Говорим си за свръхестественото

Когато успея да видя филма, тогава мога да отговоря. Но е за НЛО историята. За сега само имам бегло впечатление.

Много време и много събития трябваше да ми минат през главата, за да проумея някои от Христовите заповеди. Мисля, че изобщо не ги разбираме. Не сме виновни, знаем само това, което ограниченият ни живот в сегашното ни тяло позволява.
Например тази заповед да прощаваме на враговете си и да ги обичаме така, както обичаме себе си.
Това е напълно невъзможно, кой каквото ще да си приказва и да се прави на самарянин и какъв ли не. Няма начин да простиш на този, който ти е направил най-голямото зло, още по-малко пък да го обичаш...както себе си. Това обаче добива съвсем друг смисъл, ако започнем да разглеждаме себе си не само като присъствие в този живот, а като един продължаващ безкрайно дълго път от тяло в тяло.
Просто нещата стоят вече различно: в един живот най-големият ти враг ти сторва ужасно зло. В някой следващ, по законите на кармата, той ти е съвсем близък:родител, дете, по-рядко брат, сестра или скъп приятел. Във всеки случай човек, когото обичаш, или се научаваш да обичаш, когато влезе в живота ти. Така се научаваме да обичаме враговете си както себе си. И да им простим, защото винаги прощаваш на този, когото обичаш. Не го помним, но душата ни го помни.
Научих го по време на една медитация.
Иска ми се да разчета всички заповеди по тази линия на мислене, но не ми се удава. Малко съм си тъпичка още.. В това тяло....

Ън,да, разчитаме ги и ги осъзнаваме непълно...и аз съм се замисляла за обичта към враговете......и се сещам за Христос,  който е казал накрая "Прости им, Господи, защото те не знаят що вършат”.
Действително е много трудно да се кажат за някои фигури, превърнали се за човечеството в олицетворение на злото ( няма да посочвам имена, всеки може да се сети) , думи като тези на Христос....
Всеки или почти всеки един от нас има в живота си лично изживяване,  пример, фигура, която да е за жалост олицетворение на злото....
А ние не само, че сме учени да я обичаме, но и да се молим за нея.

Да, защото тези "фигури на злото" колкото и да са неприятни за нас, са тук да ни научат на нещо. Всичко си има определен замисъл и ни учи определени уроци. Уроци, които са доста трудни и мъчителни в по-голямата си част.

Ън,фазата при която обичаме врага така както обичаме себе си е позната като алтруизъм.
Откровено ти казвам,изпитвала съм го.
Да,за някви мигове само,но знам какво е.
После самата аз бях изненадана,че в този прекрасен и удивителен момент на вътрепребиваване,точно в тоя миг през мен протече мисълта за "врага" ,чувството на всеобща любов,без значение кой,как,какво..
Безпричинна,безпосочна..като ритъма на сърцето..просто я чувстваш как струи от теб и се дивиш на самия себе си:)
В подобни мигове,възприятията ни сякаш спират да възприемат пикселите/единиците,и виждаш цялата картина и разбираш,че без действията на врага,без неговото съществуване дори,ти нямаше да си във фазата в която си тук и сега,а само това е важния миг.Настоящия.
Не,не го мога по принцип и от Какво не струи алтруизъм,а по-скоро омерзение..Всъщност,ти познаваш гнева и яростта ми:)
Но знам какво е усещането,осъзнах каква е нагласата и процесите които водят до волевото постигане на фазата.Дето се вика,пътя е открит,остава да го извървя:)
А дано,ама в рамките на този живот..надали..Твърде много кал натрупах върху си и тежи..


По отношение "силата на мисълта" ще кажа следното :
Колко от вас са пробвали и не им се получава?
Особено за "големи" неща?
Не да има свободно паркомясто в мола,а по-сериозни ситуации?

Когато визуализираме или работим с утвърждения трябва да се имат предвид няколко неща.
Първо -личната енергия.
Ако мисълта ни е стрела,то в колкото по-добра кондиция сме,толкова по-надалеч я изстрелваме и по-близо до " центъра"

Но,най -важното е да се вземе предвид необходимостта от синхрон в 3 те центъра - Нефеш,Руах(птицата Рух от приказките,която винаги пренася човека,т.е.превозното средство)  и Нешама.
Или сърце,гърло,мозък.Тези три чакри.Мисъл,слово и чувство трябва да са в абсолютен синхрон,щото са като три зъбчати колела и всяко задвижвазадвижва другото.
Каквото чувства сърцето,това да мисли и ума и това да изрича езика

Това,волево се постига с много трудс и самодисциплина.
+ Запазването и увеличаването на личната пси енергия

Йота съмнение ,тъга или гняв, са достатъчни да провалят начинанието.

И друго.. Повечето хора при които се получава,не го правят волево,дори самите те се учудват как им се получава:)
За да се научат да го в пълен контрол трябва да се самонаблюдават в миговете на утвърждене.Какво протича през тях,как се чувстват и т.н

Поради тази несъзнателност на индивидите,клетвите ловят много повече от добрите благопожелания,понеже в гнева си към другите сме много по -искрени и неподправени отколкото в симпатиите.И гневът по-принцип е по-силен от онова,което средно  статистическия човек определя като "любов".
П.п.Изключая родителската обич,която към момента е най-близкото нещо до алтруизма на което сме способни.

Ън,ако имаш възможност,моля те виж в" апокрифна академия"в темата за принципи и модели в херменевтиката,имам пост по темата с АП,Медитация и най-вече "Визуализация".Сложи линк към него,щото съм на работа и от това устройство не мога да го направя.

Какво?, да, алтруизъм, ама той е някак безличностен.

А когато имаме някакъв конкретен контакт /вземане -даване с "врага ", тогава не се ли получава нещо като Стокхолмски синдром?  Т.е. ти го виждаш, че той прави нещо нередно (зло)  , дори се опитваш да го отклоняваш, показвайки му, че действително го обичаш, ама той си знае своето и се чувства дори поласкан и окрилен, захранен от любовта ти, да продължава в същия си коловоз....и в един момент излиза, че ставаш съучастник в злото?

All true
Алтруизъм
Истината никога не може да бъде безлична.
Тъкмо наопаки.
Колкото индивидуалности съществуват,толкова и са лицата на истината


П.п.Когато обичаш безпричинно,мотивите за действие относно врага,не се базират на самозащита,нито на съпротива,и да,понякога ставаш И съучастник на "злото",щото все някой трябва да играе и тая роля..
Ако един убиец,не убие никого,то той няма да бъде убиец,нали?
Ако никога не отнемеш живот,никога няма да изпиташ усещането от това,както и разкаянието..Само,че е нужна и жертва,която да се подложи да бъде убита(да стане съучастник в злото)
Злото съществува за да може да надграждаме с добро.

П.п.Всичко това разбира се е през призмата на многото животи които живеем,ако се разглежда в рамката само на един човешки живот,звучи страшно,нелогично и несправедливо дори,но ние не сме еднодневки.Ние сме порции вечност,които просто менят фази и облик

Според книжките, които съм чела,  разкаянието не е достатъчно, целта е покаянието. Юда се е разкаял, но не се е покаял.
 Да, истината на Юда Искариот,  истината на Хитлер.....са съвсем личностни....с техните мисии, техните лични дхарми...
Безличностна любов и оттам безличностна служба има в църквата, до колкото мога да дам пример.....но когато опре до all true, и някой ти казва дай да направим това и това, а ти не искаш, но го обичаш с негавата all true....какво става с теб?
Обезличааш се, започвайки да служиш на неговата истина, а не на своята?
Според Бхагавдгита, в усилията ни да разпознаваме праведното действие от неправедното (злото) , своя дълг, от дълга на другия човек, изпълнението на който често представлява опасност за извършителя - " чуждата дхарма е пълна с опасности " (III,35) , в тези усилия се развиват неговите способности.
"Върви по пътя на своята дхарма,
дори и чуждата да е по-бляскава.
В личната дхарма смъртта е свята
В чуждата дхарма тя е ужасна."

Момичета, някой може ли да ми препоръча някаква техника на себеотпускане/достъп до подсъзнанието (освен преди сън) или визуализация? Много искам да живея и работя в чужбина, но все не ми се получава. Явно имам някакъв блокаж някъде и всичко се случва много бавно и мъчително. В момента дори не пробвам нищо, но така или иначе нещата не се случват.

Внимавай, какво си пожелаваш. Това е изпълнимо желание.

Ако смяташ да ходиш в чужбина сама, си избери страна, в която хората са по-социални. Ще идеш някъде, където няма да има, с кого да пиеш дори едно кафе, и ще се побъркаш.

Аз по принцип не съм много социална, така че това не ме притеснява. Въпросът е, че това с работата не ми се получава, ама никак.

Повярвай ми, българските разбирания за не-социален нямат нищо общо с онова, което ще преживееш в чужбина.

Ще ти се получат нещата с работата. Това е най-лесното. Трудното започва, когато ти се получат.

Трябва да се концентрираш върху конкретни неща. Избрала ли си държава?

Да, имам няколко държави, но мога да се фокусирам върху най-желаната. Досега винаги пречките са били с работата, а именно липсата на такава. Изобщо ми е изключително трудно да си намеря нещо подходящо тук или в друга държава. Имам много "спирачки". Живяла съм преди в чужбина, но за около година и половина, а исках да остана повече. Също не искам екскурзии и разни дребни прояви на такава манифестация, искам си живот в дадената държава в дългосрочен план.

Нещата стават само тогава, когато са конкретни. Без конкретика няма да стане работата. Ти си като Алиса в Страната на Чудесата, която иска да се махне. Когато заекът я пита, къде иска да отиде, тя казва, че не знае. "Е...как ще се махнеш, като не знаеш, къде искаш да отидеш".

(преразказвам по памет)

Ти не искаш да отидеш в чужбина, ти искаш да се махнеш от България - това е твоето желание. Внушила си си, че някъде другаде ще бъдеш по-щастлива.

Какво да ти кажа - ще отидеш....

Не съм сигурна, че има някакви специални техники, които да ти помогнат, освет концентрацията на цялата ти енергия върху въпроса.

Аз съм сигурна, че там, където искам да отида ще съм щастлива. Въпросът е, че не мога да ида. А много искам. И колкото повече искам, толкова повече си стоя тук. Какво да кажа -- явно има много резистентност и противоречие или и аз вече не знам какво. Работата ми е проблем, защото не се интересувам от почти нищо, но трябва да изкарвам пари по някакъв начин. Най-голямата ми мотивация е живот в желания град/държава. Работата идва второстепенна, но не по-малко важна.