КГБ = Клуб на Готините Баби - 170.

Яхния с патладжани, картофи и чушки (Patlican bastisi)
Patlican bastisi е ястие от турската кухня. На външен вид и по основни продукти много прилича на Бриам (Средиземноморски гювеч от зеленчуци), но се приготвя по-бързо и вкусът му е по-различен най-вече заради подправките, които се ползват за приготвянето му. На български може да се опише като зеленчукова яхния. Ще се услади и на тези, които постят в момента стига да пропуснат киселото мляко(съответно сирене „Фета“).
От по-долу посочените продукти се получават 3 до 4 по-малки порции.
Зеленчуците са притеглени преди да бъдат почистени и обелени.
•   60 мл.= 53 гр.  (4 супени лъжици) маслиново олио (зехтин)
•   600 гр. (2 бр. големи) картофи
•   7 гр. (2 чаени лъжици) счукан (не стрит) кориандър
•   4 скилидки чеснов лук
•   1 консерва (от 400 гр.) белени домати нарязани на кубчета
•   18 гр. (2 чаени лъжици) доматено пюре
•   15 гр. (1 супена лъжица) захар
•   175 мл. топла вода
•   325 гр. (2 бр. средни) патладжани
•   150 гр. (2 бр.) зелени чушки
•   7-8 супени лъжици магданоз нарязан на ситно (
•   5-6 супени лъжици пресен копър или 1-2 чаени лъжици сух
•   1 чаена лъжица сол
•   ¼ чаена лъжица черен пипер
•   ½ чаена лъжица морска сол за наръсване преди сервиране
•   кисело мляко и (или) сирене „Фета“ за сервиране на ястието
Всички зеленчуци се почистват и измиват. Чушките се нарязват на не много едри парчета, картофите и патладжаните на кубчета, чесновият лук на ситно.
В подходящ съд (добре е да е с незалепващо покритие) се загрява зехтина. В него с периодично разбъркване се запържват картофите за около 7 минути или докато се зачервят леко. Огънят е умерено силен. Добавят се чесновият лук и кориандъра. Разбърква се за кратко, колкото чесъна и кориандъра да пуснат миризмата си, след това в тенджерата се прибавят захарта, доматите, доматеното пюре, чушките и патладжаните.Наръсват се със солта и черният пипер. Заливат се с водата. Тенджерата се похлупва, огънят се регулира, така че да не ври силно и варенето продължава 15 минути, като за това време се разбърква 2-3 пъти. Капака се маха, ястието се наръсва с магданоза, копъра и морската сол. Оставя се (без капак) да поври още 4-5 минути и може да бъде сервирано.
Гарнира се с допълнително  магданоз и копър, щедра лъжица кисело мляко или (и) сирене „Фета“.

Намерих е нета едно клипче за района в който се намирам.Тучните ливади са частни.Всеки собственик има в средата на земята си голяма дървена барака в която съхранява инвентар-трактори,цистерни за наторяване.Много често върху бараките са монтирани фотоволтаици ,свързани с ел.система.Ел.дружествата сключват договори за изкупуване на ток.Така собствениците печелят и от слънцето.
   В клипчето ще забележите, освен бараките  и големи сгради,самотни в полето.Приличат на промишлени,но са частни домове.Обикновено са на два етажа и 1-2 тавански/в покрива/ Част от къщата е обор за кравите.Понякога тази част е малкото крило на буквата Г,но понякога е целия първи етаж,а хората живеят на втория и таванските.Всичко е много красиво-цветя,градински украси и задължително макет на крава на входната врата.Както се досещате и миризмата е забележителна. Тучните ливади са такива,защото редовно ги пръскат с разбит пресен оборски тор.Излезеш ли от града и миризмата е постоянна,на места по-интензивна... Стопаните сами се грижат за животните и произвеждат  храната за тях.Няма наети работници въпреки,че са много богати.Имат сдружения за преработка на млякото.Примерно 30 човека имат мандра с нает персонал,1-2 шофьори/често българи/които събират млякото от фермите и го карат в мандрата.Там произвеждат сирене,кашкавал,йогурт,пакетирано пр.мляко и др.,имат собствена марка и го продават по суперите.

След края на клипчето ще започне друго,за самия град.

   https://www.youtube.com/watch?v=v0rrkUgCtB8
   https://www.youtube.com/watch?v=48FuOBXkqBg
   Но,сега ще отида на пазар,а ще ви разказвам друг път.

Иха,не знам дали се вписвам изобщо в картинката. Обаче някои неща много ме впечатляват.Зяпам с отворена уста.
   Веднъж минавахме по един междуселски път и видяхме една чешмичка ,почти до крайните къщи.Спряхме да си налеем вода и се зачетохме в  надпис на старинна табела. Вики ни преведе.На това място е изгорена на клада някаква жена-вещица.Спомних си,че сме учили по история за инквизицията.Но някак си,не съм се замисляла.Не знам кой и кога е построил чешмичката,вероятно е много по късно от някой неин родственик.Също така местната светица света Кресценция е следена за вещерство,защото е лекувала неизлечимо болни и е имала провидения.По нейни разкази един мюнхенски художник е нарисувал Бог в човешки образ.Тя е била монахиня 42г и последните 4 години-игуменка.Не знам дали така се нарича при католиците.Но е много обичана тук. През 2001г мисля,че е канонизирана от Папата.Тя се е спасила от инквизицията.
   Сега се сещам за втората световна война.Хората вярват,че тя е спасила града от бомбите.Това е единственият запазен изцяло град от 12 век до сега и е град-музей.Когато самолетите са летели над Алгой и са наближили града,бързо се е спуснала гъста мъгла и след като самолетите са се върнали бързо се е вдигнала.Света Кресценция е протегнала ръце и е скрила града и затова са направили и голяма статуя на светицата с протегнати ръце.А истината е,че облаците от Алпите често падат ниско и пилотите ги е било страх да не се ударят в планината.
    Друго,което много ме впечатли е българското знаме,на старата пожарна кула.Тя е останала също от средновековието,от пожарната няма и следа.Та на нея има изрисувани знамената на държавите,които са били съюзници на Германия през втората световна война.Трябваше да си припомня факти от историята.Но,тук мога да ги видя от другата страна.Да погледна от друг ъгъл.
    Старая се да разказвам неща,които не са всеизвестни.Това,което може да си намерите и да си прочетете сами няма защо да ви разказвам.
     Стана много дълго.Друг път ще ви разкажа за квартала ни,той има богата история.