Говорим си за свръхестественото

Често сънувам разни сънища, но има един който много ме притисни. Сънувах разни работи вече не помня какво конкретно беше и сънувам че виждам спалнята на която спим отгоре, не се загледах към мен, мъжът ми или детето, знаех че сме там, но погледът ми се прикова към три фигури които стояха прави до леглото един до друг.  Две от тях изглеждаха по един и същи начин  - високи и имаха на гърба си нещо което светеше с форма на правоъгълник, като огледало, но светеше и между тях един възрастен мъж, който не ми изглеждаше познат, загледах го много внимателно и се зачудих какво прави тук, като не го познавам. Интересно че не си помислих нищо за другите две фигури. Събудих се но нямаше никой и въпреки всичко ми остана чувството от съня че стаята е пренаселена.

За предчувствията и аз имам не малко преживелици - сега ще напиша за три такива случая.
1. Когато бях ученичка се случи от работата на майка ми да организират екскурзия до Одеса за 1 седмица. Тогава (по соц. време) пътуването в чужбина си беше рядко птиче да кацне на рамото ти. И майка ми, естествено, беше въодушевена.  Аз, обаче на моменти, когато се говореше за плановете по това пътуване имах прояви на необяснимо безпокойство -точно като предчувствие без да може да обясниш какво точно, кога и къде ще се случи нещо лошо. И поради неяснотата му не му и обръщах особено внимание... Майка ми замина, и после се върна - всичко изглеждаше наред... до два дни след това, когато избухна Чернобил... Интересното е, че свързах предчувствията си и атомната авария много по-късно, и оттогава май станах по-внимателна към такива проявления.

2.  Това предчувствие до момента е най-силното и най-страшно усетеното в живота ми.
На едно честване на 19 февр. заведох дъщеря ми в Карлово - имаше награда от детски конкурс за Левски и тогава беше награждаването. Детското събитие беше преди церемонията на площада и всичко там мина добре. После решихме да изгледаме и събитията на площада, и когато всичко свърши имахме повече от 2 часа до влака обратно. Решихме да разгледаме града, вместо да бързаме за гарата. И тогава в един момент на главната пешеходна улица пред една пицария "на парче" ме връхлетя ужасно силно предчувствия за нещастие. Много силно, чак се заоглеждах навсякъде са допълнителен знак от какво да се пазим, какво да направим. В рамките на 2-3 минути не само че не се успокоих, ами  и по-силен страх изпитах - нещо, което сякаш ми крещеше ВЕДНАГА да се махаме от там! Тогава забързахме към гарата - зарязахме опашката за пици и казах на детето, че ако не бързаме ще изпуснем влака. Гарата беше празна - естествено, влак скоро нямаше. Там се поуспокоих сякаш и седнахме да чакаме на пейка в чакалнята. Не спрях да търся обяснение какво беше това предчувствие - даже през ума ми мина, че духът на Левски е много гневен за цялата показност на тези мероприятия на фона на живота в България... По едно време влезе и една възрастна жена, която реши да дойде при нас. Заприказвахме се. Беше мила, предлагаше ни да си купим книжки за Левски, но ние вече си бяхме купили и ѝ отказах - не се разсърди. Явно не беше тръгнала само да продава, а искаше и компания. Разказа ми за себе си и как преди години загубила дъщеричката си при нелеп инцидент - върху нея паднал електрически стълб, ... и онова чувство в съзнанието ми пак напомни за себе си. Инстинктивно предпазливо придърпах и прегърнах детето си.  Още си говорехме с жената, ама май вече не бях много приказлива. Била и вдовица, и често излизала да говори с непознати така за да общува с хората. Накрая дори ми даде телефона си - да сме ѝ ходели на гости ако пак идваме в Карлово. Прибрах бележката и сигурно още я пазя някъде из вещите си, но нито съм ѝ звъняла, нито пак сме ходели в Карлово... Като дойде време да изчакваме влака на перона се случи още нещо, което също ме изплаши и едва дочакахме да се махнем от тази територия. Стоим си на перона и усещам как сме под ел. напрежение - кожата ми е наелектизирана и краищата на пръстите ми тръпнат. Ужас! Определено отнякъде имаше теч на ток и това беше на перона между два коловоза! Дръпнахме се да не сме близо до ел. стълбове и се замолех по-скоро да идва влака. Слава Богу, прибрахме се без повече страхове, а и предчувствието изчезна напълно когато си стигнахме вкъщи.

3. Този случай е за предчувствие за добро. Предстоеше ни да пътуване с влак. Приготвих багажа в два куфара и някоя и друга по-малки чанти и излязохме да изчакаме таткото да мине с колата да ни вземе и закара на гарата. И както си е практика при него - той закъсня -  винаги гоним влаковете в буквалния смисъл! И така стигаме минути прие влака да тръгне и установявам, че единият от куфарите ни го няма - забравили сме го пред блока! А в него бяха официалните ни облекла за там, където отивахме. Юруш пак обратно, но през цялото време (поне 15 мин. в едната посока) си мисля, как пред нас е върволица от клошари и цигани, до близкия пункт за вторични суровини. Изобщо не вярвах куфарът да си стои там и да ни чака. Но два завоя пред блока ме връхлита предчувствие за нещо благо, мило и добро - мисля си, май куфарът си е там и само дето ще хващаме следващия влак. Да, ама не - обиколихме целия блок, градинките, контейнерите за боклук - нищо. Нямаше го! ... Все пак пътуването не се провали и заминахме. Почти прежалих роклите, но два дни след като се прибрахме обратно, един човек от съседния вход от прозореца ми махна и ме попита " Вие ли си забравихте един куфар преди празниците?  Аз го прибрах..." И така - багажът ни се намери. А предчувствието ми се оказа вярно.

А някой да се е сблъсквал с влияние върху предмети или хора?

[/spoiler]
Руснаците смятат, че това е домашен дух (Домовой), който  предупреждава стопаните за нещо. Трябва да го попиташ: "За добро или за лошо?", и ще ти отговори.
Обикновено не се показва, и ако го виждат, не е на хубаво това. По- често предупреждава с някакви звуци, може да вдига шум нощем или да счупи нещо. Може да плаче, ако се очертава някакво нещастие. Също протестира, ако не е доволен, ако не гледат жилището, както трябва, или още нещо не му харесва.
Животните могат да го виждат, и той добре се разбира с тях. Обаче, ако е сърдит, може да заплита гривите на конете.
Преди хората са правили почерпка за домашен  дух на Бъдни вечер, оставяли са  му на скрито място гърненце с каша или чинийка със сладки, сладко вино в малка чашка... А има и специален ден, така наречения "День Домового", на 10 февруари се чества.))
Като цяло не е лош, и се грижи за жилището и за стопаните. Когато хората се местят, трябва да го поканят в новото си жилище, защото се смята, че не е хубаво, да няма Домовой вкъщи.
Има един забавен руски анимационен филм за такива същества.))
https://www.youtube.com/watch?v=tXU8U9cjw0w

Не бях влизала много отдавна тук, просто не ми оставаше време, за което се извинявам.

Заинтригуваха ме твоите разкази, Облаче, понеже  ми идват много познати, особено тия Монаси за които говориш. Аз на няколко пъти насън съм била на едно място, на което всеки път трима подобни монаси ме връщат обратно. Тоест, те не го правят , те просто всеки път като се озова на тази добре позната ми поляна са там и ме предупреждават, че ако продължа да вървя ще умра. Питах ги-наистина ли? Те : да, но само за хората на Земята. Земният ти живот ще приключи и ти ще отидеш другаде. Не казват къде, но не съм и питала- знам че има още много неща да свърша тук.
За Ванга също: аз съм пораснала в едно селце на 5-6 километра от Рупите и Петрич и от бебе знам коя е Ванга, светът без нея не е съществувал за мен никога. Интересно, като малка си мислех ,че такъв човек си е съвсем в реда на нещата и всеки един град или окръг си има тяхна Ванга. Така си го представях с детският си мозък. Знаех и какви способности има и никога не са ми били странни, за невярване и през ум не ми е минавало. Сякаш някак си от най-ранна вярвах и в Господ , и в нея, без тази вяра да ми е внушавана от някого, тя си дойде с мен отвътре, не знам как да го обясня. Майка ми е била два пъти при Ванга, аз самата съм я виждала само един или два пъти отдалече, но никога не съм приказвала с нея. Въпреки това, отвреме -навреме, особено в най-трудните и тежки моменти от живота ми е идвала насън и ми е говорила, след което винаги съм се чувствала силна и устойчива на всяка трудност.

За другите "усещания" и "виждания", които отвреме-навреме ми се явяват, няма да се впускам в подробности, те винаги имат смисъл- и сънищата , и несънуваните.
Интересното е, че всеки път, когато твърде много се задълбая в ежедневиетои се поотдалеча от спиритуалното, веднага се случва нещо, което "връща " вниманието ми обратно към спиритуалното: или насън, или не. Сякаш някой стои до мен и не ми дава да стана "чисто материален" човек. Не знам как да го обясня иначе. Но знам, че определено не е случайно...

Тук в Испания има хора, които са виждали шествие от “монаси с качулки на главите” без да им се виждат лицата. Вървят беззвучно и изчезват като дим. Явление без обяснение, нереални монаси.

Да бе сериозно???

Да, даже си имат определено име, но в момента не се сещам. Ще го издиря и ще ви го кажа.
Казват се “Светата компания”. Ето едно от появяванията им:
  http://oxlackinvestigaciones.com/2015/12/la-procesion-de- … a-santa-compania/

В кой град Е това ?

Най-често в областа на Галиция и Астурия, но се появяват и на други места. Винаги е свързано със смъртта.

Здравейте, вчера преживях нещо и не съм сигурна какво стана.

Мисля, че щях да изляза от тялото си, да осъществя астрална проекция, но знам, че тя е предшествана от силни вибрации и шум, а аз нищо такова не усетих. Накратко - бях заспала на масата, докато вършех нещо. Била съм задрямала, когато усетих, че ще "изпадна" от тялото си. Съзнанието ми се "претърколи", "катурна се" надясно, все едно направи салто откъм главата. Беше някак хлъзгаво. Моментално се събудих и бях много, много уплашена, не толкова психически, колкото физически. Едва си поемах дъх.

Мога да сравня усещането с държене на предмет, който се хлъзва от ръката, и човек успява да го хване в последния момент.

Звучи ли като неуспешен опит за ОИТ?

Да.

Аз много пъти съм изпитвала това чувство като заспивам или като съм заспала, но не знаех, че е това обяснението.То е като превъртане наистина, нещо такова... Като се събуждам и започва едно туптене на сърцето, все едно съм бягала.Всеки път е така.

Хм, значи тези вибрации и шумове не са задължителна част? Бях останала с друго впечатление.

Това същото ли е, често като заспя и изведнъж все едно падам от тавана в леглото и се събуждам супер стресната? Преди не ми се е случвало, но сега на периоди мнооого често.