Защо хората искат захаросана реалност?

Не знам за случката на Мамасита, но съм била свидетел как малоумни келешчета ритат топка около малки деца, люлеят се като побъркани при все, че виждат щъкащи малки деца наоколо. Родителките им невъзмутимо си седят и дума не обелват на мамините генийчета, или пък изобщо ги няма там, чуждите хора си траят и децата си мислят, че всичко е ок. Еми не е. Не са сами на тоя свят, има по-малки и по-беззащитни, които е нужно да пазят. Продължавайте да ги учите, че не са длъжни никому с нищо и после ще се чудим откъде се пръкнаха толкова невъзпитани, паразитиращи л...а.

Все едно не сте виждали двегодишни. Ако едно двегодишно реши да ходи да се люлее, трябват много големи сили, за да го отклониш от целта. На пред-тийновете няма да им коства почти нищо да се пооглеждат и да забелязват кога има малки деца и кога пречат. На мен ще ми коства доста сили и пот да си удържам детето, колкото и да съм добра майка. Иска и това е, и то веднага- защото е на две, защото няма още концепция за чакане и бъдеще време.

Децата на 6 и 9 вече имат идея за изчакване, отстъпване, ред. Затова може да го изискваме от тях. Ако щете- дори само за тренировка. Да свикват да се съобразяват и че няма мама вечно да им адвокатства. Сигурно някой ден ще скокне и ще каже и на шефа им две приказки.

Нормално е деца на повече от 5 да внимават за по-малките, чисто физически дори. Защото са по-координирани, могат да планират, да помнят.

Ще се съобрази този, за който е най-лесно да се съобрази. Лесно дори в чисто физически план. Защото за да може осемгодишната Летисия да хвърчи в облаците и да не внимава, аз трябва да съм включила в режим командос, за да не отнесе някое дете с наполовина нейния ръст. Или ако Антонио е решил да кара колело на скорост през зоната с прохождащи годиначета. Тоест родителите на тия деца ми отварят работа. А на тях няма да им коства толкова много да озаптят техните, вече по-големи, с две приказки. Иначе аз ще го направя.

На катерушките ограничението е деца до 3 години да са под постоянен родителски контрол.

Как'Сийка, едното вече е в доста съзнателна възраст. Имам вече доста по-високи очаквания за него.

      Детето ми тръгна на зелено училище и се сетих една случка от мин година по същото време.

     На ЗУ се запознава с едно момченце и майката ме заприказва, аз обикновено не съм разговорлива с непознати. Изпращаме децата, тя държи за ръка едно по-малко дете с красиви къдрици, вързани на опашка, цветен ластик, а отпред- бретонът прибран с фибичка.Цветна фанелка, къси панталонки. В една посока сме и аз ,за да не е нейното само монолог, вметвам- "Малката на градина ли е?" При което ми се отговаря троснато "МалкиЯТ".

Захаросана реалност- Аз- Ами много красиви къдрици/ истина/ и аз затова реших, че е момиче.

Реалност- Жената си е докарала детето досущ като момиче, нямаше дори и намек за момчешко излъчване. Но трябваше ли да споделям с непозната реалното/ без захар/ впечатление.

Като малка най-най-много ме дразнеше фразата "Дай ред на малките, вие по-големите ще чакате". Бях се заклела никога да не я използвам със собственото си дете - е, не я ползвам.
Просто защото не вярвам в нея, съжалявам.

Сийче, а сега си представи, че един светъл ден Мамасита ще е баба, с поне 5-6 внуци. Жална ни майка тогава тук, дано да съм се отказала от форума вече 

Абсолютно!  

Няма как да имаме друг тип манталитет и общество когато самите ние не еволюираме, не възпитаваме децата си да са съобразителни и да спазват реда.

Таис, на никое дете не му е приятно, но ако родителите не са преценили, че някоя площадка е повече за бебета, то проблемът е ясно къде.

Аз съм привърженик на обезлюдените места за игра и на това, че всеки има право на ред и няма ред в отстъпвания заради възраст.

Всеки се люлее и другите чакат, а след това са те на ред и първите изчакват.  Вски има еднакви права.

Ако имаше повече съоръжения за поне 10ина деца да се люлеят/играят спокойно, то нямаше да се стига до това, но масово люлките са две-три и дотам.

Бройката на децата нямат никакво отношение към броя на внуците. Леля ми, примерно, е с три деца на 33 и 37 годишни  и има само един поотраснал внук и с никакви изгледи скоро за други.  

Юни месец в София.
Дневно представление.
Друг път не сме имали такива проблеми. Накрая почти имах усещане,че и аз съм участвала  

Сирен, по-голяма част от времето съм в София, затова дадох пример с площадките там и че за мен общителността на дъщеря ми влече и запознанства с всякакви родители, но аз съм явно темерут (или както се пише) и не се интересувам много от другите там. За мен е важно детето ми да не се нарани, да не нарани друго дете и да се държи добре.

ние го правим, Barefoot Kontesa, с финес и такт, който ги има.
не менторстваме досадно като лелки.
нещата не са полюсни. има и среди, ако имаш усет за тях

Аз пък се радвам, когато виждам, че има българки, готови да гледат три и повече деца. Даже виждам как хора около мен искат трето дете, някои даже се престрашават да го родят и отгледат.
 Такива хора имат уважението ми. Не е лесно никак това. Трудно е, тежко е, финансово обременяващо и морално изчерпващо.

Стига бе! Надявам се да не съм жива дотогава. 

Ти пък! А аз искам да го доживея. Голям купон ще е.

Tsugumi, дъщеря ти, предполагам, вече е в по-чаровна възраст с повечко самоконтрол, нали?

И аз ако бях само със сина си, щях да съм супер (само)доволна майка. Обаче не съм, имам двегодишно, което не разбира.

Не, наистина, откога добрите обноски станаха бреме, а не нещо, с което "захаросано" да се гордееш...

Тук не става въпрос за три деца, а за три златни яйца. Да разграничим понятията, моля.  

Между другото, когато синът ми беше малък, почти не съм го водила по класическите "детски площадки". Едно, че бяха опасни, второ, че по-големите деца не внимаваха много, увлечени в игрите, и трето, отговорността за моето дете си беше изцяло и лично моя, та внимавах къде го "паса". Не само аз, и други майки на мъници подбирахме внимателно къде да водим децата си, докато поотраснат достатъчно, та да играят спокойно и що-годе в безопасност на площадките.
Днес майките определено са в по-добра позиция. Да оставим настрана наличието на всевъзможни клубчета и кътчета къде ли не (вярно, срещу заплащане повечето), но и по разни проекти общините направиха специални и максимално безопасни площадки за най-малките, както и такива за по-големите деца. В наше село има навсякъде, съмнявам се в Пловдив да няма.
А отговорността дали едно дете играе на площадка, подходяща за възрастта му, вече е отговорност на родителя му. Както се пита какво прави 9-годишно на площадка за малки, така може да се попита и какво прави 2-годишно на площадка за по-големи деца.
Като ще претендираме за уважение и загриженост, да отвръщаме и ние със същото, все пак...
Утре някой майчунгел може да реши да си пусне едва щъкащото злато и на скейтърната площадка – кой ще е виновен, ако се случи инцидент с него?

Те и моите са ми златни...Като гледам моите и другите не ги виждам.
 Това е положението...
Номера е да го замаскираш добре...

Аз имам три деца и това ми е всичко, което имам.
Захаросана реалност, защото действителната такава може да се окаже прекалено сурова и болезнена, както в приказката "истината боли", така че искам да ми е сладък живота, защото не ми е, без да си го подслаждам  

В кой квартал живеете?
Да ви третират специално и да се съобразяват с дъщеря ви - НЕ е условие за обществена площадка пред блока
Ако не можете да общувате с други ....ви предлагам да избягвате обществени площадки, защото там има много деца и 2-годишната дъщеря трябва да се съобразява с тях

Или си намерете такава (без пясък)