До децата на разведени родители, обвинявали ли сте ги за раздялата?

  • 19 182
  • 129
# 60
Прави впечатление в темата, че при преобладаващата част от доволните от развода на родителите си или от упрекващите родителите си, че не са се разделили, е имало някакви големи изстъпления и тотално незачитане, най-вече от страна на мъжа, които при авторката липсват (поне за сега) - аз доколкото разбирам мъжът й дори все още я обича и е наранен, че е изстинала към него.
danaya, специалист може да ти помогне - отлично е, че осъзнаваш от къде най-вероятно идват проблемите ти - това е голяма крачка и ако потърсиш професионална помощ, можеш да превъзмогнеш много неща, така че да живееш нормално и да имаш пълноценна връзка.

Точно това щях да кажа и аз,  това са (били) хора в тийн възраст, което не е никакъв показател. Тийновете мразят родителите си перманентно - полвината-защото са разделени, полвината-защото не са Joy
 Едно дете на 6г. има нужда от двамата си родители, още повече, че момчетата имат нужда от баща си, преди всичко. Не виждам причина да се лиши детето от баща, при положение, че той не е насилник, алкохолик, педофил и т.н., само защото майката не чувства пеперуди в стомаха... Разделете се временно, вижте как ще вървят нещата и тогава мислете за развод.
Виж целия пост
# 61
army, ако не ме иронизираш Simple Smile ... не е само за пеперудите, доколкото разбирам, авторката е имала доста дълга връзка с мъжа си още преди да имат дете, така че пеперудите отдавна ги е нямало, но все пак са имали сносна връзка, щом са се решили на дете. Въпросът е, че ако тя живее с мъжа си, ще трябва да го играе семейство - за пред хората, в леглото, което й тежи и си е съвсем нормално да отказва да си представя живота си в следващите 20-тина години по този начин. От друга страна, най-малкото в момента бащата е грижовен и дори работи с детето, макар и по неговия си начин, който авторката не одобрява. Кой знае, това неудовлетворение и озлобление дали няма да прерасне в алкохолизъм или любовници един ден.  Но мисля, че по-добре да не я объркваме допълнително.
Виж целия пост
# 62
Моите родители се разведоха когато бях на около 7 години. Помня, че ме взеха със себе си при адвоката, наш семеен познат, и аз изпитвах огромен срам от развода. Това се отрази много зле на моята самооценка и личността ми въобще, станах много срамежлива и затворена, помня, че дори нарочно странях от другите деца, защото се страхувах, че ще ме разпитват за майка ми и баща ми, не споделях ситуацията у нас дори с приятелите си. Чувствах се по-малко заслужаваща обич от другите деца, нещо като втора категория, затова, че съм дете на разведени родители - все пак тогава беше друго, сега дори повечето деца не са родени в брак. Дори донякъде заради това нарочно странях от момчета, които харесвах като малка, и които също ме харесваха, защото не се чувствах достойна, а и не знаех как ще им споделя какво се случва в семейството ми. Отделно от това майка ми се случваше да прояви насилие над мен - вербално и физическо, лесно се изнервяше и тогава ме обиждаше и дори биеше. По- късно заживя и с мъж, който не приемах по никакъв начин. Последните години от гимназията дори почти през цялото време живеех сама, защото тя замина за др град. Стараех се никой да не разбере за това, изпитвах ужас когато имаше родителски срещи. Последствията се усещат и досега. Нищо не може да се сравни със сигурна, здрава семейна среда за едно дете, колкото и да се опитват да ви убедят в обратното.
Виж целия пост
# 63
Анонимна - за здравата и стабилна среда съм напълно съгласна.
Но тя е такава, когато и двамата партньори се обичат, уважават и ценят.
Виж целия пост
# 64
Едно дете на 6г. има нужда от двамата си родители, още повече, че момчетата имат нужда от баща си, преди всичко. Не виждам причина да се лиши детето от баща, при положение, че той не е насилник, алкохолик, педофил и т.н., само защото майката не чувства пеперуди в стомаха...
Наистина ми е странно,че толкова много хора разбират проблемите в брака като "бие, пие, изневерява" и едва ли не всичко останало е глезотия. След 12 години, пеперудите въобще не са на дневен ред, но здрава връзка за мен включва емоционална близост, грижа един за друг, уважение, желание за интимност.  Двама съквартиранти не правят семейство. А и при нас дори последното не е факт. Пререканията и скандалите са ежедневни. Мъжът ми е вербално агресивен и това във времето се задълбочи. Случва се буквално да ми крещи и съска на сантиметри от лицето ми. Това едва ли е здравословна среда за отглеждане на дете. Вината не е само негова. Аз вече не изпитвам никакви чувства,  максимумът, на който съм способна е да го търпя и донякъде да се опитам да намалим директната конфронтация.  Не изпитвам абсолютно никакво физическо привличане към него. Сексът е рядко и реално насила за мен. В ситуация съм да избирам между две мнооого гнили круши за детето си. А то има нужда от стабилна среда, достатъчно трудности ще има в живота си и те тепърва започват.
Виж целия пост
# 65
Таф, аз не бих гледала дете в такава среда. Hug
Виж целия пост
# 66
моите родители се разведоха, когато бях на три или четири години, беше ми много трудно, защото след раздялата им почти не виждах баща си, а децата в детската градина ми се подиграваха, че нямам баща, защото само майка ми идвала да ме вземе
когато му се обаждах да го чуя или да се видим /с помощта на мама/, той говореше лоши работи за мама и за нас, общо взето спрях да искам да му се обаждаме
не ми е пречел развода, а това, че той не проявяваше интерес към мен и сме се виждали веднъж в годината за по час, когато пораснах за мен той беше един чужд човек
болеше ме от това, че не ме обича или поне не го показваше по никакъв начин
имаше няколко случая да прекарам с него и новото му семейство /жена и дете/ няколко дни, но аз се чувствах излишна и като натрапник, все се случваше нещо лошо при престоя ми и така и не ми остана някой хубав спомен
вече не поддържаме никаква връзка повече от 10 години, вече не ми липсва и съм го преживяла, но като дете съм изляла много сълзи
Виж целия пост
# 67
Авторке, само се измъчваш по този начин. Може като разведени да сте по добри родители, отколкото заедно помисли за това,.
Виж целия пост
# 68
Родителите ми се разделят още докато майка ми е била бременна с мен. Нямам правото да им се меша в отношенията, не съм си го и помисляла даже. Така са решили, така са направили. Обвинявам ги, обаче за това, че нито един от двамата не се интересува от мен. Понякога така ми липсва родителската обич и подкрепа....Чувствам се като сираче Sad
Виж целия пост
# 69
Това е много тъжно, дано поне имаш други близки хора.
Виж целия пост
# 70
Това не го оправдавам по никакъв начин - развели се, бащата ги оставил на майката, майката пък си намира нов мъж и ги предава на бабата и децата викат мама на баба Confused Гледам ги и се чудя какъв ще е този мъж, който ще е по-важен от децата ми.
Виж целия пост
# 71
Ама, Таф, чакай сега - нали тук за детето е думата. Ако беше въпроса за теб и проблемите в брака ви от твоя гледна точка, не мисля, че някой би те посъветвал да стоиш. Когато обаче говорим от гледна точка на детето - да, "бие, пие, изневерява" са причините, поради които едно дете може да е доволно от развода на родителите си или да ги обвини, че не са се разделили. Детето малко го интересува дали правите секс. Дали ще се намери 7-годишно дете, което да каже "доволен съм, че нашите се разделиха, защото не правеха секс и нямаха емоционална близост", при положение, че и двамата родители го обичат, обгрижват и посрещат нуждите му. Мъжът ти ви обича и съска, защото не получава твоята обич, не получава секс, а ти го контрираш как се отнася с детето в присъствието на самото дете - всеки мъж би се чувствал унижен, така се уронва достойнството му - не е учудващо, че е озлобен. Всеки баща, който се грижи за детето си и не абдикира от родителството има право на връзка със сина си. Как си сигурна, че това, което той прави за детето е лошо? Ако е само твоя преценка, би могла да е грешна. Ако е мнение на специалист, би могла да се позовеш на мнението на специалиста, като един вид с него контрираш мъжа си, а не директно от твое име, за да си съскате. Тук по темите за развод има основно мъже, бягащи от отговорност, незачитащи жените си, децата си.
Виж целия пост
# 72
Това не го оправдавам по никакъв начин - развели се, бащата ги оставил на майката, майката пък си намира нов мъж и ги предава на бабата и децата викат мама на баба Confused Гледам ги и се чудя какъв ще е този мъж, който ще е по-важен от децата ми.

E ти пък... как какъв златен. Лошото е, че има жени за които мъжете и сексът са много по-важни от децата им. Ми така де и те са хора.
Виж целия пост
# 73
Обвинявам себе си , че като дете мислех егоистично и не исках да съм дете на разведени родители. Не исках да ме сочат с пръст в училище или бабите пред блока да шушукат като минавам всеки път.
Обвинявам се , че заради нас мама си пропиля живота в самота , а можехме всички да имаме по-добър и щастлив живот.

 Sad


Виж целия пост
# 74
Дали ще се намери 7-годишно дете, което да каже "доволен съм, че нашите се разделиха, защото не правеха секс и нямаха емоционална близост", при положение, че и двамата родители го обичат, обгрижват и посрещат нуждите му.
Не е така, децата усещат.
Баща ми не е изневерявал, бил, пил и т.н. Скандали също не е имало кой знае колко. Случвало се е, но много рядко и определено не са били ежедневие. Те просто живееха като съквартиранти и гледаха да не се засичат Tired
Но аз изобщо не бях щастлива и не се чувствах добре в тази среда. Като по-малка не ми е правело впечатление сигурно, но точно от 7 г. нагоре много силно започна да се усеща, че нещата не са наред и нищо нормално няма в семейството ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия