КГБ = Клуб на Готините Баби - 170.

                Айша,да се вдигне ММ,че в момента ..... не е за приказка.Още не съм успяла да пренеса книгите от хола в спалнята.После трябва да ги сортирам /под негово наблюдение и то педантско  / и да ги подредя!
                И аз съм с много телевизори,но успях да ги докарам до 5.Петият вече реших да дам на колежка,ако не и трябва - на друга.Ако и двете вече са си купили ще търся друг! Това след 12 септември като тръгна на работа.
                Танче,ние сме на принципа - като не виждаме купуваме по-голям ТВ. Сега съм се загледала в един  за хола,че този  вече ми се вижда малък!   За това пък в подновената ми спалня ще лепне идеааааално.
                Почивката - свърши и ща те ща тръгвам към стаята с книжките!

Дидиа, ако колежките откажат тв, Пламен ще го отнесе като куцо пиле домат. 
И много ще е благодарен. 

Преди малко се прибрахме от родовата среща. Бяхме 22 души. Имахме няколко отсъстващи по уважителни причини Хубаво ни беше, но нали знаете, че времето никога не стига да се наприказваме. А и всеки като разкаже по някой спомен от детството... Времето отлетя. Ние, първите братовчеди се срещаме сравнително често, но хубавото е, че децата ни вече се познават и се срещат и без нас. Струва си да се запази традицията. Да ви разкажа  една случка от преди много години. Правим ремонт. Отивам да купувам строителни материали от едни магазинчета, срещу ИСУЛ. Имах си едно "любимо" магазинче. Да, но пред него няма място за паркиране, та спрях пред съседното. Лелееее, като излетя отвътре една распенявена, гневна хала, само дето не се хванахме гуша за гуша. И всичкото това, само защото съм заела място пред нейното магазинче. Голяма врява се вдигна. До кръвопролитие не се стигна . Връщам се у дома и не мога да се сетя от къде познавам тази жена. Мислих, мислих, най-после се сетих, че тя е жена на братовчед на ММ, но тъй като разликата в годините не беше никак малка, не контактуваме, освен от погребение на погребение. На следващата сутрин отидох при нея, разговорихме се, обяснихме си коя коя е и настъпи мир и тишина. А можеше да се хванем гуша за гуша или да си оскубем косите...
Погачата, която занесох стана страхотна. Сега отивам да опъна морна снага на диванчето.

Ох, днес беше ударен съботник. Майстора ми, парнаджията и накрая за двете врати. Добре, че момчето за вратите дойде към 16ч., а имаше уговорка около обяд, че не се прескачаха. Сега минах 3 парцала, ама не е работа. Белее се още. За външна сложихме китайска, защото турската не  може да влезе. И отвътре остана работа за майстора да замазва и заглажда, защото се смени и посоката на отваряне. Когато сме правили шкафовете в коридора са високи малко над вратата-та това е проблема. Е, споделих, да не ме мислите. Още деяна 

Фло ,вярно,че сме братовчеди в тази държава.Някои  по от другите.И общо правило е да се караме,пък после може на чашка.Общо казано.Хубаво  правите  и  инициативата  е добра ,имаш усмивка пред стоя.
И толкова  ремонтни булки ,щото тва не е бабешко ,че  идвам на проверка-не мога на доверие   да приемам и  се гответе...Даже списък пускам...Дидиа  и Римарче  са начело ,пък нататък   ще дописваме.
Но  си е хубавко новичкото ,знам.Гот....

Да, но не е за мен

 Мен ме пишете в отбора, дето не могат без ТВ! До някое време се гледа детско, после по мое желание. може да шетам из хола, но ТВ трябва да е пуснат! Да не казвам, че брат ми би излудял съвсем без Тв ! Не, че много го следи, но ако спре тока, примерно, откача без ТВ. Така че, друго платя-не платя, но интернета с кабелната трябва да платя! Пък и ние с Анжелка си имаме традиция: от 20 ч гледаме От местопрестъплението, от 21 на Нова - Хавай 5 0! Тя после си ляга, а аз си избирам на Диема, на Кинонова, или на БТВ - сега на БТВ синема дават стари филми с Мел Гибсън - любим мой актьор! По- лесно ми е на ТВ, отколкото на компа!
Да честитя на МАРИНКА! ЗДРАВА, ВЕСЕЛА, С КЪСМЕТ И МНОГО, МНОГО ЛЮБОВ ОТ БЛИЖНИТЕ!
              
                        

 Фло, родовите срещи са много хубаво нещо! Е, много малко сте били, но- качествени! То и много да са - не се запомнят всички! Ние нали бяхме на такава среща в Русе - около 150 човека! Ами то половината си останаха непознати!

 Да ви пусна новото стихотворение на разградската поетеса Донка Василева! Няма да правя лит. анализ, но не ми допадат много:

 СЪН-СЪНУВАМ…
Тук съм още. Кажете ми нещо…
И да бъде сега.
На минутата.
На сърцето да стане горещо.
Да прозвънне – пред песен.
Почукайте!
В полумрака се губи пътека…
Незаключена –
скитник – душата ми.
Как линее…
Тъй – лека-полека –
лъч догаря…
Несрета – съдбата ми!
Със сънувам –
осъмвам без болка.
Без наострени думи, подмятани.
Блян-бленувам –
и в прашна двуколка
да ме срещат пак с обич сърцата ви.
А невяра в зениците тлее.
От приятел и враг съм препатила.
За Човека днес… Как ли се пее…
Осълзени –
прокапват словата ми.
*
„Спомен за цвят“

 Нещо много абстрактни ми се струват

Маринка, за теб !


Днес отново съм доволна от себе си.
Станах към 9. Направих 6 буркана компот от праскови и 4 буркана домати, за да допълня тенекията от сирене, в която ги сварих  на газовия. Сготвих си лятна манджа, опържих шарена сланина и опекох 7  кг чушки. Изядох си лятната манджа и мъничко сланина. После час и половина  /!!!/ си бъбрих по телефона с приятелка-колежка /наборка, ама още работи/. Четох книга, ходих за  мляко и го сварих. След малко ще го квася.
Е, не съм ли "работна невеста"?!
Сега сериозно. Две от прасковите в двора са родили много тази година и плодовете са просто разкошни. Само че компотите от по-миналата и миналата година стоят. Освен аз и малката внучка, друг не посяга да изяде поне една прасковка, а за компот изобщо. Ядох, ядох, ама не мога повече. Почнах да нося на съседките. Ама има още. Аз не си правя труда да ги бера. Те сами си падат на тревата и аз само ги събирам.
Та така мина съботата. За сметка на мен, синчето изкърти до тухла банята в неговия етаж и няма шега, няма майтап- майсторът ще почва ремонта. Крайно време е, защото банята е на 34 години.П азена, пазена, ама си е демоде.
Янче, стихотворението  някак не ме грабва, не заради песимизма, а защото няма хубава рима. Сравнете го с четиристишието на Валери Петров. Всяка дума е точно на мястото си. Четири реда, а казват толкова много!
Фло, тръгвам на 3-ти, ако е живот и здраве. Това с родовите срещи е много, много хубаво! Чак ми се прииска да си спретнем такава с моите първи братовчеди, които са останали живи. Лека нощ!

Момичета мили, благодаря на всички, които  ме  поздравиха! Да сте живи и здрави!

Добър вечер и от мен  !
От 5 часа съм  влезнала , прочета нещо и пак стана. все на някой му трябва нещо . Всички са по  леглата , а аз да ви   изчета и да се разпиша ,че утре се изтрелваме с ММ  малко на релакс за няколко дни. Стига само сме се разнасяли по селата и все работа.  След релакса ме чакат червени чушки за печене в буркани и  за лютеница.

Да поздравя нашата рожденичка Маринка ,че рожденият ден ще свърши още малко.

Мила Маринче , честит рожден ден ! Да си жива и здрава ,да си винаги така чаровна , усмихната, мила и всеотдайна  майка ,баба , приятелка ! Всички около теб да те радват и обичат ! Ти го заслужаваш !



Виждам ,че коментирате за  телевизорите. У нас  телевизор не работи само като ни няма и през нощта  за няколко часа. ММ става през нощта ,мести се в хола и го пуска . Той може да спи  ,но ТВ си работи и така докато легнем вечер . Може никой да не го гледа , но той си бърбори. В кухнята също .  Мен много ме дразни високият тон , а ММ  с едното ухо не чува. Като студент е катастрофирал с мотор и това му е останало от тогава  и  винаги е на високи обороти ТВ и за това само се караме.. Като съм сама ,всичко е спряно  както ми е в момента ,тихо. Аз си  обичам на компа , а ТВ е винаги между другото.И в двете спални имаме ,но много рядко се пуска там ,най вече през зимата.

Фло , обожавам такива родови срещи. АЗ съм много доволна. Ние също си  правим , разказвала съм за срещите в Джурково. Децата и внуците си опознават родата. Виждат ,че не са сами. Нали има една приказка "Род рода не храни ,но тежко кой си няма ". До  преди две ,три години моите деца не се познаваха с децата на мои братовчеди  от майчина страна. Запознаха се и сега са щастливи  ,че се познават и си се срещат , а си и помагат.

Милички, аз ще лягам ,че утре  ще ставам по раничко. Преди  да потеглим с ММ  за почивката ни ,в 9,30 часа сме на погребение на нашият кум. Няма как трябва да отидем да го изпратим . Добре ,че е в по ранен час. И хубавото и лошото вървят ръка да ръка.

Не ме мислете ,ще пиша при първа възможност.

Лека и спокойна нощ  на всички ви !

   ДОБРО УТРО-ХАЙДЕ НА НЕДЕЛНА ЗАКУСКА!!! Приятен ден мили дружки с много поводи за усмивки!!!

 Добро утрооо!
Леле, дидимити, каква трапеза си спретнала тази сутрин!!! То за една рота ядене има!
Честно казано не знам какво да пиша - при мен е еднообразие.
Вчера идва директорката на едно селско у-ще да ме пита дали няма да се съглася да работя, че няма българисти. Отказах категорично! Аз от 30 години съм се откъснала от реалните у-ща и сега ще трябва да се подготвям бетер учениците! Не, че няма да се справя, но не е вече за мене, пък си е и отговорност и време изисква! Пък нали и ученичка си имам. Ако беше да замествам известно време - да, но за цялата година....
Така, че ще си остана с еднообразието

Привет девойки
Леле Дидимити, що не дойдеш млко у нас да поднесеш това изобилие, белким излезнат моите от стандартното хранене, че ми е писналоооооо
Още 4 дни започва новата учебна година. Големият 12 клас, средния в прогимназията 7 кл, малкия , да не повярва човек как лети времето- ще бъде петокласник

От сутринта умирисах орталъка. Преди 10 на дни купих една прозрачна висока около 50 см кутия с капак който се затваря херметично. За опит сложих две зелки, след 4 дни бяха готови. Извадих ги , складирах листата в кутия в хладилника и което не става за пълнене , нарязах на ситно. Спомням си че на времето много обичах боб с кисело зеле ,ама с тия моите, да са ми живи и здрави , няма да го опитат дори, А за опит в саламурата на вече готовото зеле сложих две нови зелки, станаха за 4 дни. Та днес повторих с листата, изхвърлих вече водата, ама то мирише ужас Но пък си имам зеленце поне за няколко пълнения.
За срещите с братовчеди , само мога да завиждам. Навремето когато родителите ми бяха живи нашия дом беше центъра на срещи, събирания Така продължи дори когато татко си отиде на 56 год. Мама продължи традицията. Тук имам първи братовчеди, много мили, добри, приятни хора, но някак си не стана тази връзка .От страна на мъжа ми също.Раснали сме в различни условия, различен манталитет, различни интереси  . Та мога само да ви завиждам, благородно разбира се

Сега търсех нещо из нета и попаднах на една израелска песен,в изпълнение на Ф Киркоров на руски която чувах тази година доста често в Бг и на български Та ви пращам неделен поздрав в оригинал

Добрутро, хубавици работни!
Я какви теми сте подхванали с телевизорите. И аз съм от телефобите, яростните. Като дойде Йойо - тайничко отвинтвам бушона на телевизора и казвам "Ех, тези майстори на ет. 6! Пак са спрели тока." УМСТВАНЕТО му още не е дошло до там да загрее. 
Аз намразих тв като се върнах в бг от Германия, където се скъсвахме да гледаме - страхотно!  Щото светлинни година разлика между телевизиите. Имам си и други причини. Когато с ММ спехме на спалня - аз заспивах, а ММ си се звереше на тв. И когато от време на време се пробужсах - виждах го в просъница да се блещи на /ВНИМАНИЕ/- кръвопролитен боксов мач, модно ревю, или пък - канал за безсънници, който излъчва от камера от носа на влак - гледките от влаковата кабина. Е кажете, как да останеш с такъв мъж ... Окончателно намразих устройството. Цялата ми фамилия е така.Мъжовата - обратно - спят на тв. 

А за ремонтните девойки - Грети, Римарче, Дидка и пр. -  хич не ми се и мисли. 

Да ви призная какви ги джурка баба ви З. Моя много добра приятелка, на която съм крайно задължена, се преселва във Варна и опразва наетите от нея офис и жилище. Понеже е много заета и кракът й не стъпва в сф - познайте кой "Сръчко"  пое мисиите. / - подписах се. /
И понеже трябва да стегна офиса за живеене, имам нужда от няколко излишни вам трошляка, които бихте изхвърлили. Както следва:
- 4-5 кафейни чаши и какви да е чинии - не кафейни.
- 2 възглавници
- стара, но работеща пералня - плащам си я
- ако някому се намира - закачалка от старовремските стоящите.
Горката ми приятелка така се е ошушкала, че гледам и тези дреболии да й спестя - отчува без мъж 2-ма студенти медици - мимози с претенции на всичкото отгоре.
Ако не се намерят - все ще се намери решение. Поемам и транспорта разбира се. Сега, като ви пиша това, малко ми се изправя косицата. 

Маринка, как посрещна и изпрати Деня? 
Дидка, ТМ освести ли се?
Борянка, да разбирам ли, че пристигаш????!!!! 
Дидимити, както съм прегладняла - софрата ти направо ме позалъгва, МЕРСИ! Как си, момиче прекрасно? Пак забравих името на селто ти. Пустият му австриец...
Яне, я си кютай и се радвай на десерта на живота - пенсионерстването.
Айша 
И всички