Защо хората искат захаросана реалност?

Шамарите не са единственото решение да не са разлигавени децата. Мен не са ме шамарили.

Точно в гимназиален етап е доста по-спокойно в сравнение с 6, 7 и 8 клас.

Така и не разбрах що е то "захаросана реалност". Ако нещо не е истинско, то не е и реалност. Реалността е една - чиста. Другото е фалш и лицемерие.

Ами и моето дете изпада в лигави моменти, без да са налице описаните предпоставки.Шамарила съм, с което не се гордея, но такава е била ситуацията.Не се изживява като принц, никога не му е скучно, винаги си е намирал занимания.

Не му купувам "жвъчи",старая се да не му задоволявам всички капризи.

И пак, като го хване лигнята,няма оправия.Така и не мога да схвана причинста за лигавото поведението.

Давам пример, че има и ситуации извън клишето-всичко му се позволява и той-лигав.

Ако създаваш на детето си една захаросана действителност, то тя за него в момента си е съвсем реална.
Реалността никога не е една. За мен тя е една, но за принцесата на Бруней е друга.

Захаросана реалност е обикновените неща да ги пресъздаваш у събеседника като пи ар. Например мъжът ти се прибира и си ляга на дивана, а ти да кажеш той е изморен от работа. Детето не учи, а ти да кажеш, учителката не му преподава както трябва уроците. Майката иска да се върне на работа, а ти не си харесваш работата и не искаш да се връщаш на нея и да кажеш, че е егоистична кариеристка, а ти си отдадена майка.
И ако случайно някоя патка като мен изплеска някоя глупост, ти да започнеш да я обвиняваш, че е нещастна, защото е казала какво мисли.

+1

Лиляна, колежка от университета си избра за задължителната практика моята елитна софийска гимназия. Беше получила тикове от нервно напрежение, а е спокоен, свестен и коректен човек.

Аз самата съм замествала в прехвалената СМГ. УжасТ, добре, че беше инцидентно. Отделно колко пъти съм се разправяла с нахални ученици от въпросната гимназия, когато накацат да пият и да пушат трева по детските уреди в градинката до училището. Еми не го разбирам това. И аз висях със съучениците ми в Заимов навремето, играехме белот и т.н., но и през ум не ни е минавало да висим като маймуни точно там, където играят малки деца.

Хубаво е, че в Ямбол ситуацията е нормална, но тук в София наблюденията ми са кофти.

Точно това и аз мисля, че е ефекта. Но тогава когато все пак дойде реалността, не е ли твърде жесток шамара.

Разбира се, че е жесток.

christina1980, работата е там, че даваш вид на човек, който смята, че животът предлага само жестоки шамари.
първо, че никога не си съвсем готов за тях.
второ, че предлага и много други неща. с положителен знак, при това

И мен не са ме шамарили, но не е имало нужда. И такова "скучно ми е" също не ми е познато. 

Те не са лигави от безшамарие, а от безпомощност родителска, която е следствие от неадекватното раздаване на семейните роли, дето Герри вика - царчета, точно такива са. Като вместо детето да знае, че има йерархия, според която родителите седят по-високо от детето и те отговарят за него, следователно то ги слуша, на него му се предлага трон и започват поклоните и слугуването. Аз искам ги видя тези царчета, когато започнат първата си работа и имат шеф, ще е интересно.
Хъш, мерси за хубавите думи към мен

Темата за лигавите деца е друга, но съм съгласна с повечето мнения.

Едно време не ни беше скучно, защото ни биеха шута навън и ние се забавлявахме и се учихме от децата навън, а те бяха на различна възраст. Махалата ни възпитаваше, а родителите нямаха много погледа дали някой обижда детето, гони го и какви точно ги върши то. Сега родителите са плътно до децата и няма как да не се намесят в някакви дететшки драми.
Едно време нямаше толкова много и евтини играчки, телевизия и забавления. Сега всичко това е навсякъде и деца и родители се възползват от това.
(Днес моето лови патки и си взе някаква китайска боклучава джаджа, скача 2 пъти на батута и снова с тротинетката. Намерих му забавление за само, защото приятелчетата му ги нямаше. Нямам нищо против да дам 10 лева и всички да са щастливи. Като има компания децата вече не давам толкова пари.)

За погазването на авторитета на родителите от децата, самите родители са виновни. Моето дете всеки път бива санкционирано, ако се държи с нас невъзпитано, пробва се да ни обижда и се опитва да се налага. И аз ползвам шамарчета понякога, защото едно пляскане по детския задник казва на моменти много повече от напоително конско. Даже конското и викането по детето могат да създадат повече отклонения в детската психика.
Дали детето ми ще стане лигав консуматор, не мога да знам. Сега не ми се вижда лигаво и неразбрано на фона на някои деца. Нормално се разбираме с него, нямам притеснения да го водя някъде, дори и да пазарувам с него.
Тръшкане, опити за налагане и изпадане в лигави фази са нормални неща за децата. (Сега моето върви у дома и говори на бебешки испански, не знам от къде му е хрумнало, много ме изнервя, но какво да направя - дете е.)

Аз ъм изпуснала времето за шамарите - на малко ми беше жал, на голямо няма как да плеснеш такъв, унижава.

Относително свестно е, лигаво рядко, лошото е, че страда от всички модерни кифленски и училищни фази, ама тука няма как да му помогна, само трябва да се оправя със себеподобните.

Така е, децата непрекъснато пробват докъде се разпростира царството им и точно наша работа е да им го показваме според възрастта и развитието. За мен е нормално да се тръшка дете до 3, но напоследък виждам и 8-годишни да го правят, което мога да коментирам единствено като разглезване. Да не говорим за поведение на публично място, имам чувството, че на хората просто не им се занимава със собствените им деца. Онзи ден сме седнали в ресторант, по едно време към нас се присъедини един познат със сина си и като видя моя син, настани го до него и се оттегли в другия край на масата. Това гадно момченце не спря да говори на висок глас и да прекъсва възрастните, три пъти ходи да дърпа сервитьорката кога щели да му станат пилешките хапки, аз на нейно място щях да му се изплюя в хапките. А моете не прояви никакъв интерес и не си общуваха, както се очакваше, те и децата имат право да не харесват всеки, не само възрастните и не знам защо се очаква, че като събереш две деца, те непременно ще си играят.

Моето, за щастие, пред хора се държи възпитано.
Никога не се е тръшкало, е, имало е рев за някоя безсмислена играчка, но тръшкане - не.
Магариите са само вкъщи.