Не се защитава

Моите деца също са спокойни и никога не са се били по градинките и не са се защитавали. Синът ми е получавал няколко удара и ухапвания, като беше по-малък. Аз рядко се намесвам, защото винаги е имала адекватна реакция от родителя на другото дете, но го оставях да се справи сам със ситуацията.  След това винаги му обяснявах, че това не е хубаво да се прави и че е добре да страни от такива деца. Сега когато е вече в друга възраст си е намерил сам решение на агресорите. Просто в детската градина е приятел с "непослушните деца" (не харесвам и не използвам думата лоши деца). Той продължава да не удря и да е от тихите и спокойните, но в същото време дружи предимно с по-буйните. Намират пресечна точка с тях, в спорта и в играчките и албумите, които събират и разменят. Но той така и не се научи да удря и да отговаря с удар. Но някак си виждам, че те не го и нападат. Дъщеря ми пък получи грамота в края на учебната година за "най-добър приятел на класа".  Дори я стимулирам да се намесва и защитава деца, които са нападани от други, било то и вербално. Просто много трябва да се говори с децата за тези неща, дори и когато са малки и си мислим, че не разбират. Говорене, говорене и пак говорене. 

Обясни на детето си, че не всички деца обичат да бъдат пипани и гушкани, когато то иска да го прави. Децата трябва да се научат да зачитат личното пространство на другите.

Децата приемат поведението му като агресия. Как да разере другото две годишно, че твоето го дърпа с добри чувства. Твоя работа е да си до него и да коригираш с обяснения действията му.

Работа е и на майките,чийто деца посягат ,да са неотлъчно до тях и да не позволяват такива неща,но все пак се случва нали?Аз говоря за деца ,които всеки ден са заедно и дори на 2 години да са си се знаят,че са приятелчета,търсят се и си играят.Конкретните случаи,в които "моето" е съборило друго дете не се случват всеки ден.Ествествено,че съм му обявнявала милион пъти,че децата не обичат и че се плашат,но както казвате е дете на 2 години!И не мисля,че е работа на която и да е майка да обяснява на друга задълженията  й към нейното дете какви са.Повече няма да коментирам.

Аз пък мисля, че когато има диалог не е нужно да се показват рога. Работа на всички майки ( съвестни ) е да са до децата си за да ги учат кое може и кое не може да се прави. Имаше момиченце, което показваше симпатиите си към бебето ми по доста груб начин. Родителката му се радваше колко било любвеобилно. Хубаво, ама на мен не ми харесваше да се опитва да влачи в мечешка прегръдка едва проходилото ми дете и направих забележка и на детето и на придружителката му. Познаваме се и до днес играят заедно.
Как въпитаваш и какво обясняваш на детето си е твоя работа, само че нещата са двупосочни. Ти се оплакваш, че го удрят, майката на другото може да се оплаче от грубостта на твоето.

 

Не се притеснявай и моят големият син беше и все още е така-изобщо не е агресивен и всяко бебе може да го натупа при добро желание.
Сменил е 3 градини и никога не сме имали проблем с други деца нито се е връщал ударен или пострадал.
Сега го хапе и бие брат му на 1,10 и пак не реагира.Характер- вече не се притеснявам и дразня /сигурно защото се е метнал на мен  /

Може би не съм се изразила правилно-това,че се е случвало да дърпа децата и да ги прегръща и събаря примерно се е случвало 2 пъти,докато разбера,че е започнал такъв период.От тогава нататък съм постоянно зад него,защото все още иска да го прави,но и аз вече му знам номерата и не позволявам да тормози някое дете,което в момента примерно не иска да се прегръща с него.Обяснявам му постоянно-просто ми е кофти,че той не разбира и едва ли не неможе да осазнае,че понякога може да нарани някое дете като му се хвърли на врата.Та не съм се оплаквала,че го бият защото им досажда-оплаках се,че има едно детенце,което примерно Диди му е взело лопатката и си играе,той го засича ,идва до него взима си лопатката и с нея по главата с всичка сила,а нашия седи и гледа само.И това е всеки ден,майка му не знае какво да прави вече и го оставя отделно да играе.И не е да кажете ама той си пази играчките,защото специално в нашия парк всеки носи играчки и всичко е общо,точно защото всички до едно сега са в период да взимат чуждите играчки,а своите да не дават(обяснявам да не стане пак недоразумение).

Е, това съвсем различно. От предишните ти публикации останах с впечатлението, че детето ти изразява радостта си леко грубо и в замяна получава удар на който не отвръща.

Присъединявам се към темата и аз.Моята дъщеря е на 2г и 3м. и тя не се защитава,когато някой и посегне,ухапе,бутне или и вземе играчката от ръцете.А е доста буен характер и ми е странно как не реагира с нрава си в тези ситуации.Но как ще реагира,когато аз постоянно се намесвам и обяснявам,че това не е хубаво,не може да бие никой и няма да взима играчките от ръцете на децата.Има една приятелка с която са израстнали заедно и са с 5м разлика.До това лято никога не са имали конфликт двети.Но сега другото дете за да стане неговата започва да удря наред,хапе и дере направо.Аз побеснявам,защото майката не реагира на това.Явно и в къщи се случват тези неща и отново се пренебрегва ситуацията.

За мен това е до голяма степен от родителите.Има и деца,които са си буйни и го правят независимо от обясненията на родителя.На приятелка момченцето и е такова от бебе,но тя винаги е до него и се намесва адекватно в такива ситуации,и така трябва да е.Ядосвам се на другия тип родители,които си седнат и за тях спокойствието е най-важно.Нали са навън,детето си играе и не ме занимава.Ако се оплача,че дете Х бута моето дете и му хвърля нарочно пясък на главата отговора е "Ааааа Х не така не се прави.Ами то си е такова много му говоря и мен не слуша" и се сяда отново на пейката на сладки приказки.И се чудя сега аз ли трябва да се чувствам виновна,че съм обяснила и възпитавам детето си да не удря,бие,хапе и т.н. или другите родители на които им е все тая децата им какво правят.Аз не искам да уча дъщеря ми да става "Роки" за мен това не е правилно.Сега е малка и аз съм постоянно около нея и се намесвам,като стане по-голяма смятам,че сама ще разбере как да се защитава.

Ами остави я и виж как ще справи сама.Дори и да удари.На 2г е и няма да убие другото дете.На „сухо ” и повтаряш да не удря.Ми то като и без това не удря какъв е смисъла.
Има разлика да нападаш първи и без причина и да се защитаваш.

Мене ако питаш самотека е най-полезен.Наблюдаващ отдалече и се намесваш само в краен случай.Сега,ако винаги твоето дете е потърпевшото в 10 от 10 случая,то тогава трябва да се хвърлят усилия то да стане по отракано.Лично аз не се намесвам,когато моите са агресорите.Забелязал съм,че тези,които се намесват родители лицемерничат и го правят театрално,подхилквайки се.Тоест,приятно им е,че техните командват парада.По свитите деца страдат,това е положението.

Синът ми е на година и 9 месеца и е много любвеобилен..,случва се да му посягат,да го блъскат, а той не отвръща..
Чудя се за в бъдеще /на 3-4 години/дали не е най-добре да го запиша на някакво бойно изкуство,поне да се научи да се брани, сега няма никакви инстинкти за самосъхранение....

А какво приемаш за
когато някой родил се намеси и постави твоите на мястото им или когато се сблъскат с някое по-отракано?

Може би е по-правилно да оставим децата сами да се оправят помежду си.Защото аз забелязвам,че винаги се навъртам около малката и й обяснявам какво трябва и не трябва да прави.Някои майки не си правят този труд.До скоро им се възмущавах,но сега си мисля ,че не е лошо да се дава свобода на децата да комуникират помежду си.Детето трябва да се научи да не разчита мама да го защитава при всяка трудност.На теория обаче ми е по-лесно отколкото на практика.

Да де, но това нещо не е универсално и за всяка възраст. Като син ми беше по-мъничък, следях из късо и се месех. Сега му гласувам доверие, пораснал е и си личи, че това не е нужно.