Не ми се получава с шофирането

  • 52 951
  • 224
# 15
Взех книжка с много стрес и никакъв усет за колата, 10 години не карах, след това ми се наложи. Една година шофирах сама в колата, без критикуващи, без някой да стиска седалката с побелели кокалчета.

Справям се. Трябва практика.
И моят случай е подобен. Само че аз взех книжка без много притеснения, но бях на 20. Като се омъжих на 24 започнах да карам по малко, но мъжът ми постоянно ми правеше забележки или ми се подиграваше като бърках. После се роди синът ми и започнаха моите страхове, които нарастваха и като родих дъщеря ми на 31 вече не исках и да чуя за шофиране. Имах чувството, че ще убия децата си. През цялото време осъзнавах колко съм зависима от това, че не карам. И накрая се реших - баща ми ми даде една стара кола (на която да не треперя) и започнах ежедневно да шофирам сама от София до Перник (реално само междуградско) и обратно. Струваше ми много нерви, но за няколко месеца се отпуснах. Това беше през 2012г. Сега шофирам ежедневно и дори ми е приятно. Карам си спокойно дори из София (ние живеем в покрайнините). Всеки работен ден водя децата на градина и училище. на месец навъртам над 1000 км. Въпреки всичко пак се случва нещо на пътя да ме изненада, но реакциите ми доста са се подобрили. Така че просто трябва практика. И естествено започваш от лесното към трудното, постепенно, докато натрупаш увереност. Донякъде страховете се дължат на чувството ти за отговорност. И не забравяй, че доста жени са минали по този път. Успех!
Виж целия пост
# 16
Инструкторът е този, който трябва да ти обяснява как да се справяш в трудни ситуации - при липсващи знаци, маркировка и т.н., как да пазиш нужната дистанция, какво да правиш, за да не гасне колата... Тези ти терзания и мен ме накараха да помисля, че не е най-читавия учител. С колата надали ще свикнеш много за часовете на курса, а и все пак след това ще караш друга кола - твоята. Важно е с нея да свикнеш. Аз докато карах курса почти не ползвах огледалата, освен при паркиране. Я да видиш като вече бях сама зад волана, коренно ми се промени поведението. Като знаеш, че разчиташ само на себе си, нещата си идват на място. Както вече ти писаха практика му е майката. В началото винаги има един период на свикване с габаритите на колата. Аз си вдигах седалката, за да виждам предния капак, и така докато свикна с размерите на моята кола.
ММ като взе книжка навремето и почна да ме вози насам натам ме караше аз да гледам знаците, а той да си гледал пътя и маркировката Laughing Аз още нямах книжка, но знаците ги знам от дете - баща ми все ми ги обясняваше. ММ така свикна "да карам заедно с него", че и сега чест ме пита тука сега какво, какъв беше знака... hahaha Може и сам, разбира се, но така си свикнахме да караме на четири очи. И скоростите съм му сменяла, като са му заети ръцете и волана съм държала...
Виж целия пост
# 17
Опитът ви ми помога момичета, благодаря за окуражителните думи.
За инструктора да кажа, води се най-добрият за този град. Постоянно идват при него да наваксват кандидат шофьори, които са били при други инструктори и не са ги научили както трябва. Честно казано е много търпелив, никога не ми се е карал. Само веднъж направи неуместен коментар, колкото да се афектирам до края на часа, май не съобрази какво да каже  Grinning  Но не си позволява да ме напряга излишно и нарочно.
За знаците, трябва да мина курса по-интензивно и за това започнах много рано с карането, при положение, че едвам бях започнала теория, но инструкторът си обясняваше всеки знак и ми казваше какво да правя (и до сега го прави). Не знам дали това, че започнах да карам сравнително рано е повлияло по някакъв начин.
Благодаря ви за мненията  Hug Чувствам се по-добре.
Виж целия пост
# 18
Можеш да помолиш някой познат да те повози из града и да ти обяснява кое какво. Не е лошо и да понаучиш нещо за самия автомобил - как работи. Когато разбираш защо се случват нещата е по-лесно да ги коригираш в правилната посока.
Успех и смело на курса.
Виж целия пост
# 19
Замисляла ли си се за автоматична скорост?
Виж целия пост
# 20
Замисляла ли си се за автоматична скорост?

Според мен е по-добре да се научи първо на кола с ръчни скорости и после да мисли за автоматик, защото свикне ли на автоматик, един път да ѝ се наложи, няма да може да подкара кола с ръчни скорости.

Автоматикът е лесна работа, макар че аз като се качих от ръчка на автоматик, натисках първите дни спирачката с левия крак и за малко не захапах волана. Laughing
Виж целия пост
# 21
Тази тема все едно аз съм я писала! Само че аз май съм по-зле - остават ми два часа до финала, но в никакъв случай не се чувствам готова за изпит, сама не мога да се оправя. Инструкторът често ми казва да сменям предавките,съединителя го изпускам,  трудно преценям разстоянието между колите, а левия завой ми е кошмар, гася редовно колата, с една дума-трагедия. По принцип съм голяма паника, страхувам се много и от всичко, но доста ме надъхваха и реших, че е време и аз да се науча. Започнах с голямо желание и малко страх, който още не е изчезнал,а сякаш се увеличава всеки ден.  По дефолт съм супер концентриран човек, но на шофьорското място съм като кон с капаци. Листовките ги взех без грешка, на теория ми е ясно всичко, но с практиката съм много зле. Осъзнавам,че проблемът е някъде в главата ми, но и аз не знам какво точно е,че да се преборя с него. Иначе инструкторът е много добър,научил е една камара народ, обяснява,спокоен е, но не знам какъв ми е проблемът, че не ми се получава. Знам,че практиката му е майката и часовете са крайно недостатъчни, но как ще взема изпита, не ми е ясно. Приятелят ми е в чужбина и просто няма чия друга кола да карам. Ще се вземат допълнителни часове, това е ясно, но аз за 30 часа не се научих, какво ли ще науча за още 4-5?  Sad
Дано спокойствието и куражът се появят скоро на хоризонта!   newsm01 car003
Виж целия пост
# 22
Вземи допълнителни часове. Дори при друг инструктор.
Ако имаш близък спокоен човек идете някъде на безлюдно място където  може да усъвършенстваш тръгване и спиране, там се усеща съединителя, въпреки че на всяка кола той "зацепва" различно.
Виж целия пост
# 23
Благодаря за съвета gerda1 , но точно там е проблемът,че няма с кой да се упражнявам Sad Изцяло съм в ръцете на инструктора, а там "финансово" не знам къде ще му излезе края. И това ме притеснява допълнително...Sad
Виж целия пост
# 24
Спокойно го давайте. Без паника. Всички сме били така.
Аз на 15ия час бях по-зле.  Laughing
Виж целия пост
# 25
Не мога да ви разбера - защо си причинявате шофиране?
След като не ви влече, трудно е, има проблеми - заслужава ли си жертвата да караш кола с притеснение.
Ами то от толкова мислене и страх може да стане непоправимо.
Аз изкарах курс без проблеми преди 30 -35 г. Изпита беше - теория, полигон и градско. Взех си го от първия път, зимата в  София.
Но после не ми се караше кола. То беше и сложно - чакаше се в Мототехника, със вноска и записване. Стари коли почти не се продаваха. От бебе бях свикнала да ме вози служебния  шофьор на баща ми. Даже бях свикнала да сядам отзад, от дясно. После всички гаджета имаха хубави за времето си коли и ме возеха. За какво да се пъна да се уча - като пият аз да седя като морков на масата и после да го играя такси. Не, благодаря.
В момента Скъпия пак е проф. шофьор. На мое име винаги има 2 -3 таксита. Не ми харесва да се бутам по улиците - то там такива весели самоубийци се движат. Ако може ММ да ме вози, ако не - има градски транспорт. Детето си изгледах с трамваи и рейсове, ако е спешно - с такси и оживяхме. Сега и нея я уча - да има винаги пари за такси, ако се налага. Много по-лесно е да те возят.
Стрес е карането, поддържането на кола, изобщо всичко. Като може по-лесно защо да не се възползвам?
Виж целия пост
# 26
Е, че кой е започвал шофьорски курс само от желание, много го започват от необходимост.
В началото е много трудно, защото не си се докосвал до автомобил, но после се свиква и е нещо жизнено важно.
ИСка се търпение.
Виж целия пост
# 27
Не мога да ви разбера - защо си причинявате шофиране?
Скрит текст:
След като не ви влече, трудно е, има проблеми - заслужава ли си жертвата да караш кола с притеснение.
Ами то от толкова мислене и страх може да стане непоправимо.
Аз изкарах курс без проблеми преди 30 -35 г. Изпита беше - теория, полигон и градско. Взех си го от първия път, зимата в  София.
Но после не ми се караше кола. То беше и сложно - чакаше се в Мототехника, със вноска и записване. Стари коли почти не се продаваха. От бебе бях свикнала да ме вози служебния  шофьор на баща ми. Даже бях свикнала да сядам отзад, от дясно. После всички гаджета имаха хубави за времето си коли и ме возеха. За какво да се пъна да се уча - като пият аз да седя като морков на масата и после да го играя такси. Не, благодаря.
В момента Скъпия пак е проф. шофьор. На мое име винаги има 2 -3 таксита. Не ми харесва да се бутам по улиците - то там такива весели самоубийци се движат. Ако може ММ да ме вози, ако не - има градски транспорт. Детето си изгледах с трамваи и рейсове, ако е спешно - с такси и оживяхме. Сега и нея я уча - да има винаги пари за такси, ако се налага. Много по-лесно е да те возят.
Стрес е карането, поддържането на кола, изобщо всичко. Като може по-лесно защо да не се възползвам?

