♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Често чета за другата тема... Коя е тя, ако не е тайна?

Кабинета на Корай бе почти тъмен. Щорите бяха пуснати, лампите намалени, за повече драматизъм бяха запалени две три свещи. Самият Корай стоеше на любимия си даван, увит в дантела, достатъчна за ушиването на пет сватбени рокли. Плачеше. Хлиповете му се чуваха чак в коридора. През него на масата бяха наредени ястия: три вида бюрек, кебап, сърми, няколко вида сладки, пастички, диня…. От време на време една ръка се подаваше, плача затихваше, чуваше се доволно примлясване, а след това отново рев. Някъде помежду всичко това се чуваха и откъслечни фрази и клетви:
-   Противни! Грозници! Всички ви мразя! Никой не ме обича мен, никой! Господи, какво е това наказание, Господи! Защо ме наказваш да страдам така! Вещицата Ясемин- ще й проваля сватба!!! Аххх Кепче, ахх.. Имах те за приятел, а ти ме предаде! Всички се възползват от добрата ми душа….
Точно в този момент телефонен звън го прекъсна. С усилие той погледна кой е.
-   Нероооо- писна той, докато вдигне.- Много съм зле, миличка, многооо.
-   И аззз- чу се плач от другата страна.- Помогни ми, Кориджим. Спаси ме!
-   Ааа- учуден, спря да реве той.- Какво е станало, момиче?! И ти ли искаш да си
свидетел на сватбата? И теб ли отрязаха? Лоши са, мразя ги!
-   Неджми си тръгна! Остави ми! Сама съм, нямам вече нищо!- Нареждаше Нериман, без да обръща внимание на глупостите му.- Кара Мамбата ни изгони от вилата, Корииишшш!
-   Момиче, ти бедна ли си сега?! Язък, язък! Какво ще правиш сега?!- Ухилен, попита Корай. Чуждата драма веднага го накара да забрави депресията.- Под някой мост ли ще спиш? Само хляб ли ще ядеш?!- Ехидно се засмя той.
-   Скъпи, сладичък, аз какво ти говоря: Неджми ме остави, казвам, сама съм, казвам, помогни ми, казвам! Има нужда от дом, Кориш! Идвам да живея при теб!!!
-   При мен?!- Изненада се той.- Ела, скъпа, ела! Как хубаво ще си живеем двамата. По цял ден ще клюкарстваме, ще хапваме и ще гледаме телевизия. Чакам те, хайде бааййй.- Затвори той ухилен. Скочи от дивана и се огледа. Седна и започна да се храни с вълчи апетит, докато си мърмореше:- Трябва да изям всичко, преди да изляза, иначе оня глупак ще го вземе. Аххх съдба, всичко аз трябва да свърша…

Дефне предпочете да хапнат на брега, а не в някой ресторант. Свежият въздух и гледката към морето винаги я успокояваха, а за да изпълни плана си, трябваше да запази цялото си спокойствие.
-   Йомер- започна тя между две хапки,- искаш ли утре да идем до вилата на Синан?
-   Това пък от къде излезе?- Учуди се той.- Защо да ходим там?
-   Просто така- да се разходим малко… Идеята е на Ясемин- предложи да останем малко насаме далеч от всички..
-   Мила, та ние преди няколко дни се прибрахме от Италия!
-   Нищо. Там имам толкова прекрасни спомени.- Замечтано го погледна тя.- Ако искаш, можем да повторим някои от тях.
-   Дефнеее!- Уж запротестира Йомер.
-   Какво?- Невинно попита съпругата му.
-   Ако толкова искаш, да идем до нашата вила?! Вярно, че е малко по- далече..
-   Не, не.. В Синан ще се излежаваме цял ден до басейна, ще плуваш, ще си починем…
-   Ти явно вече си го решила, така ли?
-   Моля те!- Очите й блестяха от вълнение.
-   Щом толкова искаш, добре. Говори с Ясемин и вземи ключа от нея, та тъкмо ще сме спокойни, че няма да се получи като последния път.- Примирено рече Йомер.
-   Обичам те, обичам те, обичам те!- Скочи Дефне и го прегърна, като го целуна по бузата. Опита се да се измъкне, но Йомер я задържа:
-   Няма да се измъкнеш толкова лесно!- Засмя се той и я целуна- нежно, но настоятелно.
Когато се отделиха един от друг, наоколо всички ги гледаха. Засрамена, Дефне се върна на мястото си, а Йомер седна, все едно нищо не се е случило.
-   Ще ти го върна!- Прошепна тя.
-   Очаквам го с нетърпение!- Засмя се той.

Неджми се настани в един от новите хотели, като се надяваше никой да не се сети кой е. Не искаше семейният скандал да излезе и по- медиите, затова се опита да е дискретен. Когато влезе в стаята, остави куфарите неразопаковани и седна на леглото. Хванал се за главата, не можеше да измисли какво ще прави сега. Щеше да живее с парите, които получава от фирмата, поне ако Йомер не го изгони. Не, не, племенника му не бе такъв човек. Но къде щеше да живее- цял живот на хотел не става.
-   Ахх, Нериман, докъде я докарахме заради твоите глупости!!!- Тюхкаше се той.- Ако само беше спряла в началото, ако беше оставила всичко на съдбата…
След време Неджми стана, изми си лицето и излезе. Беше време да иде на работа.

Синан и Ясемин също решиха да излязат за обяд. След като им взеха поръчката, Яса реши да пристъпи към въпроса:
-   Скъпи, дойде ми една идея!- Възкликна тя, уж всичко ей сега й е хрумнало.- Искаш ли утре да избягаме?! Уикенд е, да отидем на лятната вила. Ще се попечем, ще поплуваме…  Какво ще кажеш?!
-   Откъде се сети сега за почивка? Знаеш, че ни очаква работа покрай новата колекция!
-   Точно затова, Синан! Да идем, моля те!
-   Два дни сами във вилата. По бански, ти.- Замисли се той.- Съгласен!
-   Супер!- Зарадва се и Ясемин.
Макар че се измъчваше, че го лъже, тя знаеше, че няма друг начин. Ако му кажеше защо отиват, той щеше да откаже. Не искаше да притиска Йомер и тя го разбираше, но нещата не можеха да продължават така. Гледайки ги как се измъчват, Дефне и Ясемин бяха решили да ги заведат във вилата и да ги принудят да говорят, да се карат, да спорят, но да решат проблемите помежду си веднъж завинаги.

Нериман чакаше Корай с куфарите пред вратата. Плачеща и трепереща, тя по- скоро се подпираше на тях. Когато приятелят ѝ дойде, замръзна при вида ѝ.
-   Неро, миличка, сладка моя, какво е станало?! Защо си в този вид?!- Изненадан я попита той.- Какви са тези куфари?
-   Коришшш, нищо ли не чу, скъпииии.- Ревеше с глас Нера.- Обясних ти по телефона, че Кара Мамбата ни изгони от вилатааааа.
-   Какво?! Изгонил ви е?! И сега къде ще живеете с Неджмош бей и мустаците му?!
-   Неджми ме напусна, Кориш. Отиде си.
-   Какво?!- Възкликна Корай.- Боже, каква е тази болка, Боже! Защо ни наказваш така?! Беда след беда на главите ни! Къде ще живееш, миличка?! Бих казал ела у дома, но.. Вече има съквартирантка, тази сутрин ми се обади..
-   Аз ти се обадих, скъпи, не помниш ли? Какво ти е и на теб?
-   Ти ли си се обаждала? Кога? Охх от депресията явно мозъкът ми не работи… Или е от многото сладко, което изядох?!- Чудеше се Корай.- Както и да е, ела, миличка, влизай.- Покани я той вътре.
За съжаление се наложи Нериман сама да си внесе куфарите: Корай нямаше навика да помага на някого, а Неджми не беше тук. Щом влязоха, двамата седнаха на дивана и започнаха да оплакват клетите си съдби.

zapochva da stava vse po interesno
Derzaite!
Bagna mi se kiriicata