Не ми се получава с шофирането

  • 59 061
  • 224
# 60
... А вместо да отворя капака на колата, отварях багажника.  Laughing
 
И аз имах разни недоразумения с нашия капак. Не смеех да го отварям, защото до ръчката за него има още една, с  която се освобождава волана да си го нагласяш на каквато височина ти е удобно. Все си мислех, че ще разместя волана, а после няма да мога да го застопоря пак. И ще си карам, а той ще си се мести нагоре надолу Mr. Green
Виж целия пост
# 61
Мари 77, къде беше тази темичка, която показваш, когато аз карах шофьорските курсове.
Аз на стари години ги карах прословутите курсове и направо не знаех къде е леви фар на колата и къде се налива масло за чистачките... А вместо да отворя капака на колата, отварях багажника.  Laughing
 

Ми , и аз не съм първа младост.
Гоня 40те.
Честно да си кажа , и аз не знам от къде се пускат дългите светлини защото на учебната се включват късите автоматично. Но пък съм толкова любознателна, че винаги ме е привличало непознатото.
Онзи ден седнах в нашата кола, запалих я и започнах да изучавам копчетата. Чистачки, прозорци и прочие. Трябва да го пипнеш за да го научиш.
Сега е по-лесно. Винаги можеш да провериш в Интернет за клипове или съвети.
Много материал съм изчела. Понеже при кормуването винаги сме поне 3 курсисти, когато карат другите аз слушам и гледам. Повечето неща съм ги научила от грешките на другите. Защото ,когато седна аз почти съм  като кон с капаци. В първите часове инструктора ми казва " Моля те, поглеждай и в огледалата понякога". Laughing А моята цел тогава беше да държа пътя. Практика.
Виж целия пост
# 62

Карай много, често (като спорта - 2 пъти седмично) и си дай между 3 и 8 месеца преди да се явиш на изпит и всичко ще е наред.


Ей това ме умори от смях. Не го казвам с лошо чувство. Просто сравних с шофьорския курс, който в момента кара една приятелка. Два пъти седмично хич не е много или пък често. Тя кара през ден. И не знам за някой, който да си е дал 8 месеца да кормува и чак след това да се яви на изпит. Тук курсът е доста по-кратък /визирам конкретно часовете, отделени за кормуване/, а и не виждам кой би могъл да го издържи финансово това да плаща 8 месеца за часове. Трябва да я някой трагичен, който хич не вдява и да са го късали няколко пъти за да я докара до 8 месеца курс.

Два пъти седмично по час и 40 минути не е никак малко за майка с малки деца. Достатъчно е да те държи във форма и да научаваш нови неща. Аз лично така направих - като може по-често супер. Финансово няма какво да издържаш - дали ще вземеш книжка за 3 седмици, 3 месеца или 6 е въпрос на организация, не на това дали си трагичен. Аз лично направих две паузи по 3 седмици, в които карах само с мъжа ми, за да се понауча и да не плащам напразно курсове. В Швейцария се смята за много бързо да вземеш книжка за 3 месеца, нормално за 6 месеца и не се славят като трагични.

Повечето хора, които познавам в България след като са изкарали книжка нито могат да карат, нито искат съответно и с години не припарват докато не им се наложи и тогава пак вземат някой друг курс. Аз лично като майка на две деца, които возя, искам наистина да владея всякакви ситуации на пътя.

Това не е към HighSpeed. Нея не мисля, че я интересува, но на някой може да му помогне да чуе, че нещата могат да бъдат правени и по друг начин.
Виж целия пост
# 63
Доброто шофиране идва с практиката. Аз изкарах курса на 21 г. и по стечение на обстоятелствата не бях шофирала 7 години, когато ми се наложи да започна. Просто шефът ми връчи ключовете на служебния джип един следобед и каза от днес да пътувам с него /35 км разстояние всяка сутрин и вечер, като в началото пътувах вечер по тъмно, впоследствие и при зимни условия/. Колата беше автоматик и може би това ми помогна доста в началото да свикна с пътя и обстановката, като не мислех за скоростен лост. Свикнах супер бързо, може би за около 2 седмици, но вярвайте ми, първата вечер краката ми трепереха, като слязох и едва се прибрах от паркинга до вкъщи. Карах от самото начало сама и така ми беше по-добре. В следващата една година смених още 2 служебни коли, включително огромен пикап и още един по-малък джип, като и двете бяха с ръчни скорости. Свикнах и с тях лесно и бързо. След това се запознах с ММ и подкарах и неговата - нисък седан, нищо общо с високите коли, с които бях свикнала. Е, свалих един път задната броня, но нищо и с нея свикнах. Преди няколко месеца я продадохме и ми се наложи да подкарам другата ни кола - миниван бензинка - пак неочаквано и без подготовка, но се справих. Наскоро подкарах и семейния ван - внушителна  по габарити кола, която също не бях карала и се наложи да тръгна с нея неочаквано.
Сега вече не ме е страх да карам какъвто автомобил се налага, въпреки че не ми се налага често. Всичко е в главата, човек трябва да се отпусне психически и да се съсредоточи. Тогава нещата се случват. Ако си под стрес и те завладее паниката, правиш много грешки.
Шофьор се става с много практика, много ситуации на пътя и най-вече спокойствие и увереност.
Случвало се е да не преценя добре радиуса на завоя и да успея да си заклещя колата при паркиране между две коли. При това на паркинг, който е на нивото на тротоара и качването на колата горе допълнително усложнява ситуацията. Имах 5 минути да успея да паркирам нормално, в противен случай изпусках автобуса за работа. Инфарктна ситуация, без ММ наблизо да помага. Направих сигурно 50 маневри, висях наполовина през прозореца навън като дърт тираджия, но излязох успешно на една боя разстояние от съседните коли и паркирах нормално. Когато знаеш, че разчиташ само и единствено на себе си, щеш не щеш се мобилизираш и се справяш.
Така че, успех и бъди уверена в себе си. Книжка кола не кара, важното е да се научиш, а не да вземеш кетапа.
Виж целия пост
# 64
Трябва да смениш инструктора.

Ако не вземеш книжка някой ден си спомни поговорката, че от всяко дърво свирка не става.
Ако пък вземеш книжка започвай да караш сама, без помощници, дето дават акъл.
Виж целия пост
# 65
Мислех си да отварям подобна тема, когато попаднах на тази... Никак, никак не ми се получава шофирането. Поне според инструктора. Днес сутринта взех 5-ти час кормуване. За пореден път инструкторът ми се накара и констатира липсата на прогрес и "чуваемост". Търпя засега, въпреки че не съм първа младост и не ми харесва да ме навикват като сгафило дете. Има много проблеми в начина, по който се карат курсове сега. Не е нормално според мен на първи час кормуване, първото ти излизане на пътя да е на голямо кръстовище (Пловдив, Сточна гара). Да кормуваш първия час в сравнително спокоен квартал (Тракия), втория да си в широк център и на третия час да си вече в самия център на града. Всичките ми часове досега са в ранна сутрин, когато всички отиват на работа. Не искам да се настройвам срещу инструктора си, винаги търся грешките първо в себе си (и като майка, служител и шеф съм така), но днес за пореден път установих, че този човек не обяснява, а само критикува и на втората грешка вече е повишил тон в цветисти обяснения за гробищата, където съм щяла да изпратя себе си и другите наоколо. Ще изчакам до 10-тия час и ако нещата продължават по този начин, май ще помисля за смяна на инструктора, колкото и да не ми се иска в момента.
Виж целия пост
# 66
Според мен не чакай чак 10ти час, няма смисъл да си губиш времето с такъв нервак. Какво очаква той на 5ти час? Ти ако можеше да шофираш, за какво ти е да ходиш на курсове...  ooooh!
Виж целия пост
# 67
Не е нормално според мен на първи час кормуване, първото ти излизане на пътя да е на голямо кръстовище (Пловдив, Сточна гара). Да кормуваш първия час в сравнително спокоен квартал (Тракия), втория да си в широк център и на третия час да си вече в самия център на града.

Предвид продължителността на курса, горното е нормално. Относно трафика - в колкото по-трудни условия караш курсовете, толкова по-полезно ще ти бъде. Иначе навикване, епитети и т.н. - не е нормално. За гробищата трябваше да му кажеш, че се надяваш да си е запазил място Twisted Evil.
Виж целия пост
# 68
Vetrena, просто го смени. Ако ще ти крещи и ще те обижда, ти няма да си спокойна и никога няма да се отпуснеш да шофираш, все ще се притесняваш и ще правиш грешки. И аз имах такъв, смених го. Въобще не го намирам за нормално, макар че тогава ми обясняваха колко хубаво било да ти викат, защото така се учиш. Въобще не е вярно. Приключих с кормуването при изключително спокойна и блага инструкторка, която съм препоръчвала други след мен, всички са били доволни и се научаваха да карат. Не се притеснявай от натоварения час - намери си нов инструктор, обясни му, че предпочиташ първо да свикнеш на ненатоварено място, а после си карай в трафика - така ще се отпуснеш. Няма нищо страшно, просто се движиш по-бавно и се налага да спираш повече  Laughing

И не търси грешки у себе си, пети час е, какви толкова грешки може да направиш, като сега се учиш? Нали затова си на курс.
Виж целия пост
# 69
Карах курса преди 12 години,  на третия час карахме по центъра и на Панаира в час пик. Ще свикнеш,  нарочно те хвърля в дълбокото, за да се научиш.
Виж целия пост
# 70
Карах курса преди 12 години,  на третия час карахме по центъра и на Панаира в час пик. Ще свикнеш,  нарочно те хвърля в дълбокото, за да се научиш.

Да, причината ми е ясна, разбирам я, макар и да не е оправдана от педагогическа гледна точка. Не вярвам, че прекомерният стрес е чак толкова добър учител  Simple Smile
А пък когато "педагогът" всъщност нищо не ти обяснява, а седи до теб, мълчи и постфактум критикува (в по-нежната фаза) или директно те навиква и квалифицира като незнам-си-каква, резултатът просто няма как да бъде положителен.
Вчера си позволих спокойно, сериозно и много твърдо да му обясня какво мисля за неговия начин на обучение и какви грешки прави той според мен (все пак първото ми висше е филология, имам педагогическа правоспособност  Wink ) Втората половина от часа мина много различно. Не че се захвана да ми обяснява, но поне ми спести виковете и иронията си. Ще видя и утре как ще е, но май няма да ни бъде нас двамата. Нямаме комуникация, както се изказва господинът Simple Smile   
Виж целия пост
# 71
Vetrena и аз съм така. Днес ми беше шести час и градското изобщо не ми е на ниво. Влизам в насрещното при завой, тръгвам бавно, спирам рязко и т.н.т. Иначе инструктура ми е много готин, все ми казва, че ще се науча. Така е като чаках да стана на 35 и тогава да взимам книжка. Пишете как се справяте и вие.
Виж целия пост
# 72
Едно време на една улица имаше дупка точно в завоя. Първият път, опитвайки се да не вляза в нея,  се качих със задна дясна гума на тротоара.  Втория път влязох в насрещното,  а на третия път дупката я бяха запълнили.  Та моят инструктор ме бъзикаше,  че съм се обадила в Общината да я запушат,  че все не успявах да я надкрача успешно.  И това беше последните часове.  И сега понякога ги "уважавам" дупките и шахтите. Шофьори няма да станете с един курс, а с много много практика. Така че,  не унивайте и не падайте духом. Постепенно ще се научите да карате. Едно време моята приятелка взе изпита от първия път, аз от втория.  Е,  тя така и не е карала почти изобщо и самата тя казва,  че не кара добре.  Аз се научих с практиката и карам смея да кажа прилично.  Според ММ има какво да се желае,  но не карам лошо. ММ е професионален  шофьор и критериите са му силно завишени. Основните забележки са относно смяната на предавките,  че не го правя достатъчно плавно. 
Научете се да си владеете автомобила, да знаете къде се намирате на пътя и да спазвате правилника. Другите  несъвършенства се изглаждат с практиката. С много много практика.
Виж целия пост
# 73
Днес присъствах на страхотен куриоз. Светофара светеше зелено. Кола престроена в дясна лента даваше ляв мигач и беше спряла. Светофара стана жълт, после червен и колата тръгна  ooooh! . Хванах се за главата. Този шофьор е не само опасен за околните, но и за себе си. И който му е дал книжка е за затвора.
Виж целия пост
# 74
Най-са ми интересни какички и лелички с големи джипове тип рейндж ровър, ескалейд и т.н...За тях, тези коли са нещо като ноевия ковчег, ама само те си го мислят това хахаа.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия