Благодаря за отговорите!
Особено благодаря на bilval :
Мисля, че все още ме обича. От думите ти разбирам, че два "кухи" разговора, който проведох с нея в последната седмица (Здравей, здрасти, как си?), докато чакам да се изясни със себе си са били грешка.
Annabelle
Открит конфликт не е имало. Като цяло родителите ми според мен подкрепяха както мен, така и нея.
Отнасял съм си негативи заради нея с родителите ми, но е правилно от тяхна страна, когато нещо не им харесва (в случая бяха предимно битовизми, зарязана чаша от кафе на кухненската маса, 1000 чифта нейни обувки в коридора, се такива) да го кажат на мен, не им е работа да я превъзпитават.
Като цяло най ме обърква нежеланието й да ме скъса и нежеланието й да бъде скъсана, за това остана временното.
И все пак храня надежда. Чувствах, че тя е жената, с която ще стигна до брак и деца, но за съжаление когато размириците започнаха реших да изчакам нещата да се подобрят преди да предприема следващата стъпка, но може би това е било грешка, предприемането на следваща стъпка в нашето развитие е можела да бъде спасението и за двамата или по - бързият ни край.
Виж целия пост
Особено благодаря на bilval :
Цитат
Понякога наистина сякаш е нужно малко време далече един от друг, да се осъзнаят какво искат и двамата. Но като гледам при вас май не е съвсем така, щом на нея й е ок сама, да си се забавлява... макар, че и това е временно, като остане малко сама и ще започне да мисли. Ако още те обича може и да се върне, но един съвет - остави я и не я търси, не й досаждал, не я притискай, живей си живота и ти. Каквото трябва, то ще се случи
Мисля, че все още ме обича. От думите ти разбирам, че два "кухи" разговора, който проведох с нея в последната седмица (Здравей, здрасти, как си?), докато чакам да се изясни със себе си са били грешка.
Annabelle
Цитат
Някакъв конфликт между нея и родителите ти имало ли е? Две жени в една къща, хмммм, не ми звучи добре.
Открит конфликт не е имало. Като цяло родителите ми според мен подкрепяха както мен, така и нея.
Отнасял съм си негативи заради нея с родителите ми, но е правилно от тяхна страна, когато нещо не им харесва (в случая бяха предимно битовизми, зарязана чаша от кафе на кухненската маса, 1000 чифта нейни обувки в коридора, се такива) да го кажат на мен, не им е работа да я превъзпитават.
Като цяло най ме обърква нежеланието й да ме скъса и нежеланието й да бъде скъсана, за това остана временното.
И все пак храня надежда. Чувствах, че тя е жената, с която ще стигна до брак и деца, но за съжаление когато размириците започнаха реших да изчакам нещата да се подобрят преди да предприема следващата стъпка, но може би това е било грешка, предприемането на следваща стъпка в нашето развитие е можела да бъде спасението и за двамата или по - бързият ни край.
Тя явно не можа да му каже в очите, че иска край на връзката внезапно, а той пък не й се обади и не я потърси повече. 
