Промени в семейния кодекс за осиновяването

night_sky, при биологичните деца имаш избор - рядко детето не прилича на родителите си, но това е друга работа.


Не виждам, какво семейно спокойствие би могъл да застраши либерализирания режим за разкриване на биологичните родители - ако този режим е само в полза на детето (а с такова убеждение оставам) и то така или иначе трябва да стане пълнолетно, за да се възползва самостоятелно от този режим (понеже всички знаем, че непълнолетните нямат подобни права без родителите си), какво застрашава? Четох какви ли не кошмарни неща, но прост довод, освен патос, не видях. Най-смирено моля за простичко обяснение, с какво застрашава?

И с какво разкриването на БР ще улесни механизма по осиновяването?
Аз това не мога да осмисля.

anitwo, betray,   . По добре от вас не бих могла да го кажа.

Никога не съм била в ролята на осиновено дете, но мисля, че наследствените заболявания се използват само като повод да търсиш на БМ или БР.

Това, което според мен ще застраши, е че когато режима за разкриване на биологичните създатели се либерализира, много лесно могат да станат злоупотреби с декларирани пред реални причини. Някой тук спомена и за порочната практика биологичните да изнудват родителите и самото дете. Отделно, не трябва да се забравя, че има и такива биологични родители, които не желаят под никаква форма да бъдат търсени от изоставеното от тях дете - по редица причини. Да не говорим, че в сайта Търсим се, където върви много голяма полемика по въпроса, има биологични създатели, които искат закона да им позволява да намират и постановяват връзки с изоставените си деца. Представете си как един ден някой ви звънв на вратата и Ви казва "добър ден, аз съм майката и идвам да си го/я видя" Какво правим в този случай?

Което отново не подкрепя идеята ти да се отнеме правото на детето с установени родители, НО отказали се от него , да бъде осиновено   Все пак голям брой деца по домове и в приемни са  изоставени и се знае кои са родителите им!

Преди да навърши 18 детето няма да може да  иска разкриване на тайната на осиновяването така или иначе, как точно се застрашава?

А стига бе! Ами това направо си е прелюдия към рекет! Преди детето да стане поне на 25, не смятам, че трябва създателите да имат достъп до него. А и нали са подписвали декларации? Какви са сега тия работи? О, да, мога да си представя - бях млада и глупава, омазах положението от страх и т. н. Всъщност много ми е любопитна точно тяхната гледна точка, в смисъл какво пък в днешно време ги кара да си оставят децата. През соца, да, разбирам, имам представа, но сега? Знам обаче, че трудно ще се намери точно тази гледна точка.
И да, абсолютно подкрепям идеята, че родители са тези, които отглеждат детето. За мен осиновителите ми винаги са били мама и татко. Само те и никой друг!

Не всички имат декларация за отказ. Другите какво?

Да си призная и на мен ми е любопитно. Вярно, че има места, където хората още си живеят в началото на 20-ти век и разбиранията им са закостенели, но все пак днес е нормално и да си разведен, и да живееш без брак и родиш без да си женен, та и хомосексуалните двойки вече са почти приети за нещо нормално. Да не говорим колко много фондации и програми има в помощ на самотни майки. И варианта Приемна грижа го има, за да ти даде време си стъпиш на краката и да можеш да си вземеш детето. Каква би била основателната причина да изоставиш дете? Или още по-интересното да оставиш няколко деца, защото има доста БМ, които изоставят по 3,4, 6, та и по 8. Веднъж "без да искаш" може да се случи, ама всяка година по веднъж "без да искаш" някак си е несериозно. Въпреки всичко децата ни трябва да решат сами дали искат да узнаят част от миналото си, цялото си минало и дали искат да намерят жената, която единствена би могла да им даде отговора на въпроса Защо ме остави? Около нас има много вече пораснали осиновени деца и те не желаят изобщо нито отговори, нито срещи, защото мислят точно като Вас - техните единствени родители са осиновителите им. Никое обяснение не може да изтрие факта, че си изоставен и са се отказали от теб. Особено пък, когато и са ти отнели шанса за семейство и са те оставили до пълнолетие в институция. Затова и не ми харесва заиграването с тези търсения и идеализирането на "горката" БМ, която просто не е имала друг избор. Недоумявам и писаниците на такива жени, дето след години леят сълзи колко много тъгували за децата, дето са оставили и искат да се срещнат с тях, та и да поддържат контакти с децата, от които са се отказали. Абсурдно е, в крайна сметка да те потърси детето което си оставил, за да получи отговори е едно, но да ти похлопа на вратата БМ ей тъй, защото са се явили угризения.......това е съвсем друго. И дано да не допуснат с новия закон такива абсурди. Най-малкото, защото има и осиновители, които крият от децата си, че са осиновени /нещо, което не оправдавам, но всеки има право да вземе решение сам/. Та едно такова явяване би довело до страшни последствия. Аз лично не бих допуснала да ми похлопа на вратата БМ и да иска да си поддържат контакти. И пет пари не давам какво мисли закона по въпроса.

