Милано - 6

Пътувахме с Rayanair, мисля че бях вече писала, че не бях пътувала със самолет до сега. Нито на отиване нито на връщане не ни мериха багажа. Когато пътувам обичам да седя до прозореца и си резервирах и сега места до прозорец. В началото доста съжалявах, като виждах как всичко се отдалечава доста бързо, но после свикнах и много ми хареса гледката  



Не знам какъв късмет имам, но и на двете летища мен ме проверяваха,  a приятелят ми не. В София с някакъв уред ми проверяваха ръцете,  на Малпенса ми отваряха багажа. Софийското летище се оказа едно много мъничко в сравнение с Малпенса. Благодаря на потребителката, която сподели през кой изход да излезем за автобусите. Със сигурност щях да се загубим няколко пъти. Взехме си карта на Милано и се запътихме към изход 4. Предварително бях купила билети за трансфера, двупосочни на цена от 14 евро на човек.

След час бяхме в Милано, валеше дъжд. Централна гара, красива и огромна сграда, голяма лудница от хора. Видяхме табелата за метро и слязохме в подлеза, взехме си карти за 48 часа за градският транспорт. След няколко пъти загубване, коя посока на метрото е нашата решихме да се качим, пък ще видим на къде отиваме . Новата метролиния 5 много ми допадна. Мотрисите са някакви нови и няма кабинки за машинист, качваш се отпред и гледаш в тунела. Помещението на спирката е затворено с врати и се отваря само при спряла мотриса.




Бяхме отседнали в апартамент в близост до метростанцията CA Granda. Настанихме се и се насочихме към замъка на Сфорците (извинявам се предварително, ако не пиша правилно забележителностите). На вратата ни чакаха от онези чернокожи продавачи на гривни. Бях чела за тях, но бях забравила да предупредя приятеля ми и с малко зор се измъкнахме. Замъка ни хареса, вече беше станало 16:30 и влязохме в музея. Входа е безплатен след този час, но пак трябва да се мине през касата за безплатен билет. Помолиха ни да си оставим раницата. Хареса ни музея, особено етажа с мумиите.



Продължаваше да вали, но все пак не беше още време за почивка. Решихме да минем към парка Семпионе, красив е и вечер, но ми се стори малко тъмничко за разходка в него. Затова се запътихме на разходка из града, както и да видим катедралата. Катедралата величествена и нямаше много хора пред нея, но в галерията беше голяма лудница от хора. Разходихме се още малко из града и вече бяхме доста уморени. Решихме да вечеряме в квартала, където бяхме отседнали. Намерихме едно приятно заведение и седнахме, за щастие едно от момичетата от персонала говореше английски. Нямаха много читаво меню на английски, но сервитьорката ни помогна. Безплатно ни донесоха малко питие, приличаше ми на шампанско и предястие, тънък блат като за пица с пармеза, прошуто и малко зехтин. Взехме си пица, прясна паста със зеленчуци и панакота. Всичко беше много вкусно и доста преядохме.

На следващият ден, първа спирка в близка пекарна на кафе и закуски. Много вкусни закуски, ако живеех в Милано сигурно щях да съм с много наднормени тегло. Не видях хора с наднормено тегло, странно ми е при толкова вкусна храна.


Следваща спирка стадиона Сан Сиро. Тук няма какво да кажа повече, половинката се разтопи. След това с трамвай 16 слязохме до църквата Санта Мария деле Грацие. След това се запътихме към музея на науката и технологията „Леонардо Да Винчи”. Входа от 10 евро определено си заслужава. Музея е огромен и трябва да се отделят 5-6 часа за да се разгледа по спокойно. Според мен и за деца ще е много интересен.

След това се разходихме в парка Семпионе, този път по светло. Красив парк, вероятно през пролетта и лятото е доста по красиво. И тук имаше доста от продавачите на гривни, чадъри и тн. Арката на мира е наистина доста красива.



Решихме да посетим и аквариума, който е до парка. Имах очаквания да е доста по-голям, но не беше така. Все пак е красив и ни хареса.

Последва разходка пак около катедралата, на светло и без дъжд. През деня имаше доста повече хора, от колкото вечер. И ние опитахме от панцеротите на Луини, наистина са много вкусни. Опитахме и каноли, допаднаха ми. Нямаше как да не опитам и сладолед, не беше лош, но ми се стори че не беше типичният.

Кратка разходка в гробището, казвам кратка понеже вече се стъмваше а осветление нямаше навътре. Колкото и странно, но много красиви мемориали имаше, но обстановката беше леко плашеща в тъмното. Още малко се разходихме в града и отново вечеря. Този път опитах ризото миланезе, обожавам ризото, но това точно не ми допадна. Въможно е просто на това място да не е от най-доброто.

Сутрин, пак вали и крачетата ме болят от мускулната. Отново кафе и закуска в близката пекарна. За жалост трябва да си тръгваме, а не искам. Още не съм си тръгнала от града, а вече мислено планирам новото плануване до Милано. На централна гара се загубихме малко докато намерим от коя страна са автобусите за Малпенса. Пристигнахме в на летището и въпреки многото хора, бързо успяхме да минем през проверките. Имаше 40 минутно закъснение на полета.


Доста неща не успяхме да видим, но определено смятаме да се върнем.