Познаваме ли емоциите си - откъде сме получили това знание и предаваме ли го

Разбира се, че няма да ти кажат тайната: хомеопатията е начин да се отървеш от хипохондрика, без да вредиш.

Всъщност няма такова нещо като "алопатична медицина" вече. Имало е едно време, когато са базирали методите си на хуморалната теория. Днес е останало само името, като вид обида към "медицината", каквато се практикува към момента и каквато няма общо с хуморалната теория, някъде от 19 век насам, когато започва историята на модерната медицина.

Проблемът е, че хванеш ли се с алтернативна медицина, то си е самосбъдващо се пророчество. Ако дотогава си бил гьон, изведнъж ставаш чувствителен към емоции, вибрации, кемтрейлс, моргелони и етер, WiFi сигнал, ретрограден Меркурий и лоши очи. И се почват един симптоми, след това диети и добавки, симптоми прим и така от четене на много книжки за здраве ставаш по-зле от болните.

Ами, такова й е заглавието, няма как по друг начин да се нарече. Обаче доста време ги изучавам, така да се каже, тези алтернативни методи и става все по-интересно. Като реалити е - някакви хора започват да се самонавиват и да си измислят и предават помежду си невероятни обяснени, теории, някакви "научни доказателства", и започват един луди разсъждения по тях.

Всякакви залитания са "вредни" - и тези по традиционната медицина..))

И въобще всяко отклонение от "общоприетите" норми - не е добре.

Обаче..
добре, че някой понякога излиза отвъд тези норми, та се случва/развива нещо.
Иначе винаги щяхме да си тъпчем на едно място.

"Лудите, те да са живи".
И. Вазов

то не е просто лудите да са живи, а и за кои луди става въпрос. За щастие в науката хората си дават сметка, че могат да изпаднат в състоянието на групова самозаблуда (забравих го как е на френски) и вяра без търсене на доказателства или фабрикуване на доказателства.
ИСторията в науката показва до момента, че дори най-романтично оцветените истории на "лудия изобретател" и как трябва да си извън нормите,  са всъщност много целенасочена, изпълнена със съмнения и експерименти работа, а лудите накрая си остават просто луди. Дори любимите за цитиране Айнщайн и Ломоносов са по-скоро доказателство за целенасочена сериозна работа, а не просто излизане извън рамките. И науката продължава да дава потвърждения за правилната посока на теориите им чрез съвсем обикновени експериментални данни.

Груповата самозаблуда, както и "груповият синдром" (психология на тълпата) също са доста интересни от към емоции..

За мен общуването, без споделяне на целия спектър от емоции, е много фалшиво и повърхностно. Нормално е да не споделяме емоциите си с всеки срещнат, защото не всеки иска да поеме това, което му сервираме, но с близки хора споделянето на емоции, каквито и да са, е нормалното и здравословно общуване.
За мен чрез споделяне и изразяване на тежки емоции, могат да се заздравят много близките връзки. В момента минаваме през такова нещо и наистина помага страшно много, стига да не се цикли. За деца не знам доколко е удачно да се натоварват с тежки емоции, все пак са с крехка и детска психика, не съм психолог, но от скръб, болка, радост и прочее човешки преживявания не е полезно да се бяга. Може би е удачно да се предпазват в някаква степен, но по някакъв по-лек начин да се запознават и с тъмната страна на луната.

Прави ми впечатление, че правилното преживяване, уважение към и приемане на емоциите е свързано с психичното здраве. От тази гледна точка, българите сме с хубави и естествени традиции.

При мен емоциите са много силни, приемам ги, но гледам да си давам сметка вътрешно, че това, което ми се струва реалност, под въздействието на емоции, е просто конкретно възприятие. За щастие, в следствие на емоционален опит, имам това знание. Децата и тийнейджърите все още го нямат и могат да предприемат действия в следствие на крайни емоции, без да си дават сметка, че след 20 минути ще им изглежда по друг начин, за съжаление.  

По темата с хомеопатията, на мен пък ми е много интересен ефектът пласибо. Няма обяснение за него все още, а подлежи на измерване и оказва научно доказан ефект. Така, че не е всичко ясно и алгоритмично в нас. не сме машини.

Това е така. Но докато се стигне до дозата, която прави отровата- бая народ е минал през цедката.

Всичко прекалено е вредно или как беше: "Прекален светец и богу не е драг."


Е, те това много ми хареса.   (Не го помня, определено.)

Още един чудесен пример:
http://m.offnews.bg/news/Komentari_65/Da-se-pomolim-za-Boian_634909.html

Дано има късмет, дано!

Събудил се е от комата. Контктен е.
Сигурно защото е силен психически.

http://www.vesti.bg/bulgaria/lekarite-boian-petrov-ima-unikalen-organizym-6057889

Ина, познавам Боян лично. И съм изчела всяка новина днес.
В контекста на "спора" в темата - е също чуден пример за управление на емоции, съзнание и живот.

Аз пък към хомеопатията имам определени симпатии. Поне долу-горе си знае мястото и стои надалеч от сериозните заболявания. Плацебо за температура или болки в гърлото - що пък не. Ако създава някакъв комфорт и осигурява спокойствие или пък ако спести ненужни антибиотици или дори аспирин, може да е полезна и да си оправдае финансовите разходи. Пък и с друго ми е симпатична - много се мъчи да има статус на евидънс бейст, нищо че не и се получава.  

не зная дали си знае мястото, но достатъчно често се отказват антибиотиците и се стига до сериозни проблеми, особено при децата - от "обикновена кашлица" до сериозен бронхит или пневмония. Не мога да разбера какво става с доста хора напоследък, антибиотиците излязоха голям враг. Много ми се иска такива вярващи да ги върна във времената, когато е нямало антибиотици или изведнъж да се озоват в ситуация, в която не могат да си осигурят антибиотик и срещу диаманти. Все повече си мисля, че съвременните хора не оценяваме това, което имаме и сме като разглезени пубери.
А и като гледам, комфортът й е дори по-скъп като лекарства.