Не ми се получава с шофирането

  • 59 076
  • 224
# 150
Аз съм шофьор и ме е страх от лудите, дрогираните, от пешеходците, от камиони, бусове, тирове, автобуси, които ти влизат в лентата, отнемат ти предимство и не им пука 🤔.
Момичета, карайте сега колкото можете, часовете за шофиране са малко и после ще се учите поне още няколко месеца, никой не иска от вас да сте перфектни след 30 часа учене/шофиране!
Виж целия пост
# 151
Мен ме е страх дали ще успея да видя, предвидя, направя всичко, както трябва.
Виж целия пост
# 152
Това с предвиждането си идва с практиката. Става и рутина след известно време шофиране, особено в натоварената градска среда. Научаваш кои са идиотите на пътя, тези дето ти се лепват отзад и ако могат ще те прескочат, толково бързат... Аз се пазя от БМВ-та, от младоци, които настъпват скъпи коли и от големите черни джипове.... Страх ме е още да се разминавам с големите автобуси и тирова, ама се налага. Не изпреварвам, освен съмсем спрелите обекти, и тях пак едва едва заобикалям.
Но аз мразя да карам. Взех книжка от първият път, не са ме мъчили да ходя 100 пъти на изпит. Просто ме стресира страшно много движението по улиците и карам само като трябва или като нямам удобен транспорт. Налага се и детето да возя и ща-не ща, карам. Просто го избягвам. Твърде дълго ми се налагаше и наработа даходя с колата., та хептен мразя вече...

Но се научава човек. Време и стаж му е майката.
Успех, момичета и не се шашкайте!
Виж целия пост
# 153
Мен ме е страх дали ще успея да видя, предвидя, направя всичко, както трябва.
А ако не успееш, какво ще стане?
Замисли се кое разбираш под всичко.

Колите - караш бавно, който бърза ще те изпревари.
Пешеходците - те са най - страшни защото са непредвидими. Затова си караш бавно и се оглеждаш.
Внимаваш с пешеходните пътеки и спрял автобус.
За София - научиш ле се да караш по Ломско шосе от Билата до детелината значи нямаш проблеми с пешеходците. Пешеходните пътеки са легнали полицаи и са начесто. И пак пешеходците си пресичат където искат.

Аз в началото гледах само през предното стъкло. С опита разбираш че има огледала, че ако ти е чисто задната стъкло ще видиш шофьора на колата зад теб.

Ако не се откажеш, не се панираш и имаш желание, ще се научиш.
Виж целия пост
# 154
Например ако не успея да видя кола, човек навреме и не мога да реагирам своевременно-от това ме е страх най-много.Когато съм щофирала все е било по-бавно и внимателнолСега като се возя, понеже пътувам до работа, шофиращите много се дразнят на такива като мен.
Виж целия пост
# 155
Много пъти съм спирала инфарктно на внезапно изкочили пешеходци!
Ломското е песен бре моме! 😀.
Не зависи от марката кола, но много хора се влияят от нея, това виждам и тук и на пътя! Карала съм и БМВ и голям черен джип. От задкормилното е😉.
Виж целия пост
# 156
Галчудо, как така няма да видиш кола? Ти къде гледаш?
За пешеходците те разбирам, но караш бавно и гледаш отпред и отстрани.

Гледаш предното стъкло и не осмисляш какво виждаш? Или друго?

Въпросите са ми добронамерени.
Виж целия пост
# 157
Гледаш предното стъкло и не осмисляш какво виждаш? Или друго?
Аз не осмислям това което виждам. Достатъчно ми е само да го поставя в категорията опасно - безопасно
Виж целия пост
# 158
За мен е проблем, че съм прекалено детайлна. Забелязвам палтото на пешеходеца, обувките и т.н., номера на колата пред мен, цвета, чиста ли е или мръсна и т.н. детайли и това пречи доста да се съсредоточиш в шофирането.
Виж целия пост
# 159
Имам предвид някъде отстрани идваща кола,имам чувство, че очите трябва да са на осем и за кратко, а на мен ми трябва повече време да реагирам.Например, при завиване, където трябва да се съобразяваш с повече участници.Дали ще преценя правилно.Имам чувството,че като шофирам всичко се променя.Когато се возя виждам и преценям, но явно от притеснение зад волана все ми се струва, че нямам обстоен поглед, дори и ориентация в по-особени места, особено където няма маркировка.
Виж целия пост
# 160
Пешеходците не ги търсете пред колата. Тогава е късно. Гледайте за тях по-рано. Например, наближавате пешеходна пътека, намалявате и я сканирате от двата края на тротоара. При завой също. Особено на ляв завой, когато няма насрещни автомобили, но на пешеходците е зелено. Задължително трябва да погледнете дали от тротоара не тръгва някой. Разбира се, някой изкочил пред колата в последния момент, няма как да го предвидиш отдалече.
Виж целия пост
# 161
Имам предвид някъде отстрани идваща кола,имам чувство, че очите трябва да са на осем и за кратко, а на мен ми трябва повече време да реагирам.Например, при завиване, където трябва да се съобразяваш с повече участници.Дали ще преценя правилно.Имам чувството,че като шофирам всичко се променя.Когато се возя виждам и преценям, но явно от притеснение зад волана все ми се струва, че нямам обстоен поглед, дори и ориентация в по-особени места, особено където няма маркировка.
Когато свикнеш с управлението на колата ще успяваш и с всичко останало. На мен в началото ми беше страшен шок към завоя да трябва да подам мигач, да намаля/сменя предавка и да се оглеждам. Но се преодолява.

Първоначално карах с компания, по един и същ маршруш всеки ден. К ставаше с мен преди работа и ме придружаваше да карам до там - но рано сутринта - към 6 часа, когато няма почти никакво движение и го играеше инструктор. Предупреждаваше ме кога и къде да гледам, как да премина спящия полицай - на коя предавка и с какво скорост...

Учат се всички тези неща. Аз още си се чудя как свикнах да карам само с 1 ръка на волана, а другата да ми е на скоростния лост. Това пак ми беше трудно.
Не можех в началото да запомня предавката и като дойде на 2хил оборота колата, трябва да я сменя. Ми винаги поглеждах на коя съм и на къде да помръдна. А тази половин секунда е много, докато се движиш в 2 тона желязо.
Но пак казвам - практика, спокойствие и желание да караш и всичко се нарежда.

Щом аз, с моя пачи мозък се престраших да карам и да си возя детето - значи всички могат!
GrinningGrinningGrinning
Виж целия пост
# 162
Гледаш предното стъкло и не осмисляш какво виждаш? Или друго?
Аз не осмислям това което виждам. Достатъчно ми е само да го поставя в категорията опасно - безопасно
Явно не си говорил по тая тема с по - възрастни жени - за гледането и осмислянето.
Женския мозък е нещо странно ...


ЦветеМое, бях като теб докато карах курса. Инструктора тогава ми каза: Ако се возиш до шофьора, гледай магазини, хора. Ако ти си шофьора, гледай пътя, маркировката, светофарите, другите шофьори/коли.
Трябва да си промениш настройките в главата.

Галчудо, трябва ти повече време, ок - другите ще те чакат. Внимавай с пешеходците, повечето шофьори са съобразителни и ще те изчакат. Ако някой се разсвири, не се стряскай - бърза човека.

Уайлд Попи добре го е написала. Преди повечето пешеходни пътеки има знак.
При всички завои (леви, десни) гледайте дали ваш'то зелено е зелено и за тях. Често пъти е. Тогава ги чакате, те са с предимство.

ЦветеМое, за призовките е много лесно - ориентирай се по звука. Заслушай се как вие ако си на ниска предавка с висока скорост. Звука се променя, става като вой от болка щото я мъчиш.

И аз като теб се учих с приятел - Б, по познат маршрут и указания от него. Останах сама и сама се уча.

Моя нерационален страх е че на баир докато чакам да тръгна, тя ще тръгне назад.
Отбягвам детелината на Надежда по всякакъв начин. На кръговото при Бриколаж в Люлин, на това на Люлин 2, следващото за Банкя, това на Арена Армеец - съм пушка. Чакам си, силя се, въртя се в кръгчето, сменям лентите. Но тая детелина ...
Да, както казва брат ми, детелината е кръгово във въздуха. Ми не, за мен е баир от който ме е страх. Страх ме е, че ще тръгна назад докато чакам ред за кръговото, особено ако съм 4 - 5 кола.

Всеки си има страхове. Те са само в главата на имащия ги и са неоснователни. Страха е по - голям от опита.
Чудя се дали има шофьор без такива?
Виж целия пост
# 163
Сигурно има и такива.. Днес видях едно размазано суперско возило. Сигурно хич не го е било страх така да се размаже в стълб.. Чак задна дясна гума му беше откачена...

Вече не ми е проблем да слушам двигател и да преценявам за предавки - това го писах за периодът, в който свиквах. Естествено - лесно ми е на моята кола.

Скоро карах на тате опела - тая кола не й се чува двигателя, педала на съединителя е супер високо - 10 пъти изгаснах докато нацеля къде им е допирната точка на дисковете... Ужас! Много е странно, но съм горда че пробвам и става. Естествено, не е перфектно, но се научих да карам, макар да не ми е кеф.. И така...

Успех и кураж. Ще се наредят нещата Hands V
Виж целия пост
# 164
На кое казвате детелината на Надежда?  Щото надежденци го наричат надлеза, та затова не схванах. 
Там още не съм се престрашила да се качвам,  хаха пъзла съм и аз. Ама аз съм си и пишман шофьорка, карам само в надеждите,  навън не смея. Случвало ми се е,  но от зор, щото е трябвало да свърша някаква работа.  Мен ме притеснява това, че не знам маршрута,  не знам накъде да карам,  престрояването се съм го овладяла на 100%, особено в натоварено движение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия