"Не съм мислил, че някога бих намерил покой. Но го намерих. Не съм мислил, че пак ще бъда щастлив. Но съм. Живях в омраза, а не в любов. Омразата е смъртта, а любовта - животът. Вече не искам да мразя. Най -после искам да оби..."
Виж целия пост
Познай коя е книгата - 14
- Публикувана: 8 авг. 2016, 10:26 ч.
- Последно мнение: 18 фев. 2017, 19:42 ч.
# 17
9 авг. 2016, 11:35 ч.
Не е "Брулени хълмове" със сигурност. Изказът е модерен и прекалено завъртян за която и да било от сестрите Бронте.
Виж целия пост
# 18
9 авг. 2016, 11:50 ч.
Сюжетът ме гъделичка ... друго предположение би било Джейн Еър, но пак не сме в модерното 
Виж целия пост
# 19
9 авг. 2016, 12:47 ч.
Много префърцунен цитат. Странно ми звучи, непознато. 
Ах и ох. Защо е така недовършен цитатът?
Виж целия пост
Ах и ох. Защо е така недовършен цитатът?
# 20
9 авг. 2016, 13:03 ч.
Жокер: Защо е така недовършен цитатът?
- Защото главният герой умира и не успява да каже "обичам".
Ако жокера не помага въобще ще дам и друг.
Виж целия пост
Много префърцунен цитат. Странно ми звучи, непознато. Ах и ох. Защо е така недовършен цитатът?
Ах и ох. Защо е така недовършен цитатът?Жокер: Защо е така недовършен цитатът?
- Защото главният герой умира и не успява да каже "обичам".
Ако жокера не помага въобще ще дам и друг.
# 22
11 авг. 2016, 19:58 ч.
Признавам всичко на Йоханес Марио Зимел?
Виж целия пост
"Не съм мислил, че някога бих намерил покой. Но го намерих. Не съм мислил, че пак ще бъда щастлив. Но съм. Живях в омраза, а не в любов. Омразата е смъртта, а любовта - животът. Вече не искам да мразя. Най -после искам да оби..."
Признавам всичко на Йоханес Марио Зимел?
# 24
12 авг. 2016, 19:59 ч.
Ето един лесен, но пък много приятен
— Кой би могъл да се предпази от подобно нещо? Но аз цял живот полагам усилия да се отърва от онези слабости, които излагат умния човек на присмех.
— Като например суетата и гордостта.
— Да, суетата е голяма слабост. Но гордостта? Умният всякога успява да смири своята гордост.
Елизабет се извърна да скрие усмивката си.
— Е, след като изследвахте ***, какво установихте? — запита ***.
— Вече съм убедена, че *** не притежава ни един недостатък. А и сам той открито го признава.
— О, не — възмути се ***, — не съм казал такова нещо. Пълен съм с недостатъци, но те не са, надявам се, от областта на интелекта. За нрава си не гарантирам. Не е достатъчно податлив, поне в общоприетия, смисъл. Не забравям много лесно безразсъдствата и пороците на хората, нито бързо прощавам нанесената ми обида. Трудно ми е да се разнежа при всяко изкушение. Характерът си бих определил като обидчив. Освен това загубя ли веднъж доброто мнение за някого, загубвам го завинаги.
— А, това вече е голям недостатък! — възкликна ***. — Непреклонната обидчивост е лошо качество. Но иначе добре сте го избрали. Трудно е да се присмиваш на това. Оставям ви на мира!
— Според мен у всекиго се крие склонност към някакво зло, таи се някакво природно несъвършенство, което и най-високото образование не би могло да заличи.
— Значи, вашата склонност е да мразите всички околни.
— А пък вашата — усмихна й се той — е умишлено да разбирате хората криво.
Виж целия пост
— Кой би могъл да се предпази от подобно нещо? Но аз цял живот полагам усилия да се отърва от онези слабости, които излагат умния човек на присмех.
— Като например суетата и гордостта.
— Да, суетата е голяма слабост. Но гордостта? Умният всякога успява да смири своята гордост.
Елизабет се извърна да скрие усмивката си.
— Е, след като изследвахте ***, какво установихте? — запита ***.
— Вече съм убедена, че *** не притежава ни един недостатък. А и сам той открито го признава.
— О, не — възмути се ***, — не съм казал такова нещо. Пълен съм с недостатъци, но те не са, надявам се, от областта на интелекта. За нрава си не гарантирам. Не е достатъчно податлив, поне в общоприетия, смисъл. Не забравям много лесно безразсъдствата и пороците на хората, нито бързо прощавам нанесената ми обида. Трудно ми е да се разнежа при всяко изкушение. Характерът си бих определил като обидчив. Освен това загубя ли веднъж доброто мнение за някого, загубвам го завинаги.
— А, това вече е голям недостатък! — възкликна ***. — Непреклонната обидчивост е лошо качество. Но иначе добре сте го избрали. Трудно е да се присмиваш на това. Оставям ви на мира!
— Според мен у всекиго се крие склонност към някакво зло, таи се някакво природно несъвършенство, което и най-високото образование не би могло да заличи.
— Значи, вашата склонност е да мразите всички околни.
— А пък вашата — усмихна й се той — е умишлено да разбирате хората криво.
# 25
12 авг. 2016, 20:22 ч.
Да, приятен е, и лесен.
Виж целия пост
Скрит текст:
Ето един лесен, но пък много приятен
— Кой би могъл да се предпази от подобно нещо? Но аз цял живот полагам усилия да се отърва от онези слабости, които излагат умния човек на присмех.
— Като например суетата и гордостта.
— Да, суетата е голяма слабост. Но гордостта? Умният всякога успява да смири своята гордост.
Елизабет се извърна да скрие усмивката си.
— Е, след като изследвахте ***, какво установихте? — запита ***.
— Вече съм убедена, че *** не притежава ни един недостатък. А и сам той открито го признава.
— О, не — възмути се ***, — не съм казал такова нещо. Пълен съм с недостатъци, но те не са, надявам се, от областта на интелекта. За нрава си не гарантирам. Не е достатъчно податлив, поне в общоприетия, смисъл. Не забравям много лесно безразсъдствата и пороците на хората, нито бързо прощавам нанесената ми обида. Трудно ми е да се разнежа при всяко изкушение. Характерът си бих определил като обидчив. Освен това загубя ли веднъж доброто мнение за някого, загубвам го завинаги.
— А, това вече е голям недостатък! — възкликна ***. — Непреклонната обидчивост е лошо качество. Но иначе добре сте го избрали. Трудно е да се присмиваш на това. Оставям ви на мира!
— Според мен у всекиго се крие склонност към някакво зло, таи се някакво природно несъвършенство, което и най-високото образование не би могло да заличи.
— Значи, вашата склонност е да мразите всички околни.
— А пък вашата — усмихна й се той — е умишлено да разбирате хората криво.
— Кой би могъл да се предпази от подобно нещо? Но аз цял живот полагам усилия да се отърва от онези слабости, които излагат умния човек на присмех.
— Като например суетата и гордостта.
— Да, суетата е голяма слабост. Но гордостта? Умният всякога успява да смири своята гордост.
Елизабет се извърна да скрие усмивката си.
— Е, след като изследвахте ***, какво установихте? — запита ***.
— Вече съм убедена, че *** не притежава ни един недостатък. А и сам той открито го признава.
— О, не — възмути се ***, — не съм казал такова нещо. Пълен съм с недостатъци, но те не са, надявам се, от областта на интелекта. За нрава си не гарантирам. Не е достатъчно податлив, поне в общоприетия, смисъл. Не забравям много лесно безразсъдствата и пороците на хората, нито бързо прощавам нанесената ми обида. Трудно ми е да се разнежа при всяко изкушение. Характерът си бих определил като обидчив. Освен това загубя ли веднъж доброто мнение за някого, загубвам го завинаги.
— А, това вече е голям недостатък! — възкликна ***. — Непреклонната обидчивост е лошо качество. Но иначе добре сте го избрали. Трудно е да се присмиваш на това. Оставям ви на мира!
— Според мен у всекиго се крие склонност към някакво зло, таи се някакво природно несъвършенство, което и най-високото образование не би могло да заличи.
— Значи, вашата склонност е да мразите всички околни.
— А пък вашата — усмихна й се той — е умишлено да разбирате хората криво.
Да, приятен е, и лесен.
# 27
12 авг. 2016, 23:12 ч.
Друга е книжката, но към правилния век си се насочила. Пробвай пак и може да успееш
Джокер: написана е през 1813 година
Виж целия пост
"Джейн Еър: от Шарлот Бронте
Друга е книжката, но към правилния век си се насочила. Пробвай пак и може да успееш
Джокер: написана е през 1813 година
# 28
13 авг. 2016, 00:10 ч.
"Гордост и предразсъдъци"?
Едните звезди са за мистър Дарси, предполагам.
Виж целия пост
Едните звезди са за мистър Дарси, предполагам.
# 29
13 авг. 2016, 00:12 ч.
Да, за него са - добра памет
Очакваме следващия цитат
Виж целия пост
"Гордост и предразсъдъци"?
Едните звезди са за мистър Дарси, предполагам.
Едните звезди са за мистър Дарси, предполагам.
Да, за него са - добра памет
Очакваме следващия цитат
Препоръчани теми