Говорим си за свръхестественото

като каза сив шлифер се сещам как един ден сънувах починал съсед много преди аз да се родя.видях го в съня си как ми се усмихва и беше сив шлифер както беше на снимката на некролога му.никога не съм го виждала то няма и как да съм го виждала ама е доста стряскащо да сънуваш подобен сън.напоследък сънувам сутрин само понеже съм болна забелязвам че помня сънищата си особено сутрин,но много бързо ги забравям

аз помня съня по дълго време ако е повтарящ или страшен    как пък един път не запомних една цветна градина да лежа и да се наслаждавам на живота 
След такива сънища се чувствам толкова изплашена и притеснена, все едно ще стане нещо много лошо, а аз немога да направя нищо

А сетих се и друго. Имам някакво чувство понякога на силна уплаха- изпотявам се, вцепенявам се, става ми лошо, веднъж припаднах от нищото, без да е имало от какво да се уплаша. И веднага в главата ми изплува някакъв 'спомен' от нещо много страшно 'изживяно' не помня какво само си спомням чувството. Но целия проблем е в това че незнам някога да съм се плашила чак до такава степен. Това е незнам, все едно да видиш умрял (поне за мен). Моя ме съветва да посетя спецялист  (подигравателно) не ми била наред главата. Ляха ми куршум- той се пръсна на прах. А нямам спомен да ми се е случвало нещо тоооолкова плашещо

чудя се как ходите да ви леят куршум?  веднъж се обърках да ида с моя позната да и леят. лелята като почна да бръщолеви разните му там неща толкова лошо ми стана,започна да ми се гади чак ми се доповръща  имах чувството че ще умра и излезнах когато прекрачих прага изведнъж всичко премина и пак си бях добре.не че искам да ви налагам мнението си,но това за мен е лошо влияние за вас.въобще не е сигурно че като ви помагат по тоя начин не отключвате някои още по-лоши влияния в живота си.с такива неща да си нямате работа най-добре.мое лично мнение е де не е нужно да го споделяте. айде оспамих темата.
АЗ точно цветна градина не съм сънувала ,а по скоро някакви цветя увити около лехи много красиви,но това беше като бях малка.Ако щете вярвайте ама най-хубавият сън е бил свързан със сняг.сънувах че бях на някакъв блок на таван и гледам как от небето тихо падат снежинки върху мен,а аз скачах и бягах от радост като оставях стъпки върху пухкавия сняг  понякога ми се иска и аз хубави неща да сънувам уви 

И аз ходих да ми леят куршум. И при мен се пръсна на прах.

Жената която ни ля куршум ни беше близка роднина. Ля на мен, на мм и на дъщеря ми. При нея първия месец имаше ефект и спря да плаче на сън, сега пак се събужда и плаче. Моя също спря да се стряска докато спи. Само аз си продължавам   явно трябва още няколко пъти.  Иначе и аз не се доверявам на всички, търся хора препоръчвани от поне няколко човека.

На мен също ми ляха куршум, когато бях малка. Нямам спомен вече какво е било, даже наскоро питах майка ми защо са ме водили. Каза, че не си спомня точно от какво, но съм се била уплашила много и след като е минало това с куршума, вече не ме е било страх. Странно ми е, че нито аз, нито тя, помним от какво съм се уплашила. Аз даже нямам спомен да ме е било страх, изобщо такива негативни спомени нямам от този период.

Когато бях на 11г. ме блъсна кола / на пеш. пътека/, разминах се като по чудо с минимални за удара травми.Лекарите казали на майка ми, че имам късмет, че съм жива.Не помня удара, бях за малко в безсъзнание.Но въпреки това доста време след случката ужасно ме беше страх да пресичам, направо се ужасявах.По принцип не вярвам в такива неща, сега от гледната точка на голям човек, но факт е, че тогава баща ми ни заведе / мен, майка ми и сестра ми - те видяха удара/ при една баба в близко село, която лее куршум.Не сме ѝ казвали за какво сме там, беше минало време, аз нямах външни белези вече.Жената не ни познаваше.Обаче ходихме 3 дни поред и позна какво се е случило по формите, на първия ден на мен ми каза катастрофа, на втория куче, на третия грабеж.А наистина преди това ме беше нападало куче, както и ни бяха ограбили вкъщи, докато ни няма.Бях се поуплашила, но не мислех, че е чак толкова много.Ама бабата всичко позна ей така само по формите.Факт е и, че след това дали от куршума или съм си внушила след него, но уплахата изчезна и паниката като пресичам я нямаше.Иначе цял живот си имам обица на ухото да внимавам как пресичам, защото в случая и аз имах вина, просто пуснах майка ми и реших да прибягам напред и така стана белята.
Наскоро, миналата седмица загубих близък, няколко дни преди това сънувах, че му сменяме документите и сме в някаква бяла стая, уж у тях, ама изобщо не изглеждаше като у тях.Запомних съня, имах усещането, че нещо ще се случи.Случи се и чак след това се сетих за тоя сън.Аз такива сънища не сънувам, обикновено само глупости някакви.

Преди доста години ми ляха за последно куршум.Тогава бях открила мъртъв човек на улицата.Жената,която го ля никога не ме беше виждала и не знаеше от какво ме е страх.Формите на оловото излязоха безброй гробове.От тогава сънувам човека,който ще почине  на следващия ден
А скоро на дъщеря ми ляха,7 пъти се пръскаше.Повече от час отне,но накрая сърцето се събра.Детето спа 9 дни с оловото под възглавницата и спря да плаче.

Никога не са ми ляли куршум. Но може и да не помня. Като малка имах доста страхове.

За мъртвите... Два пъти имах случаи през главата да ми минава мисълта "ако беше жив..." за живи познати...
Първият път беше за бащата на приятелката на майка ми. Беше ми дал да чета "Под игото". Вечерта си помислих "ако беше жив нямаше да се налага да я връщам". На сутринта се обадиха на майка ми, че е починал.

Вторият път беше за колега на майка ми. Тя трябваше да е квестор на кандидатстудентски изпит. Вечерта ми мина мисълта, че ако беше жив еди кой си майка ми нямаше да е квестор. Сутринта майка ми каза, че е починал. Знаела е вечерта, но не е искала да ме разстройва.

Не помня дали имах и други "подобни" мисли, но се бях стресирала и си казвах, че съм като предвестник и ангел на смъртта.

И аз така съм сънувала,че ще умре някой.първият път бях на 7г.  когато сънувах че съм на панаира,които се провежда в града ,от които съм.видях един фонтан по средата му,а там никога не е имало фонтан.(фонтана е символ на вечност или смрт,но тогава незнаех как да разпознавам сънищата си)и като се обърнах срещнах друга моя съученичка с майка и .и съученичката ми казва че друга моя съученичка е умряла.доста плаках след този сън тя 2-3 дни на себе не бях все пак дете бях.и така дойде време за този панаир и отиваме с майка ми срещам същата съученичка,която ми казва същото,както в съня ми.много време бях в депресия заради това.мислех че с времето ще преминат тия сънища.миналата година преди дядо ми да почине го сънувах че взима един стар похабен куфар.а преди това го отворих да видя какво има,но вътре нямаше нищо беше празен.питах баба ми на кой е този куфар ,тя каза че е на дядо ти и я питах дядо къде ще ходи и виждам дядо как излиза с куфара от врата.за мен беше лесно разгадаем сън и разбрах какво значи.логично кой жив човек ще тръгне на път без да има нещо в куфар я дрешка я нещо за хапване.всички се стягаме за път,а той беше на тръгнал на път без багаж.има само едно место където човек не му трябва багаж и нищо,което да вземе със себе си.за мен той така се е сбогувал с мен,защото тогава не бях там.отидох само на погребението.последният път пък сънувах моя колежка с кърпа на главата в болница  на легло беше много тъжна и не искаше да си тръгва от тоя свят.и така след известно време почина момичето от тежко заболяване в мъки. Та и аз не знам как да се нарека .никой неще да разбира такива предвещания

shinzou , много те моля, научи се да пишеш по-грамотно. Ново изречение се започва с главна буква.
Абсолютно нищичко не разбрах от поста ти, чете се изключително трудно.

извинете ме обаче да пишеш от телефон е много трудно.много е малка клавиатурата и почти не нацелвам клавишите от страни

shinzou, когато пишеш от телефона, след като си натиснала точката натисни отново бутона, чрез който оставяш разстояние между думите (т.нар шпация) и следващата буква автоматично ще ти излиза като главна 

Имала съм преживявания в стил дежа вю, по време на дневна активност. Беше на 2 пъти в интервал на години. Уплаших се много и волево поисках да ги спра. Спрях ги. Случваха се по време на пътуване на път към и от работа. Губех връзка с действителността, страхувах се, че ще изпусна спирката. После бяха сутрин, при пресичане на улицата пред къщи. Провокираха се от оглеждането за идващи коли, продължителност във времето -докато измина около 30 м до ъгъла. Веднъж ми се случи по време на работа. Веднъж бяхме заедно с мъж ми и установих, че го чувам, но това, което отговарях беше част от дежа вю-то. В случая беше на място и той не разбра какво става. Ако се съпротивлявам, преживяното вече познато е по-плитко, като насложено върху действителността, но ако се оставя, усещам, че ще потъна много дълбоко и няма да имам контрол върху действията си, а се случваха винаги навън. По едно време мислех, че са комплексни парциални епилептични пристъпи- точно както са си и описани- дежа вю. Обаче нито един епилептичен пристъп не може да се контролира от преживяващия го, а пък да го спре със съзнателно усилие- съвсем.
Някой може ли да ми каже какво точно е това?

ra2, бих могла да предполагам, без да имам каквито и да е претенции за достоверност.

Има различни видове мозъчни вълни (ето линк с видовете според медицината - http://static.framar.bg/filestore/160225131243mozachni-valni.png ) и някъде там при някой вид се случва така, че мозъчните вълни са с такава честота, че се получава синхрон с нещо друго, което твоят мозък е в състояние да интерпретира по определен начин. Това би обяснило и защо можеш волево да контролираш тези процеси - един вид мозъчни вълни се сменя с друг, или един вид преобладава над друг.

Друго що-годе логично обяснение не се сещам.

Вече зависи колко са дълги тези периоди на дежа вю, колко е прецизно всичко. Или е само усещане за дежа вю.