Мен лично не ме е страх, но и да ме беше, пак щеше да е хубаво да мога да шофирам. Необходимост ми е, не е глезотия. След като се роди детето пък съвсем.
Виж целия пост
# 28
Аз изкарах курса от необходимост и от нужда. Нито някога ме е возил шофьор, едва ли ще ме вози, нито мога да разчитам на мъж, гадже или да разполагам винаги с пари за такси. В момента с кола често излиза по-евтино от градския транспорт и определено много по-евтино от такси. Несравнимо по-удобно е, не се притесняваш, че ще попаднеш на някой психопат. ОК такси например нямат изискване шофьорите им да са с чисто съдебно минало или поне леки престъпления - наемат без проблем излезли от затвора за тежки престъпления.

А и извън населеното място да идеш - абсолютно наказание е, когато трябва да ползваш БДЖ или някой автобус, който кара талибански, мръсен е, климатика или не работи, или ще те замрази, а освен това как се мъкне багаж? Колата често е необходима по работа - не мога да обикалям с такси индустриалната зона на Монтана например, и да обиколя за ден срещи в промишлено предприятие на един град и две села на над 100 км разстояние, както направих скоро. То ако можеше всички да имаме кой да ни кара, много хубаво. Ама повечето нямаме. Някои нямат друг начин да стигнат до работното си място, освен с кола.

На авторката на темата - кураж, не си мисли, че всички са се родили научени и каращите около теб са все самоуверени и умели. Щом си започнала и искаш да се научиш, значи ще се научиш.  Hug
Виж целия пост
# 29
Инструктора му е майката повярвай ми. Мъжът ми започна да ме учи по мое настояване, но той е много избухлив и се отказах за месец, два с ученето. Дойде времето записах се ей така на сляпо исках просто да се уча на модел кола като нашата.. е инструктора ми беше пълен пич. Вдъхваше ми кураж, че мога! Казваше и показваше по 100 пъти и ме водеше на най-трудните места! Веднъж не ми е повишил тон и се стегнах заради него! Взех листовките от първия път както и кормуването. Защото в деня на изпита той не спря да ме надъхва не спря да казва, че съм добра от останалите, думите му бяха като тласък и за два месеца всичко общо книжката беше у мен! И сега правя грешки, но нормално начинаеща съм. Та не се стягай събери си ума и не забравяй защо я искаш (книжката) ако има с кой тренирай рефлексите щот недай си Боже грешки се случват, ламарината ще се оправи ама човешкия живот и нерви НЕ!
Аз по-себе си съдя когато съм разсеяна и нервна просто по-добре да не шофирам.
Давай по-смело, ще усещаш колата по-двигателя като чуеш че издава "тежък шум" вече няма някъде вдигаш на по-висока скорост и обратно виждаш ли, че колата заглъхва и/или присецва сваляш предавката. Успех и горе главата  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия