КГБ = Клуб на Готините Баби - 170.

Добро утро!  

Днес е хладничко навсякъде, май. Ама, малко да вземем въздух.  

Фло, на първа линия съм на срещата! Радвам се, че веднага реагира и се надявам да видя повечко хора. Дано да не вали, та да сме навън, но пък имаме вариант, ако се изсипе дъжда.  

Фури, обаждай се по-често, че липсваш.  

Хули, Родопите са и моя слабост.   През есента е най-красива, според мен. Оставаш без дъх! А Златоград все още ми е мечта, кога ли ще я реализирам?  

Гретка, благодаря!  

Танче, все така да сте!  

Ихичка, ще се срещем с теб специално, ще ти звъня.   Благодаря ти за сутрешото зареждае с думи, с картинки!  

И за да остана верна на себе си ви поздравявам със стихове.

Добро утро готини !
Янче , благодаря  за кафето !
Фури ,става ми много мило като те видя на хоризонта.   
Танитка много сте готини, така на маса с приятелки  е много приятно !
Фло и аз бях известно време  без никакви информационни технологии поради технически причини. Наистина много работа си свърших , а като ги имаме само се разсейваме
Айша, хубаво е,  че  ще имаш повод да излезеш в чужбина , да си гушнеш  момиченцето .
Маринка и ти си влизаш в ритъм с градският живот      Благодаря за  хубавите ,зареждащи стихове !
Хули била си толкова  наблизо до нас , но за кратко време,но пък ти е било хубаво .
Иха ,наистина Родопите са много зареждащи. Като говориш за котките  на село , все едно пишеш за нас . Освен ,че си имаме в къщи бяло пухче  , а и на село станаха вече две. Събираме храна  за тях , купувам и суха  ,че събраната е замразена и в първият момент като ме посрещнат трябва да им дам  нещо.   
Кари, много е сладко кученцето. И нашата котка беше така като мъничка ,бяло пухче със сини очички Ще станете вие приятели и все след теб ще върви сутрин и ще те чака да го нахраниш и срешеш 
Не виждам  доста момичета..... ,но още малко  и ще се съберем.
При нас  днес студено и ветровито. През нощта буря , после силен дъжд , а сега  бурен вятър.
Щеше ми се да отидем на Джурково , но колата е в сервиза  на ремонт ,че нещо  започна да издава необичаен звук, а съм и изморена . Времето и то  се развали ,но другата седмица здраве и живот.
Изпратих внучката  на фитнес ,изпих си кафето и ще стана да направя на Гъбчето манджата за обяд.
Радвам ви се за срещите в София , а и в Кранево . Като бях миналата седмица в София така ми се искаше да се видя с момичетата , но не ми остана време ,бях за бързо .

Приятен ,прохладен ден  момичета ! 

Еее!   Хубаво започна днешният ден - срещичка утре! Браво, Фло! И Маринка дано да е тук. Ихичка - уви ...
Майчееее  
Там сме!
И на Кранево сме - НАЦИОНАЛНА СРЕЩА! Фурийче, варненки - там сме и ще ви чакаме с една дълга-дълга софра след съвместния плаж.  Като снимката на Танитка от вилата на приятелката. Идвайте с чавета, ако има. Та да оформим яка зоологическа градина. - последното е автопортрет.
Яне, ама аз си правя сметката най-рано до 12, 13. Учениците ще ги стегнем отнапред.
Луси, не обаждаш никакви тайни за закуски на чавета. А как точно правиш чушките с доматен сос? Ама точно, като за олигофрени , моля те! Че никога не мога да ги догодя като на баба - любима манджа от лозето.
Айша, относно твоето писане "предвидът ми" е, че пишеш увлекателно и също духовито, макар и лаконично - което си е специфичен стил, хемингуеевски. Като твоята духовитост е някак същностна, не е декоративна.
Маринка, и аз си мечтая за Златоград! Хайде де!  На стоп, представяш ли си?!? 
Леле, момичета, днес ще има да се случи някакво чудо нечувано! Нашият Белю Пушилката - Луси признава под сординка, че се е поуморила. Бас държа, че до обяд ще ти е минало, Изтребителю Луси!   

Дали да ходя на поклонение пред Никола Анастасов???   Нещо ми е свито под лъжичката ...

Привет, дружина. Много сте писали от вчера, едва ви изчетох.
За Златоград съм напълно съгласна - градчето е станало бонбон. Миналата година ходихме на празника на чевермето, случайно съвпадна с гостуването при сестра ми. Има едно празно място на самия център, та там бяха заредили чеверметата - не ги броих, но поне стотина бяха. От ранна утрин, та чак до вечерта. Имаше много самодейни състави, като пуснат онези ми ти родопски гласове - настръхваш. И едни хора се виеха, красота. Пък и хората от Родопите са като че ли по-различни от останалото народ - засмени, добронамерени, гостоприемни, с добри души и открити сърца. Канехме се и тази година да идем, но котето мина път и не успяхме. Сега, на път за гръцко, ще съм пак там - следващия петък и събота.
За събота ще се опитам да дойда, ако приключа навреме със задачките, че са планирани отдавна.
Здравче, искаше ми се да отида на поклонението на Никола Анастасов, но цял ден съм на работа - сама - и няма как да изляза. Велик и любим мой артист! Поклон!
И аз съм гледала 15 години кучета, два броя, майка и щерка, мини пинчери. Гледането не ми е тежало никога, но като ги загубих много трудно преживях липсата им. Толкова бяхме свикнали с тях, най-важните членове на семейството и най-чистите душички - нищо не очакват срещу огромната любов, с която ни даряваха. Та затова се въздържам да си взема отново животинче, все си мисля как ще го загубя някой ден, а вече не ми се преживява такава мъка.

Здравейте, милимоички!  
Наистина вчера беше приятен и весел ден за нашата групичка.  
Златито /Златка/, ни "натовари" от сборния ни пункт в 10.30 ч. на колата си, и в 11 часа бяхме на вилата на Катето.
Всяка носеше по нещо- изненада. Лилито беше направила баница, Илинка купила царевица, сварила е и имаше "на всеки по кочан", Златито купила пъпеш, аз купих една диня, 8 кг., зряла, сладка, сочна....
Едва е замъкнахме до колата!
От лявата ми страна на масата седи първата ми братовчедка, тя не живее в Аспарухово но идва в нашия клуб заради мен, тя пък ни подари вестник "Минаха години" със снимката ни на стр.17!
Много весело беше!
Доказахме отново, че за маса, за банкети, за соарета, за матинета..... СМЕ НОМЕР ЕДНО!

Янче, да сме живи и здрави, обещала съм си да се видим в Кранево!
Като наближи датата ще се уговорим и ще е хубаво да осъществим една мини-срещичка!
Да видим Криско и Анжелка колко ли са пораснали, а ние колко сме се подмладили!  

Излитам, ще ходим с Лилито на Кауфланд, че има разни промоции, които ни интересуват.
Като се прибера, ще рапортувам!
Хубав петък, момичета  

Много тъжна идвам - токущо погребах моята мила Офелия, с която 20 години живяхме през една ограда, направена нарочно прозрачна, за да се виждаме и да сме по-близо...Толкова ми е мъчно, че ще се пръсна сякаш...Нямам си вече никого в Банкя, тя ми беше единствената приятелка. Кафе си пиехме, приказвахме си... Заедно строихме къщите, заедно садихме градините. Заедно си пиехме вечер виното и си споделяхме вечерята.
Край, няма вече...Останаха само спомените.
Беше само на 58 години...
Няма повече да ви натъжавам и вас.

От 02. до 09 септември по план и аз трябва да съм в района, Янче. Така че може би най-после ще се видим с теб.

За утре - много ми се иска, ама мнооого. Обаче не знам мъжът ми дали ще се навие да останем и утре в София. Дойдохме си снощи, днес цял ден ще сме тук и утре вече сигурно ще му стане много и ще даде зор да си ходим. Дано успея да го навия да останем и утре, че вече много съм се затъжила за всички ви.

Мамси, и аз споделям мнението ти за родопчаните - страхотни хора са. Преди три-четири години бяхме в Доспат ей по това време, хората режеха дърва за зимата и ги подреждаха отвън на улицата, до стените на къщите си. Почудихме се ние с мъжа ми, защото преди имахме вила в едно шопско село - там никой не би оставил нищо извън двора си, щото ще му го откраднат. Попитахме ги все пак не ги ли е страх, че някой може да им отмъкне дървата - та пък ние ги учудихме с въпроса си, оказа се, че няма такава опасност, никой не краде там.
А самите хора добросърдечни и любезни, отзивчиви и мили.
Всичко в Родопите ми харесва - и хората, и природата, и музиката, и храната.

Здравке, за теб една закуска за деца: Разтапяш масло колкото кибр.кутийка в тигана, слагаш две филии хляб на кубчета, запържваш да се позачерви и заливаш с една чаша прясно мляко, в която са разбити едно-две яйца с малко сол (или захар). Можеш да го разбъркаш, можеш да го оставиш и като омлет.
И още една: В малко тиганче запържваш масло, щом се запени добавяш същото количество мед и бъркаш, докато стане еднородна смес. После режеш филийки на пръчици и даваш на малчугана да топи в пържения мед.
Мойте хора умираха за тези закуски.

Ох, Светле, така ми е мъчно за теб...
Много боли от тази пуста смърт  на близък.
Аз продължавам нощем да си говоря с моите обични отлитнали племенница и братовчед. И сега като го пиша "ми се изпотяват очите" /по Алиса/. Струва ми се, че от смъртта на Яна до сега, 10-тина месеца, съм се състарила с 10 години. Оглупяла, омаломощена, погрозняла. Но то беше и страшна, дълга 3-месечна агония. Виж, милото ми Мите го отнесе насън.
Гуш, Светле, 
Рецептите ти звучат гениално, благодаря!  Чакай да ги запомня, запиша....

Светлеееее , моите съболезнования миличка ! Да почива в мир и покой твоята  приятелка Офелия ! Много тъжно и жалко , но това е живота , едни по- рано , други по- късно..
Относно родопчани , потвърждавам думите ви. Нали съм от това тесто и расла в тази чиста среда..
Да не чуе Дявола , но  къщите там се заключват с едни обикновени ключове, дворовете  къде преградени къде не , но там е  девствено все още. Ако нещо зачезне ,то не е от местни хора. така е Светле ,там всичко се държи на вън ,няма кой да пипа.
 В другото село  в Средна гора пък е пълна противоположност, с високи огради ,секрети , катинари , метални врати и пак влизат недобронамерени хора.

Здравче , аз  за закуска правя най-често палачинки ,мързелива баница , макарони , пържени филийки - филийките ги потопявам  в разбити яйца с прясно мляко , ванилия , канела и захар на вкус. Като се изпържат поръсвам с кристална захар.
Мързеливата баница - 4 яйца , 1 чаена чаша кисело мляко ,1 равна каф. лъжичка  сода бикарбонат ,  1/2 чаена чаша олио , 1 чаена чаша натрошено сирене и брашно колкото поеме като за кекс. Намазва се по голяма тава с масло и се изсипва сместа. Идеята  е да е стане по тъничка ,че е по вкусна. Като се зачерви е готова и се намазва отгоре с масло. Консумира се топла с чаша айрян или кис. мляко . Палачинките и  макароните сигурн знаещ как се правят.
За чушките с доматен сос : - Чушките ги  изпичаш на скара , котлон или чушкопек , каквото имаш. Задушават се  в тенджерка  с капак. Обелват  се от люспите ,потопяват се в брашно и се пържат в силно сгорещено олио до зачервяване. Като са готови  се прави доматен сос :-Задушаваш в малко олио  една глава наситно нарязан кромид ,  ,2 суп. лъжици брашно  до  златисто се запържват ,слага се лъжичка червен пипер и смляните или настъргани домати. Бърка се докато се сгъсти и посварят доматите.Ако ти стане много гъсто , сложи малко водичка  и бъркай да стане хомогенна смес. Накрая се слага китка  ситно нарязан магданоз ,2-3 скилидки  пресован чесън ,сол , малко захар  на вкус и чер пипер.

Направих лятната манджа на Гъбчето . Стана много вкусна. Пробвайте я , няма да съжалявате.

Ставам ,че дъщерята дойде .
Приятна вечер  на всички ви !

Светалчо, съболезнования за приятелката ти.

Днес много вкусно тук,  четох и се облизвах.
Здравке, за ученика Йойо ли правиш меню?
Аз не мога да предложа нещо интересно и различно.
Но имам горчив опит със закуските на Ани.
Лягаше рано  20.30 ч., заспиваше си. Но сутрин буденето беше много трудно. Пробвахме различни закуски и по нейно настояване стигнахме до 1 филийка с бекон. Държеше това да е закуската и. До сега много обича сланинка или бекон. Уж си го изяждаше и изпиваше млякото и аз спокойна.
Беше в 3ти кл. една вечер в кухнята из зад хладилника нещо издрънча и изпълзя огромна, гнусна хлебарка. Ани вече спеше и реших да почистя вместо да дремя пред тв. То нали тогава нет и лаптопи нямаше. Разместих хладилника за да измия хубаво зад него и изведнъж върху мене се изсипа грамада от изсъхнали сандвичи с бекон. Напълних 1 кофа за боклук, 2 тенекии от сирене и торбички. Голямо чистене и изнасяне падна. Явно менютата от първи до трети клас са се мятали там. А аз, будалата гледах само в мивката - дали в канала има остатъци от излята чаша мляко. Нали вечер с апетит замезваше с бекон. Та се надявах и сутрин да е така. На другата сутрин я питам какво ще обясни - ами няма обяснение. Не и се е ядяло сутрин. Сандвичи за у-ще отказваше. По нейно време беше гадно да си носиш от в къщи. Най-вървежните в класа се надяждаха с чипс, зрънчо и сухи пасти. Та и другите покрай тях.
А сега децата си отварят кутиите с домашна храна и няма такива проблеми. Даже е престижно и се надцакват кой каква вкусотийка носи.
Времена ......
Май пак се разписах като Хемингуей/според Здравка/.Не знам, аз не съм го чела. Помъчих се няколко пъти - не ми задържа вниманието.

