Впечатли ме как във форума и в реалността хората не искат да се казва истината.
Така е много по-лесно.
Аз съм доста откровена, понякога прекалено. Не съм дипломатична, за съжаление.
Това не ми е плюс, никой не цени откровеността в днешно време. Много по-лесно е да лъжеш себе си и околните, че всичко е розово и прекрасно.
Пресен пример, моля колега да свърши нещо, по стечение на обстоятелствата аз не мога сама, защото нямам достъп до въпросните неща, той се сърди, ходи и ме report-ва, защо съм го карала да си върши работата, нищо че му е по задължение. Кой е виновен? Естествено, аз.
*бележка:когато помоля някой от останалите 5 колеги в екипа, с тях нямам проблем.
Иска ми се да бях по-малко откровена, животът ми щеше да бъде доста по-лесен.
Но такава съм си, не мога да си държа езика зад зъбите и да се правя, че нищо не е станало.
За добро или за лошо, не искам да се променям, заради чуждото мнение.
Селташко е да се скатаваш в работата си. 
И им се чудя на самочувствието.
