Сладкарничка за книги - Тема 64

Здравейте! Включвам се да честитя новата радост на Маришка.
Да ти е живо и здраво златото, Маришка! Хубав живот му пожелавам и много поводи за гордост да ви дава!
Обичам такива хубави поводи!

Цвети, много, много благодаря! 

 Добро утро, то вече е Добър ден.  
 
 Наспах се без раздрусване днес, но пък чувах похъркване.   Рибарят ми се завърна, имам си армаган, не е много рибата, но има една, специално за мен. Просто трогателно.   След малко ще пържа, не мога да устоя на изкушението да ям риба.  

 Днес пече от сутринта, дори е по-меко времето, макар че вече не мога да съм боса. А обичам да вървя боса. Поразчистих едната тераса от саксии и цветя, които са за изхвърляне. То направо светна, толкова място се отвори. И така като стане просторно, на мен ми става свито, защото това значи, че всичко влиза вътре, че студеното е дошло. Ама пък вътре става Жунгла да му се не види. То ни така, ни онака.  

 Цвети *, къде си? Виждам те на едно място, всъщност, но е добре, че те виждам и тук.  

 Забравям да питам - виждате ли аватара ми? От седмица и повече го имам с помощ от админ, но някой спомена, че не го вижда, при други пък се виждал. Лично аз виждам котарака си.  

 Хубав ден пожелавам на всички!  

Тук съм си, Нели.   Всъщност бях решила да си дам почивка от форума, но не ми се получи. Пиша в малко теми и следя малко теми...
Аз не ти виждам аватара. Харесвам много черното ти коте с калинка на носа.

Времето е слънчево, но на мен ми е студено. Сега си направих горещо кафе, малко да ме сгрее.

 Цвети, снощи си мислех за същото, но знам, че и на мен няма да ми се получи. Не пречи да опитам някой път, може да се освестя за някои неща. 
 Идвай и тук понякога, ако ти се говори.  А за аватара ми - странно...Защо  при някои се вижда, при други - не.

Нели, не виждам аватара. Но аз не го виждах и още когато ти благодари, че са ти помогнали и са ти го сложили.

Нели,  има периоди в които ми се говори и определено съм адски бъбрива. Има и такива, в които настроението ми е по-лежерно и не ми се прави почти нищо. Като се замисля с почти всеки е така. Но помня какво приятно място е темата, дори и сега с по-малко хора.
Сега например като се замисля, че идват студове и ми става криво. Лятото ще ми липсва. Макар да не понасям големи жеги, не обичам и ниски температури. Но пък зимата са най-хубавите семейни празници.

Здравейте, деца 
Асансьорът ми пак не работи  Навън е такова слънце, а аз не мога да мръдна.  На всичкото отгоре не мога си откри слинга  а нямам спомен да съм го подарявала ....
Нел, и аз не виждам котето, от много отдавна си ми "съблечена". Моите звездопади от подписа също изчезнаха преди 2-3 седмици, не си ги виждам. Но си виждам момичето с котето на аватара    Аз съм защитавала дипломна  Помня проф. Петър Петров, след като предрема експозето ми, се окопити и вика "Аз имам само един въпрос, колега. Кой ви помогна да напишете такава прекрасна дипломна?"  Ушите ми щръкнаха от удоволствие тогава  После като станах докторант разбрах, че това всъщност е значело "Разкарай се по-бързичко, девойко, ясна си"  но трябваше да повися по катедрени, за да схвана ...  Ще нагушкам и двамата шушковци 
За земетръса - аз тъкмо бях накърмила беб, и дремеща го люшках, когато се случи... първо помислих, че ми се вие свят на мене и че безсънието ми действа зле...  трябваше ми известно време да се осъзная. Обаче дори не събудих ММ, легнах си и си заспах като пън 
Дев, вярно е за жонглирането - сега малко съм поизгубила тренинг, но скоро ще съм във форма  Да погалиш хубавата Първолачка по главицата 
Оти вам да подремна малко, пак ще мина 

Нели, и аз не ти виждам подписа.
Мариши, дано бързо да ви оправят асансьора за да може да си излизате. 

Мариши , гушки за двамата и за теб

Нелко  и аз не ти виждам аватара , от доста време ми показва че си без

Ще намина пак

И аз не виждам Котьо,  Нели.
Тук съм, идвам с кафе, че да почина малко.  Правих лютеница, мързелива, във фурната - разкошотия , другата седмица пак, че малко излезе - 8-9 бурканчета.

 Еййй, жалко, че съм гола. А аз си виждам котарака. Той ми е като отличителен знак, с него съм откакто съм в мамата. Само съвсем в началото ползвах от онези аватари, които мамата предлага и тогава бях с Бон Джоуви. После - Котьо.  

 Мариетко, ако не те мързи да пишеш, метни ми на съобщение рецепта за лютеницата си. На фурна много не смея, за да не пръска и да не си омаскаря фурната, че мен ме чака чистенето. Но пък ако кажеш, че е чиста работа  , може да се прежаля.
 Майка ми направи лютеница, имам домашна, но тя никога не е достатъчна. Няма нищо общо по вкус с купешката.

 Мариш, ти докато се освестиш свят ли ти се вие, или пък природата буйства, то земетресението минало.  
    "Разкарай се по-бързичко, девойко, ясна си" . Това ми напомня на нещо. Един от изпитващите казал на Десито да не се явява на изпит, била освободена, но просто й е казано, че е освободена, без документ някакъв. И тя съвестно си отиде на изпит. Докато я видял, я посочил с пръст и й викнал "Не искам да те виждам, какво правиш тук, калабалък не искам" и я отпратил.   Още отивайки за изпита, срещнала съседа да се връща, вече изпитан и той й казал да не ходи, но тя от отговорност и уважение отиде. Не си представям да ми кажат така. То хем някаква чест, хем пък пред останалите... не знам. Помнят се такива истории, днес даже й разказвах за мой изпит по обща психология. Падна ми се въпрос за уменията. И аз като отцепих, като взех да говоря за упражненията.   Ама едно надъхано, самоуверено приказвам, защото ми беше интересна материята, много бях чела. Пък изпитващата стои насреща ми, криви уста, недоумява, но не ме прекъсна, или поне да ме пита дали знам за какво говоря. Накрая ми каза, че ми пише 2.   Така се сковах. Уж знам, а то - двойка. Е, преглътнах си поражението и след дни - на поправка. Пак знам, този път внимавам точно по въпроса  и говоря пак уверено. И накрая така ме издразни тая, каза че няма никакви забележки, обаче не може да ми постави 6-ца, защото все пак е поправителен и ми писа най-безцеремонно 5. Най-болезнената оценка е тази, някак незаслужена. Но нищо.

 Цвети, за студове и на мен не ми се мисли. Не искам голяма жега, но ако може като е студено, поне  и слънце да има. Не искам мрачните дни, те ме депресират. Понякога не ми е неприятно да е мрачно, да вали, да има мъгла, но в такъв ден да не се налага да излизам, ще го понеса. Обичам топло, слънце, жълто и оранжево.  

 Алекс, Дадка, как сте вие?  

 Досега бях в една градинка. Имам си малко място зад блока с цветя. Три чувала изскубах с треволяци и тревички. И листа, листа, падали от едно дърво. Но е толкова кално, освиних се набързо. Иначе пък розите ми имат пъпки, обичам ги, дано успеят да цъфнат поне по още веднъж.

 Хайде, до скоро!  

Нели, ако искаш, пиши лично съобщение на Tatti, много е отзивчив и винаги отговаря, така че предполагам, ще ти помогне с котарачето. Или поне ще даде насока какво не е наред.

Нели, грам не пръска и е божествено вкусна . Разходи се оттатък или в подписа ми - пуснах рецептата.

 Видях чудно изглеждащата лютеница. Бих я направила, те дори не се мелят зеленчуците, нито се пекат предварително, лесна и изглежда вкусна, лютеница-мечта. Но проблемът е, че моят пасатор не е с метален накрайник. Пластмасов е. Ползвам го само като правя майонеза, но и тогава ножчето се вдълбава навътре. Успявам да я разбия иначе. За лютеница е абсолютно невъзможно да го ползвам.  

 Направих ябълков сладкиш, бях го споменавала миналата година, правих го 2-3 пъти тогава, защото ставаше страхотен, а не изисква време и усилия. Оригиналното му име е "Хулигански ябълков сладкиш" и ако имате желание, имате ябълки и време, потърсете го в нета.