Автоимунен тиреоидит на Хашимото - тема 43

Авторите на книгата дават и препоръки кои хора е нужно насочено да се изследват за дефицит на В12. Това най-често са хора със:
-   Заболявания на храносмилателната система, които е вероятно да нарушават усвояването на витамина – гастрити ( особено атрофични, с намалена секреция на солна киселина), язви, възпалителни заболявания на червата ( Крон, улцеративни колити и др. ), цьолиакия, глутенова непоносимост, синдром на бактериален свръхрастеж, операции на стомах/черва поради язви, или целящи отслабване.
-   Неврологични симптоми и заболявания, дори и да има поставена диагноза , това особено много се отнася за случаи с МС, полиневропатии, тремор, деменции, аутизъм при деца, нарушения в походката и падания и др.
-   Психиатрични симптоми, особено подостро възникнали – параноидни и шизофренни мисли, депресии, халюцинации, агресии и др.
-   Анемии, които не са уточнени със сигурност.
-   Жени с рецидивиращи спонтанни аборти, нарушения в цитонамазките, инфертилитет.
-   Хора с автоимунни заболявания – особено с такива на щитовидната жлеза. Често срещана е комбинацията на тези болести с автоимунни процеси, насочени към стомашните клетки и интризинг фактора.
-   Всички вегани, вегетарианци, суровоядци и хора на макробиотична диета, страдащи от различни хранителни разстройства ( анорексия, булемия). Последните проучвания безспорно доказват, че 80% от дългосрочните вегани и 50 % от дългосрочните вегетарианци имат дефицит на В12. Храната от растителен произход не съдържа този витамин, а приемането на аналози, които се съдържат в тофу, спирулина, даже влошава недоимъка, защото тези аналози допълнително нарушават усвояването на естествения вит.В12. Особено сериозно би трябвало да се отнасят по въпроса жени в детеродна възраст. Според проучванията на авторите, голяма част от бебетата с изявен тежък В12 дефицит се дължат на недоимъчно хранене на майката по време на бременността и кърменето и не чак толкова често на вродени ензимни аномалии в метаболизма на вит.В12. Интересен факт е, че витаминът, преминаващ през плацентата е обикновено този, получен с храната, а не извлечен от депата на майката. Така че, дори и жената да има добри запаси на В12, ако се храни непълноценно през бременността и кърменето, то бебето пак е възможно да има В12 дефицит. Ако едно дете се роди с дефицит на В12 , следствие на дефицит при майката , то изборът тази жена да го кърми е още по-лош ( а това е много често срещано сред вегани и вегетарианци и то до късна възраст на детето). В този случай дефицитът при бебето се задълбочава, заради бедната на В12 кърма. Хуманизираните млека поне са обогатени с В12, макар че обикновено това не е достатъчно за да се коригира дефицита.
-   Всички, които хронично приемат метформин, Н2-блокери, инхибитори на протонната помпа, някои антибиотици и противогърчови медикаменти. Тези лекарства нарушават усвояването на В12 и е редно всички, които ги пият дълго време да се изследват за дефицит.
-   Хора, които се подлагат на операции с анестетик райски газ – N2O трябва задължително да се изследват за В12 дефицит предварително.  N2О се свързва и изчерпва запасите от вит.В12 и хора с предходен дефицит могат да получат мускулна слабост, парези, нарушения в походката и други неврологични симптоми след оперативната намеса.
-   Пушене, прекомерна употреба на алкохол също намаляват В12 в тялото.
Трябва да се има предвид че дефицит на В12 при възрастни хора, с нормални депа, настъпва в рамките на 2-6 години след като е налице фактор, нарушаващ абсорбцията му ( недоимъчно хранене, хранително разстройство, заболяване, медикамент и т.н.)

http://Системите, които се засягат в организма при дефицит на В12 са:
1. Нервна система – най-типично проявление е демиелинизация на нервните влакна ( също като при МС) или забавена миелинизация при бебета, както и тотална мозъчна атрофия. Този процес се проявява и със структурни промени, които се виждат на образните изследвания ( КТ, ЯМР). В този смисъл, наличието на патологични промени, например от скенера, не изключва дефицит на вит.В12. Клиничните прояви могат да са изключително разнообразни – изтръпване, мравучкане, мускулна слабост, нарушена координация, парализи, нарушена походка с чести спъвания и падания, променена сетивност, спастицитет на мускули, тремор, зрителни нарушения, депресия ( вкл. и постродилна), суицидни мисли, параноя, биполарни нарушения, промяна в личността, аутизъм, забавено нервно-психическо развитие при малки деца и др.
2. Кръвна система – най-типичната проява е мегалобластна анемия ( анемия с уголемени еритроцити – високо MCV , възможен е и леко завишен билирубин). Но са възможни също намалени левкоцити, тромбоцити ( панцитопения), а също и само анемия без характерната макроцитоза.
3. Имунна система – недоимъкът на В12 нарушава ДНК-синтезата и нормалното производство на имунни клетки. Това води до повишена възприемчивост към инфекции, бавно зарастване на рани, лош отговор към ваксини.
4. Сърдечно-съдова система – характерна проява за недоимък на вит.В12, фолиева киселина и вит.В6 е увеличението на една аминокиселина в кръвта – хомоцистеин. Хомоцистеинът се счита за рисков фактор за развитието на сърдечно-съдови заболявания – инфаркти, инсулти, тромбози на дълбоки вени, белодробна тромбоемболия и др.
5. Храносмилателна система – тук връзката е двупосочна – много от заболяванията на стомаха и червата водят до нарушена абсорбция на вит.В12, а пернициозната анемия пък се свързва с повишен риск от рак на стомаха.
6. Мускулно-скелетна система – нарушения в костния растеж, остеопороза и др.
7. Уро-генитална система – често при възрастни хора недоимъка на В12 може да се прояви с незадържане на урина, често уриниране, рецидивиращи цистити. Друга проява при жени в детеродна възраст са инфертилитет, спонтанни аборти, инфертилитет също и при мъже. Друга проява ( която мен доста ме изненада) – патологични промени в цитонамазката при жени, която често се приема за дисплазия или преканцероза и се предприемат инвазивни интервенции като конизации, хистеректомии.
Всички тези симптоми и проявления могат да се срещнат преди появата на анемия. Терминът „анемия“ е останал в наименованието на заболяването единствено по исторически причини , тъй като болестта е била описана за пръв път като пернициозна (злокачествена) анемия, 50 години преди откриването на вит.В12, но всъщност се касае за заболяване, което засяга целия организъм.