♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

На връщане към офиса на Пасионис телефонът на Синан звънна. Той направи знак на Ясемин да не го чака, защото ще говори дълго- беше един от важните клиенти на фирмата. Ясемин разбра намека и с бърза крачка влезе в сградата. На асансьора се засякоха с Дефне. И тя беше сама, тъй като Йомер паркираше колата и щеше малко да се забави.
-   Дефне! Какво стана? Говори ли с Йомер?- Попита шепнешком Яса, използвайки момента, като се обърна на всички посоки, да провери за Синан и Йомер.
-   Да! Ние сме готови, вие?!- Също шепнешком й отговори тя.
-   И ние. Очаквах да е по- зле, но.. Мъже!- Засмя се Ясемин.
-   Малко примамка и са готови.- Усмихна се и Дефне.- Ще успеем, нали?!
-   Сигурна съм!- Каза уверено Ясемин.- Ако не ние, кой ще може?!
Двете заедно се върнаха във фирмата. Правещата се на заета Дериа не пропусна да си отбележи, че Дефне се връща без Йомер бей. Удобен момент да я посети в кабинета й.
-   Йомер беше паркирал и вече беше в асансьора, когато някой се провикна да го задържат и две ръце попречиха на вратите да се затворят.
-   Синан!- Изненада се Йомер, виждайки съдружника си. Отдръпна се встрани, за да му направи място.
-   Йомер!- На свой ред реагира Синан.- Има някои неща, които трябва да обсъдим за новата колекция.- Започна тихо той.- Ще мога ли по-късно да дойда в кабинета ти?! Или ако искаш ти ела при мен!- Несигурно продължи Синан.
На върха на езика му бяха думите, които отдавна искаше да каже, но все още се страхуваше от реакцията на Йомер. Предполагаше, че за пореден път приятелят му ще го прекъсне и няма да му позволи да продължи. Но този път се лъжеше.
Слушайки го, Йомер само кимна и му отговори, че по-късно ще се видят в неговия кабинет. Предпочиташе така, за да не изпуска Дефне от поглед. Искаше му се Синан отново да направи опит да му разкаже всичко за тайната. Искаше вече да чуе и неговата гледна точка, за да прецени  най- после нещата, но гордостта на му позволяваше да повдигне темата самия той.
В момента в който, Синан събра смелост и си отвори устата, асансьора спря на техния етаж.
-   Йомер! Искам..-  Но отварянето на вратите го прекъсна, а отвън чакаха хора да влязат.
-   Слушам те, братле?! – Погледна го очаквателно Йомер.
-   Не, нищо.. тоест.. Ще дойда при теб после, казвам... – Започна Синан и в този момент спря, не вярвайки на ушите си.
Йомер кимна и влизайки в Пасионис, всеки пое към кабинета си. Първата работа на дизайнера беше да види любимата си. Вече му липсваше, нищо че се бяха разделили преди няколко минути. Той влезе в кабинета ѝ точно под носа на Дериа, като без да иска успя да саботира поредния ѝ опит за тормоз върху Дефне.
-   Липсваше ми, любов моя! – Прошепна Йомер, а дъхът му вече галеше врата на Дефне.- Искаш ли да си тръгваме?!- Устните му бяха зад ухото й.
-   Разбира се, любими!- Закачливо му се усмихна тя, докато той целуваше врата.- Но утре ще трябва да дойдем в 4, за да наваксаме, така че…
-   Добре, добре..- Отдалечи се той от нея.- Отивам си в кабинета, ако нещо ти потрябва, повикай ме. Или ела!
-   Не ме предизвиквай!- Засмя се Дефне.- Аз ще си рисувам кротко тук, а ти отивай да работиш!- Подкани го тя с усмивка и му помаха с ръка.- Ще се видим пак довечера!
Влизайки в кабинета си, Йомер се спря на вратата. „Слушам те, братле!” бе казал на Синан преди малко, но го осъзна чак сега. Без да се усети, той дори се усмихна и поклати глава, затваряйки вратата след себе си. Питаше дали Синан чу това, което му каза и затова взе да пелтечи?! Или пък е искал да го каже нещо, но не е посмял. Отново осъзна колко му се искаше Синан да вземе нещата в свои ръце и пръв да поведе разговора към неприятната и за двама им тема.

Неджми пристъпи във фирмата и се огледа. Младежите щъкаха насам натам, всеки зает със своите задачи, никой не му обръщаше внимание. След кратко колебание той се отправи към кабинета на Дефне.
-   Влез!- Чу отговора ѝ той и отвори леко вратата.
-   Може ли?- Попита леко притеснен.
-   Аааа Неджми бей! Заповядайте, елате!- Покани го Дефне, като стана да го посрещне.- Искате ли нещо за пиене? Кафе, чай?
-   Не, не, дъще, благодаря! Исках да проверя как сте, всичко наред ли е?- Загрижено я погледна Неджми.
-   Слава Богу, при нас всичко е наред, но…- Изпитателно го погледна тя.- Вас нещо ви измъчва. Случило ли се е нещо?
-   С Нериман се развеждаме!- Неочаквано и за самия него изтърси той.
Чак сега сам осъзна защо влезе при Дефне- за да сподели с някого. Само тя го разбираше в такива моменти, не веднъж и дваж вече бе търсил съвети от нея.
-   Какво?!- Извика Дефне и Йомер се обърна да я погледне. Когато стана, за да иде при тях, тя му направи знак да остане- не мислеше, че сега е най- подходящия момент за срещата на чичо и племенник.- Какво говорите, Неджми бей? Защо?!
-   Не издържам, Дефне! Не мога повече!- И ѝ разказа за всичко случило се.
Тъгата и примирението в гласа на възрастният човек натъжиха Дефне. Виждаше питащите очи на Йомер, които я следяха, и се опита да се стегне. Не искаше да му дава нови поводи за тревога. Сега трябваше да подкрепи чичо му.
-   Не знам какво да кажа.- Прошепна тя след малко.- Всички знаем каква е г-жа Нериман, но… Толкова години сте били заедно, как ще бъде занапред?
-   И аз не мога да го осъзная, Дефне. Знам само, че не мога да изкарам и минута повече с интригите на Нериман. Тя умее само да разрушава- живота на Суде, този на Йомер, твоя дори!!! А сега вече и нашия брак!- С мъка изрече Неджми и раменете му се приведоха, все едно носеше ужасна тежест.- Знам, че и аз имам вина за всичко случило се. Не се опитвам да се оправдавам, не мога и да искам прошката ви с Йомер сега. Но се кълна, че не исках да се стига до тук! Не исках! Колко пъти ѝ казвах да спре, колко пъти я молих да ви остави на мира…
-   Знам, Неджми бей. Вие ми бяхте опора толкова пъти.- Стана и го прегърна през раменете Дефне.- Не се измъчвайте, всичко ще си отиде по местата.
-   Дано, момичето ми! Не искам друго, освен вече да живеем мирно и тихо. Писна ми от лъжи и заплахи, интриги и тайни. Сега като напуснах и вилата..
-   Вилата!- Скочи Дефне.- Г-н Хюлюсю.- Чак сега тя осъзна всичко, което ѝ разказа Неджми.- Сега всичко ми се изясни! Наема, бързането на г-жа Нериман… Но и  Йомер е разбрал всичко!- Обърна се тя към него, а той побърза да сведе очи, за да не види тя тревогата му. Беше започнал да се досеща за какво е дошъл чичо му при Дефне- явно Хюлюсю бей бе ходил да посети сина и снаха си.
-   Окончателно вече наистина не остана нищо от това семейство!- Примирено каза Неджми, сбогува се набързо с Дефне и отиде в кабинета си. Тя все още стоеше и гледаше Йомер, който се правеше, че работи.

Исо и майстора работеха, когато Берк нахълта като хала при тях. След като се увериха, че с детето всичко е наред, му позволиха да ги погледа, ако стои мирен.
-   Бате Исо, ти кога ще се ожениш за кака?!- Попита след малко Берк, като въпроса му накара Исмаил да се задави с чая.
-   Синко, що за въпрос?!- Попита той, докато Садри още се смееше.- От къде ти дойде наум, че ще се женя за Мелек?!
-   Ми тя така каза на мама!- Оправда се веднага малкия.- Че иска да се ожени за теб! Няма ли да се ожените?!- Ококори се той.
-   Аз.. ние… не знам.- Взе да мънка Исо.-  Та ние се познаваме от има няма две седмици!- Завърши възмутено той.
-   Ще се оженят, ще се оженят!- Успокои майстора Берк.
-   Майсторе!- Възмути се Исо.
-   Каквооо?! Аз може да съм стар, ама знам някои работи!- Усмихна се хитро Садри, след което се обърна към детето.- Батко ти Исо е малко бавен в тия работи, ама все някога ще се осмели, ще видиш.
-   Урааа- викна малкия и скочи да целува Исмаил.- Ще ми станеш батко и ще живеем заедно, нали?!
-   Боже, Боже, дай ми търпение!- Вдигна очи към небето Исмаил, докато се усмихваше леко. „Явно тъщата нямаше да е проблем!”- мина му през ума. Стреснат, той отдръпна Берк от себе си.- Значи кака ти иска да се ожени за мен, така ли?!
-   Да, да- снощи го каза на мама, докато миеха чиниите и си мислеха, че съм си легнал.
-   Ах ти, хитрецо. Значи обичаш да подслушваш зад вратите?- Уж му се скара Исо и посегна към ухото на детето.
-   Не, бате, как може да си го помислиш?!- Засмя се малкия.- Слязох за вода и ги чух.
-   Мхм. Убеди ме!- Кимна Исо, след което погледна към Садри.- Какво ще кажеш, майсторе?
-   Аз каквото имах, го казах. Сега е твой ред.- Потупа той младежа по рамото и отиде в склада, за да вземе нещо.
-   Сега е мой ред.- Прошепна си сам Исо, докато гледаше към умните очи на Берк.

Корай и Нериман стояха един до друг на дивана в къщата на Корай. И двамата плачеха като на умряло.
-   Неро, скъпа, защо трябва да страдаме така? С какво добрите ни души заслужиха тази болка, тази мъка?!- Извиваше глас като оплаквачка Корай.
-   Всичко отиде по дяволите, Кориш. Имам си само теб, миличък. Само ти ме обичаш, само ти ме разбираш, сладкия ми.- Не му оставаше длъжна и Нериман.
-   Ти сега тук ли ще живееш?- Оживи се изведнъж Корай.- Двамата с теб ще се наслаждаваме на живота?!
-   Аз вече нямам живот, нямам нищо… Нямам пари, няма я вилата, няма я Суде.. и Неджми си отиде…
-   Горкичката ми тя, скъпата ми приятелка…- Плачеше отново с нея Корай.
-   Гладна съм, Кориш!- Проточи жално глас гостенката.- Хайде да хапнем нещо.
-   Страхотна идея!- Ухили се фотографа.- Сега ще поръчам нещо. Какво ти се яде, скъпа. Не, чакай, ще поръчам от всичко.. И аз съм гладен!
Половин час по- късно, забравили за мъката и проблемите си, двамата хапваха и се смееха, обсъждайки последните клюки в града.

Дефне почука тихо и влезе в кабинета на Йомер. Без да каже и дума отиде при него, придърпа го да стане и го прегърна.
-   Защо не ми каза?!- Прошепна тихо тя.
-   За кое?!- Направи се, че не я разбира той.
-   Че си ходил при дядо си, че си разбрал всичко.- Отдръпна се Дефне и го погледна нежно.- Как си?
-   Добре съм, не се тревожи за мен.- Прегърна я отново той.- Не исках да се тревожиш за нищо, затова не ти споменах.
-   Не искам да криеш нищо от мен, Йомер. Не съм толкова слаба, колкото си мислиш!
-   Но вече не си и сама. Трябваше да помисля и за него.- Сложи ръка на корема й той.- Лекарят каза да не се вълнуваш, а знам как реагираш на въпросите, свързани с така нареченото ми семейство.- Ръката му се вдигна и отмести кичур коса, паднал пред лицето й.
-   Благодаря!- Целуна го тя по бузата.
-   Защо?!- Учуди се той.
-   Че си помислил за нас. Но все пак не искам повече да преминаваш през тези неща сам. Моля те!- Очите на Дефне блестяха от любов.
-   Ще се опитам!- Обеща той, макар да знаеше, че няма да спази думата си. Не искаше нищо лошо да се допира до нея и детето им.
Бяха прегърнати, когато се почука и в стаята влезе Синан.
-   Извинете!- Побърза да каже той и се опита да се обърне, но Дефне го спря:
-   Синан, стой! Аз излизам, вие работете.- С очи помоли съпруга си да се държи добре, целуна го леко и тръгна към Синан. Потупа го по- ръката, прошепна му „Късмет” и излезе от стаята, като остави двамата съдружници да се опитат да постигнат някакво примирие.

Твърдят, че пръстенът на Гупсето не е годежен, а обикновено бижу.



Тук била с подобен.