В тоя ред на вашите разсъждения за закуските...
Мама приготвя сандвичи с шунка , кашкавал и разни безобразни. Девойките, обаче учат в училище близо до хлебозавод, където има и лавка, в която продават Лебец, сиренце и други вкуснотии.
На въпроса ми - защо връщате закуската си, те ми отговарят - Ами, мамо, как да устоим на "мечката"...
Четвъртинка горещ хляб, напълнен със сиренце и шарена сол 

Леле, Айша!!! Това със закуските зад хладилника ме разби!

Моят вариант за чушки с доматен сос: Панирам чушките с брашно, разбито яйце и пак брашно. Запържвам ги до златисто. Стават като  рибки.
Сос: 1  глава лук, 1 скилидка чесън, 1 морков, нарязани на дребно, прясна чушка/най-добре Кози рог/ на много дребно и всичко  се задушава  в олиото.  Добавям 3 с.л. брашно, и пържа 1-2 мин., добавям 1 ч.л. червен пипер и бързо  разбърквам, веднага изсипвам настърганите домати, за да не прегори пипера. Разбърквам и пържа, докато сместа започне  да се "хлъзга" по дъното на съда и олиото започне да избива. Сипвам топла вода, бъркам докато стане гладка сместа, добавям зърна чер пипер, сол и 1 дафинов лист. Оставям да покъкри на по-слаб огън, докато сосът стане на желаната гъстота. Аз обичам да е рехав /нито много рядък, нито пък много  гъст/ Добавям магданоз и риган. Може и захар, но аз не обичам. Така  го правеше майка ми в бакърен тиган на печка на дърва. Ненадминат!
Аз го правя на вграден сензорен котлон и вкусът не е като на майка, но все пак става за ядене.
Така правя и сос за спагети, само че   заедно с пърженето на зеленчуците, добавям кайма, наденички или друг пресен колбас.

Благодаря за споделените идеи за закуска на учениците!

Моите закуски за децата са стандартни и  познати: филийка с масло и шарена сол, пържени филийки, макарони, палачинки,топли сандвичи с кайма, с кашкавал, с  пресен колбас и отгоре настърган кашкавал, с разбито яйце и в него натрошено сирене, пастет.  За пиене айрян или чай. Купувам чат пат кроасан, готова пица, милинки, тутманик и боза. Понякога правя и кекс за закуска.

Мерси, момичета, за идеите - Луси, Айша, КАГ, Светълчо! Супер са!
Да допълня Айшината история за филийките с бекон.
Моя милст като малка, нали, "пианистка". Заключвах се отвътре в стаята, отварях романа на пюпитъра и четях до насита, а пръстите ми механично, като латерна, дрънкотеха едно и също. Бдящата ми отвън баба - доволна: детето свири.
Един ден дойде акордьор. От пианото изпаднаха бая пилешки кълки, скелети, кокали от пържоли. Е те това да видиш...  Нашата - "пианистка". Акордьорът и бабата - 

Лека и да спите в кош!

Благодаря ви за съчувствието, мили мои.

Моят мъж се смили над мен и ще ме остави утре тук, та да се видя с вас на срещата, да се поразтуша малко. Той ще отиде сам, че големият син щял да си прави нещо по колата, да му помага.

Кат сме тръгнали с рецептите за дом. сос ще се включа и аз, щото мойта ми се вижда най-здравословна и най-проста, пък вкусът си го бива: Около кило хубави, зрели домати се настъргват на едрото ренде и се поставят в по-голяма тенджера заедно с 2-3 скилидки настърган или смлян чесън, 1 ч л. сол и 1 ч.л захар да поврат на среден огън докато поизври водата и се сгъсти сосът. Тогава се добавя зехтин или олио (поне няколко лъжици) и се бърка честичко, щото почва да "пльока" и да цапа наоколо. Може да се остави и така, но ако не ви се чака повече до естественото сгъстяване, може да се сгъсти с една-две лъжички брашно, размито в студена вода. Дърпаме от огъня, наръсваме щедро с магданоз и разбъркваме.
Този сос го сервирам върху печени, обелени и изпържени (без брашно, без нищо) чушки и пържени патладжани. Може отделно, но аз обикновено нареждам от едната страна на йенска тавичка чушките, от другата патладжаните, изливам цялото количество сос отгоре и слагам тавичката на масата, всеки да си избира какво да си слага в чинията.
(В момента имам едно добро количество от тази манджа, за радост на мъжа ми, който не е по мръвките, а по трудоемките и времеемки ястия. И по "мечките" на Хулините девойки. )

Честит Рожден Ден, Янче!