Говорим си за свръхестественото

Искра, всяка майка може да си зададе абсолютно същите въпроси и може да се чувства виновна постоянно:
Дали не сбърках, че го пусках на ясла от първата годинка?
Дали му обръщах достатъчно внимание?
Дали не съм му говорила разни неща, дето не е трябвало да му говоря?
Дали съм го изплашила?
Сигурно трябваше да го запиша на еди какъв си курс. Ето, другите ходят.
Сигурно не трябваше да му давам да играе на компютъра. Ето, затова сега детето ми стана наркоман. На всичкото отгоре е агресивен. Защо не прочетих еди коя си книга - там ги пише тия работи. Там пише да не гледа повече от 1 час телевизия, а аз не го ограничавах.
Сигурно съм си травматизирала детето. Повредила съм си детето. Не трябваше да му се карам за еди-какво си.

И това училище, дето го записах. Ми не е добро. Защо не проучих повече, защо не си дадох повече зор. Гледам, другите майки как се хвалят, колко са доволни от еди коя си детска градина. Моето дете е ощетено, защото не положих достатъчно усилия.

---

Сигурно ли е, че детето има БАР? Да не е някаква обикновена тревожност или депресия?

---

Дайте му цел в живота. Да се концентрира върху нещо друго. Цел трябва, цел. Мечти, планове, надежда.

И терапия. Нека си говори с някой, който не е от семейството. Имате ли психотерапевт? Той харесва ли си психотерапевта?
Жена ли е или мъж?

Аз не бих обръщала толкова внимание на думите на психично болен човек, но явно ти си решила да си мъченица и да носиш вината за всичко. Ама няма да те канонизират, затова по-добре недей. Човек не може да носи на плещите си вината за всичко на света.
Според мен трябва да си направиш консултация с психолог, защото твоето не е нормално – не можеш да изпитваш вина за нещо, което не зависи от теб. Все едно да изпитвам вина, че мъжът ми се е разболял от рак. Това е абсурдно.

Guess Who,
Синът ми в момента е добре - тежката криза отмина, разсъждава си адекватно и ходи на психолог.
Той просто повтори моите собствени мисли и чувство за вина, които имам отпреди въобще нещо да каже.
Тази вина не е"за всичко на света", а относно най-скъпото - детето ми и трябва да намеря начин да ми олекне, защото е много трудно да се живее така.
И защо да нямам вина  - нали родителският модел е много важен?
Лекарят казва, че това състояние може никога повече да не се повтори, може да има дългогодишна ремсия, може да се повтаря... Никой не знае. Зависи как ще се стече животът му.
т.е. има вариант всичко да мине и замине, но доколко ще имаме този късмет е въпрос на...не знам на какво.

А ти как реши, че човекът е психично болен?

Знаеш ли, т. нар. психични болести не са като диабета. Когато има съмнения за диабет, ти правят тестове. Мерят ти кръвната захар в момента, и също така за последните три месеца. Получава се едно число и ако това число е по-високо от една горна граница, тогава ти се дава диагноза диабет и ти се изписват лекарства и диета.

Ако загубиш близък човек и изпаднеш в депресия, лекарите ще те диагностицират с психична болест и ще ти дадат лекарства. Психично болен ли си тогава?

Всеки един човек е имал поне веднъж в живота си период с шизофрения - психично болни ли са всички хора?

Влюбването е психична болест като стой та гледай - нерационално внушение, че не можеш да дишаш без еди кой си. Това си е буквално психично отклонение от медицинска гледна точка.

Така че по-внимателно с определянето на това, кой е психично болен или не. Кой знае, ако отидеш на лекар, дали няма да ти открият психична болест - например социопатия или психопатия.

Карл Юнг (един от най-големите гении на миналия век) е казал "Дайте ми някой нормален, и аз ще го излекувам."

IskraB, с твоето дете сте като скачени съдове в психологичен план, при това ти си с водеща роля в случая. Т.е. - първо погледни своето състояние и тогава си дай сметка за състоянието на детето... Трябва ви психолог, при това най-напред на теб!
...
Той смята, че си му виновна, защото идеята за това произлиза от твоята нагласа ти да си виновната... Обаче, всеки човек има свои си житейски битки. Такава битка е и израстването на тинейждъра, което приключва със осъзнаване на способност за независимост и самостоятелност от родителите (вкл. преборване на страховете от липсата на родителска закрила и опека). Ако ти в тази му възраст си го държала по-изкъсо това не значи, че си попречила на успешното му освобождаване. Т.е., той е трябвало сам са се справи с тая битка. Проблемът че не е успял си е лично и само негов! Нямаш никакво основание да се обвиняваш, просто...(пак казвам), колкото и строг или либерален родител да си, израстването е личен "кръст" на всеки!

Нямаш вина, защото това е заболяване, свързано с биохимията и функционалността на мозъка. Модел - не модел, идва един момент, когато нещата на физиологично ниво се разстройват и с това се променя и психиката. Кое отключва това физиологично разстройство, никой не знае.

Повторил е най-вероятно нещо, което те е чул да казваш. Смяташ ли, че може да се опитва да те манипулира? Помисли и от тази страна.

Доколкото си спомням, видях диагноза БАР, изписана терапия и т.н. Човекът е бил в криза.
Нима за поставяне на диагноза психично заболяване няма тестове и критерии?
Депресията си е сериозно психично заболяване, което може да завърши със самоубийство.
Какво изобщо пишеш ти?

Iskra не мисля, че е особено определящ моделът на мислене на майката, за психиката на детето. Аз съм паника - висок разряд, и имам един доста широк набор от фикции и страхове, които не пропускам да споделя и да му дудна - ами ако така или иначе. Сигурно го е направило до известна степен по-предпазлив моя син, но в никакъв случай не беше определящо и можа да кажа, че далеч не е плах.Може да погледнеш в подписа ми какво прави. Като да кажа, че аз и на тренировки не мога да гледам, а на състезанията направо си рева. Имам братовчедка, която е още по-голяма паника и пищеше ако детето и се залюлее на люлка и го смъкваше да не падне. Сега е двуметров и безстрашен, работи в енергото и е човекът, който се катери по стълбовете и твърди, че не го е страх.
 

Няма доказателства за подчертаното. Ако имаше, то би имало кръвни тестове или томография за поставяне на диагнози.
Питай някой добър психиатър и той ще ти каже, че психиатрията е "проба-грешка" наука и до голяма степен алабалистика. Това не означава, че не е необходима. Напротив. Психиатрите и психолозите действително помагат на хора в беда, но по един много по-различен начин от гастроентеролозите и кожните лекари. Понякога и една добра дума помага. Понякога близките на починали се успокояват, само защото някой авторитет им казва, че са отишли на едно по-хубаво място.
Терминално болните пациенти имат тревожност и депресия. Дават им антидепресанти. Според теб, на тях мозъкът им не функционира правилно ли? Твоят функционира правилно, а техният не, така ли?

Не знам, къде си чела, че функционалността на мозъка се променя. Променя се, друг път. Мозъкът си функционира абсолютно нормално и затова има психиатри, които казват, че такова чудо като психична болест няма.

Предполага се само, че нивото на серотонина при депресивно състояние е редуцирано. Но няма кьораво доказателство за това. Предположения са.


Между другото, палавите деца, на които им поставят диагноза ADHD и ги тъпчат с лекарства, също са психично болни. Давала ли си сметка за това?
Моли се на Бог децата и внуците ти да не получат такава диагноза. Тогава ще те питам, дали мислиш, че мозъкът им не функционира нормално.

Шизофренията обаче не е предположение, а твърде горчива реалност.

Съгласна съм!

Това е може би единствената ментална болест, която е болест.

Другите ментални състояния са ала-бала. Много често са временни и дори отшумяват, без да ги лекуваш. Просто психиатрите и терапевтите помагат да се преодолее нещо по-бързо или ти помагат да разбереш, кое твое убеждение те кара да мислиш по определен начин. Помагат ти също да избегнеш повторни такива състояния.
Има много неща, които уж са дефинирани като ментална болест, но не ти пречат особено.
Колко от вас мият плодовете с препарат, киснат ги по не-знам-си колко време във вода, мият си ръцете по 10 на ден, използват антибактериални препарати? Сигурно са много. Това принципно се води психично отклонение.
Фобията от паяци, от мишки, клаустрофобията (не се качваш в асансьор, предпочиташ да катериш стълбите) също са отклонения.

****
Лекарите не знаят почти нищо за шизофренията. Голяма загадка е. Това си е направо състояние в Зоната на Здрача.
Интересното е, че много от шизофрениците виждат демони, които ги карат да правят разни неща или им внушават нещо. Такива са повечето шизофреници в развития свят.
Хората с шизофрения в Африка, обаче, виждат ангели. Дори племето ги смята за богоизбрани. Пълна мистерия.
Един вид, това заболяване има много специфично географско разпределение.

****
Кой знае, дали тези хора наистина са болни. Възможно ли е да виждат нещо, което ние не можем да видим?

Шаманите в Сибир и в Южна Америка дали са били шизофреници?

****
Понеже споменах Карл Юнг:
Карл Юнг, големият психиатър и психолог на 20-ти век, получил инфаркт. Разказва, че се отделил от тялото си, издигнал се много нависоко и видял планетата Земя отдалеч. Видял до себе си лекарят, който го молел да се върне. Притеснил се, че лекарят му ще умре, заедно с него, и се върнал.
След няколко дни лекарят починал. Юнг останал още дълги години жив.

Дали Юнг е бил шизофреник? Не знаем.

****
Сигурно при шизофрениците има някаква промяна в обмяната на невро-трансмитерите. Затова чуват и виждат неща, които, според нас, не съществуват.

Повече подробности ще пиша в друг пост, ако ви е интересно.

Елеонора, благодаря, беше ми интересно да прочета предния ти пост.
Хората, които получават сънна парализа, също съобщават за необикновени "видения", често това са демони и подобни.
Любопитно е, също, че много велики умове са били шизофреници, като Ван Гог, например.
Дали са черпили талант и вдъхновение от някакви паралелни светове, или мозъкът им "работи" по- различно?

Действително, много от шизофрениците са гении. И сигурно, много голяма част от гениите са шизофреници.

Това е "altered state of consciousness" - "променено състояние на съзнанието".


Има едни неща в организма, които се наричат невротрансмитери. Това са нещо като химични превозвачи на сигнали от един неврон към друг неврон.
Тия невротрансмитери влияят на сензорните възприятия. Ние виждаме всичко, което трябва да виждаме, за да оцелеем. Така е адаптиран нашият мозък, че да виждаме всичко, което може по някакъв начин да застраши живота ни. Не виждаме всичко, което е около нас, а само част от него. С една дума, филтрираме само онова, което е нужно. Ненужното няма смисъл да го виждаме, защото това си е чисто разхищение на енергия.
Например, не можем да видим електромагнитните вълни, но знаем, че те съществуват. Не виждаме светлината, която е отвъд ултра-виолетовата или отвъд инфра-червената. Но такова чудо има.
Чуваме изключително ограничена скала от вибрации.

Нашите сетива са много много ограничени и ни показват само една много много малка част от онова, което е около нас - виждаме и чуваме само един процеп от реалността.

С една дума, онова, което ние наричаме реалност, не е точно реалност, а филтрирана реалност. С нашия мозък, с помощта на невротрансмитерите, филтрираме онова, което може би е реалност и го наричаме наша реалност.

Казано с други думи, нашата нервна система е това, което ни дава картинката на нашата реалност.

Сега, представете си, че настъпи някаква промяна в невротрансмитерите. Такава промяна може да бъде индуцирана с наркотици или други вещества - можем да ги наречем дрога. Има определени вещества, които предизвикват т. нар. халюцинации. Хората виждат и чуват разни неща, които другите не могат да видят и да чуят.

През последните десетилетия са правени доста експерименти, в това число и в елитни университети, с т. нар. халюциногени. Изключително интересното е, че хората, които са участници в експериментите, много честно описват, че са видели едно и също. Много виждат тунел от светлина, през които преминават. После виждат разни същества, с които си говорят. Тези същества им казват почти едно и също. Описват ги като ангели, феи, много често елфчета и шутове. Някои хора казват, че са си говорили с Бог. Разказват за невероятно красиви светове, с цветя като брилянти, с дървета с плодове като диаманти (звучи ли ви познато?).

Искам да отбележа, че някои от експериментите са направени с терминално болни пациенти, с цел да се намали страха им от смъртта. Резултатите са изключително позитивни - огромна част от пациентите казват, че изобщо вече не се страхуват от смъртта, че са видели свои починали приятели и роднини. Някои дори споделят, че това е било най-хубавото нещо, което са виждали в живота си.

10% от хората, обаче, преживяването е много травмиращо. Изпитват страх и стрес. Някои дори виждат същества, които не са много добронамерени.
****
Нищо чудно, шизофрениците да преживяват такова променено състояние на съзнанието, но без да е индуцирано чрез определени вещества. При тях просто се получава, без да е желано.
Да го кажем така - при нас процепът, през който виждаме реалността, е много по-тесен от техния. Т. е. при тях е разширен.

Друг начин да индуцираш променено състояние на съзнанието е чрез медитация. Т. нар. кундалини пробуждане е точно променено състояние на съзнанието, при което можеш да виждаш и усещат неща, които другите не могат.
Шаманите в Сибир са го правили под звука на барабани. Шаманите в Южна Америка го правят, като консумират разни билки, които съдържат вещества, които таргетират невротрансмитерите в тялото. Така виждат една, така да се каже, разширена реалност.

****
Представете си само, какви шизофреници са били Будда и Исус, ако са съществували.
Какви невероятни неща са обяснявали на хората, какви светове са описвали. Днес действително бихме ги обявили за шизофреници. А Моисей, който си бил говорил с Бог?
Ако днес някой се появи по телевизията и сподели, че си е говорил с Бог, няма ли на секундата да го обявим за луд и да искаме да го затворим в клиника?

А не си ли били всъщност гениални тия хора? Били са и още как.

---

Имайте предвид, че много от гениалните хора, ако не са били шизофреници, то са си предизвиквали умишлено променено състояние на съзнанието.

Зигмунд Фройд (кокаин)
Стивън Кинг (огромни количества коктейли от различни вещества)
Стив Джобс (психоделици и искал да работи само с хора, които използват психоделици)
Бил Гейтс (психоделици)
Томас Едисон (кокаин)

---

Моят любим писател Филип К. Дик, който е имал шизофреничен период от живота си, е бил също гениален. Аз го наричам Шекспир на научната фантастика. Докато е бил жив, са го смятали са луд.

В едно интервю, през 1974-та година, той казва, че светът, в който живеем, не е нищо по-различно от компютърна симулация (представете си, че по това време хората са нямали компютри) и всички присъстващи в залата се подсмихват и присмиват на ненормалните му бръщолевения.

Днес, Илон Мъск говори, че ние живеем в компютърна симулация, но никой не го смята за луд. Има научна теория за симулираната реалност.


Извинявам се на администратора за поредните постове, но предишният е изключително дълъг.

Много добър въпрос, дали е от паралелни светове или от различното работене на нервната система.


В Библията са описани само 5-6 цвята. Може би мозъкът е еволюирал за 4 хил. години и сега може да видим повече от реалността - хиляди цветове и нюанси. Други бозайници като крави и коне виждат само черно-бяло.
Това е само един пример за промяна на възприятията.

Нашите сетива са удължения на нервната ни система.

За англо-говорящите препоръчвам следното видео в ютуб:


Бентов е на мнение, че при шизофрениците се получава спонтанно отваряне на сетивата (spontenous opening of the senses), т.е. спонтанно разширяване на съзнанието. В миналото са го наричали чудо, днес го наричаме болест.

Примерът, който дава той, е с апостол Павел, който видял Исус по време на пътя си за Дамаскус. Когато стигнал до Дамаскус, Павел започнал да разказва на всички за това, което е видял.

Днес, Павел биха го проверили първо за наркотици. Ако не са наркотици, биха го завели на психиатър, който ще го диагностицира с остра психоза или шизофреничен епизод.

Според Бентов, променената нервна система дава възможност на собственика си да вижда повече от реалността.

---

Друга хипотеза е, че хората с променено състояние на съзнанието всъщност виждат други светове, реалности, измерения.

Тези, които индуцират разширение на съзнанието си (чрез медитация, субстанции, определени честоти), казват, че посещават други светове - чудати, красиви, странни, изумителни, невероятни. Наричат ги свръх-реални и споделят, че са по-реални от нашата реалност.

Тези други светове или измерения не можем да ги докажем още научно. ЦЕРН правят много изследвания, за да намерят 5-тото измерение, но все още неуспешно. А учените казват, че са 11.

Представете си, колко сме ограничени от физическото тяло.

При шизофрения възприятията са различни,  от тези при медитация или свръх чувствителност. При шизофренията чуването на гласове е като “директно” чуване, все едно някой ти говори, докато при чувствителните чуването е вътрешно, няма чуване на глас, но има възприемане на думи и идеи. Това различава двете състояния.
И различните психични разстройства не са ала-бала както се изразяваш, а са състояния, които могат много да пречат на нормалното всекидневие на индивида. Едни от тях са шизофреничното разстройство, изразяващо се с нарушен социален контакт. Т.е. хората имащи това отклонение избягват да се събират с други хора поради усещане за некомфортност и това ги ограничава много, както и в тежките случаи не излизат на вън по същата причина. Би полярността, за която говорихме също довежда индивида до постъпване в психиатрия при криза. И колко още други отклонения има, които карат индивида да не се вписва в обществото. Аутизма ? Не са болни, да, но да се смята, че едно такова отклонение е ала-бала, не мога да се съглася, нито че е предпоставка за гениалност. Много малко се знае за функциите на мозъка и нищо чудно да ни изненадат учените с нещо ново относно функционирането му.

Ти откъде знаеш, какви гласове чуват шизофрениците?

Какво означава "човек да се вписва в обществото"? Че то половината народ не се вписва в обществото.
Ти не виждаш ли тийнейджъри, които по цял ден играят видеоигри? Те вписват ли се в обществото? Или да вземем да ги затворим в психиатрична клиника?

Сигурна съм, че много хора имат интерес да затварят хората по клиники. Това си е чист бизнес в крайна сметка. Само дето не затварят онези, които са наистина опасни за обществото.

Ала-бала е, когато не можеш да диагностицираш нещо точно. Как различаваш ОКР, посттравматичен синдром, депресия, стрес, бърнаут, тревожност, реактивна депресия, ендогенна депресия, екзистенциална криза, БАР и тем подобни чудесии. Сигурно има 200 наименования на едно и също нещо.

Диагностицирането на тия болести е ала-бала.

Аз утре мога да отида на психиатър и да му опиша симптоми, които да го наведат на мисълта, че имам ОКР, или депресия, или тревожност, или посттравматичен стрес. Той няма, как да знае, че го лъжа. Ще ми напише диагнозата и ще ми даде лекарства.
Няма изследване, има субективна преценка на един лекар.
Няма кръвно изследване, няма мозъчно изследване, нищо няма.

Но не мога да отида на лекар и да го накарам да повярва, че имам високо кръвно, защото, като ми измери кръвното, ще разбере, че имам ниско кръвно. Нито пък мога да го накарам да повярва, че имам хипофункция на щитовидната жлеза. Това е обективно изследване.
И въпреки наличните обективни изследвания, 30% от поставените диагнози са грешни.

Сега си представете, колко от диагнозите, поставени от психиатри, са верни. Сигурно само малка част.
Може да имаш лека депресия, а той да прецени, че имаш тежка депресия. Отиваш на друг лекар, а той ти казва, че имаш екзестенциална криза. Отиваш на трети, а той твърди, че имаш тревожност. Отиваш на четвърти, а той ти казва, че нищо ти няма.
Отиваш на 5-ти, а той ти заявава, че психотерапията е пълна загуба на време. Той не е виждал никакви положителни резултати от психотерапия.

Сухова халюцинация е един от симптомите при шизофренията. Една халюцинация няма нищо общо с вътрешен “ глас”.
“Вписване в обществото” имам предвид за хора, които са социално активни, не им представлява трудност да бъдат в група от хора и да водят разговор на живо. Шизоидните хора, са саможиви и много често нямат нужда от компания. Избягват контактите с другите хора. Трудно намират работа, тъй като не се чувстват добре с други хора.
За различаването на различните отклонения си има тестове и симптоми. Трудността идва от това, че един симптом може да се прояви при различни психични състояния, затова се гледа комплексно заболяването, а не само по даден признак. И до голяма степен зависи от личната преценка на психиатъра след направата на теста от пациента. Тълкуването на теста от психиатъра е важен момент за взимането на решението до колко даден индивид е болен.
Аутизма също е разстройство и психиатрите се занимават с неговото диагностициране. Не рядко такива хора са изключително интелигентни, но затворени в собствените си възприятия. Не могат да се впишат в обществото и го съзнават. Ако се намери подход да ги накарат да излязат от това ограничение, да контактуват, би било чудесно.