Момичета,

Докато не видим проектозакон, можем само да гадаем. Появява се частична информация, която няма как да разберем дали е обмислена от всички страни.

Например това:

в един определен период детето - Какъв е този период? Колко е голямо детето?
какво се е случило в живота му - На една от нас детенцето е отнето от родителите заради физическо насилие над него. Хайде представете си, че то прочете това на 14 г. Някой може ли да предвиди как ще реагира? И с какво точно това знание ще го направи цялостна личност и ще му помогне?

Но пък знае ли човек, може да са го обмислили и да са сложили граница от 18 г. 

Съвсем отделен въпрос е, че социалните не знаят какво се случва на децата, докато са под техен надзор.

За здравната информация, която сте обсъждали по-нагоре. Някой може да остане изненадан, но те не знаеха за направена операция и за диагноза на детето, докато е било при тях. За какви данни говорим в такъв случай?

anitwo, явно си нямаш вземане-даване с цигани, иначе сама ще си отговориш защо си дават децата 

Благодаря за отговора,  anitwo, за съжаление обаче ми се струва, че по-големият проблем на някои от пишещите тук е, че някой ден детето може да пожелае да търси БР, а не че БР ще го потърсят.

И в момента съществува възможността по медицински причини, да бъде предоставена тази информация на детето, но процедурата минава през съд и се проточва във времето. Има определени медицински състояния, които налагат спешно предоставяне на тази информация - не говоря за трансплантация, която неясно от къде се взе в темата, а за наследствени заболявания. Тази информация може да е спешно необходима, а едно евентуално съдебно дело ще отложи доста във времето получаването й. Така че определено разбирам, защо законодателя желае тя да бъде предоставяна по административен ред, а не по съдебен и го подкрепям.

Това, че осиновените деца ще ползват тази "вратичка" за получаване на данни за БР изобщо не ме притеснява. Тези деца имат право да знаят истината - от къде са произлезли и ако го пожелаят следва да могат да я получат. И изобщо не ме брига правото на БМ да запази собствения си свят и спокойствие - за мен тя подобно право няма.

Винаги си задавам въпроса как заспиват тези жени. Ден след ден, година след година. За мен това е равносилно на престъпление и да заспиш с чиста съвест.

Това притеснение е разбираемо. Всяка от нас се страхува от този момент. За съжаление обаче колкото и да не ни харесва, то децата ни някой ден неминуемо ще проявят любопитство. Дали ще го направят с наша помощ или зад гърба ни няма значение, решат ли да издирят БМ или БР, то ще го направят. И май е по-добре за всички вместо да се страхуват, че ще ни наранят  и да го правят зад гърбовете ни, чувствайки се гузни, то по-добре да ни уведомят за намеренията си. Преди години е имало практика да предоставят избора на осиновителката да получи инфото за БМ или да го унищожат. Когато ми го казаха /защото още не знаех каква е днес процедурата/ да си призная честно май клонях към "не искам да знам". И доста мислих. После си казах, че не бива да мисля егоистично и да го причинявам на детето си. В крайна сметка то има право да знае истината. Пък и аз имам право да знам поне малко от малко произхода му. Затова и опитах да събера и още инфо за майката. Пък дали някой ден то ще потрябва или не не зная, но не бих искала детето ми да страда и да се крие, ако реши да търси отговори.   И съм съгласна, че БМ е длъжна да направи поне това за детето си - да се срещне с него, ако то иска и да му отговори на въпросите. Дали и е комфортно или не няма значение. Това, че го е изхвърлила роденото от нея дете от живота си някога не означава, че то не съществува. Съществува и има право да знае истината.

По-скоро съм притеснена от писанията на разни организации по темата. Още миналата година започнаха едни искания за глоби, принудителни довеждания, едва ли не задържане под стража на БМ, не искащи да се срещнат с изоставените от тях деца, искания за задължение на осиновителите да разкрият на децата си факта, че са осиновени, искания за постоянен дългогодишен и едва ли не седмичен, та дори и ежедневен контрол върху семействата с осиновени деца от социални, психолози и т.н........ За мен това е недопустимо и ненормално. Не може някой да се меси в личния ни живот и да ни диктува как да живеем, как да възпитаваме децата си и какво да правим ден по ден. И ако поне една част от тези безумия се приемат и залегнат в закона, то ще е страшно. Ние не сме приемни родители или гледачи, ние не сме нито на договор, нито на заплата. Ние сме родители с всички права, задължения и отговорности. И трябва да бъдем третирани като всички останали родители - независимо, че децата ни не са биологични. А ако ще бъде третиран така всеки осиновител, както искат разни организации, то по-добре направо да забранят осиновяването и да оставят само Приемната грижа.



Май всъщност повечето не ги дават, а са им отнети чрез процедурата за лишаване от родителски права.