искам да те притеснявам, затова ти кажи кога ще ти е добре да разгледаме бутиците.
-   Какво ще кажеш за днес?!- И пренебрегвайки протестите на Йомер, Дефне се разбра да се срещне с бъдещата булка следобед в Нишанташъ.

Исо влезе в работилницата, но беше разсеян. След разговора с Дефне и напомнянето за Мелек бе просто някаква странна смесица от чувства. А и напоследък мислите му бяха все объркани. Вече от няколко дни не я беше виждал и се притесняваше за нея. Искаше да я види, мислеше дори да почука на вратата им, за да разбере какво се е случило. Но се  страхуваше… или може би срамуваше. Исо осъзна, че момичето му липсва когато не я вижда. Но пък и Берк не се беше появявал скоро като хала в работилницата, та вероятно ги нямаше. Но къде пък можеше да са?! Отваряйки вратата на работилницата, завари майстор Садри да запарва чай.
-   Здравей, Исо! - Поздрави го старецът. -Как си, синко? Напоследък нещо ми се струваш унил!
-   Добре съм, майсторе! - Промълви Исо. – Не се притеснявай за мен.
-   Аз мисля, че разбирам в какво е проблемът, но не знам дали ти разбираш!?
-   За какво говориш?!
-   Виж момчето ми, може да съм стар, но не съм сляп! Виждам, че когато се появи Мелек очите ти заблестяват, и обратно- когато не я виждаш, те потъмняват. На това му казват любов, Исо! И е много хубаво, че си я открил отново!
-   Влюбен съм, казваш!? - Попита недоверчиво той, макар много добре да знаеше, че всичко казано от Садри е истина. - Може и така да е! - Каза неуверено Исо.- Но не мисля, че ще излезе нещо от това.
-   Ще се получи, ще се получи! – Заяви убедено майстора. - Аз виждам как те гледа момичето. Не губи време в празни мисли! Отиди, виж дали е тук! Пък после слушай сърцето си! То никога няма да те подведе!