В съдбата понякога вярвам, друг път си мисля, че случващото се е в резултат на моите и чуждите решения. Не знам дали с мъжа бихме имали втори шанс за среща ако аз не бях отишла на интервюто. Не знам дали изобщо щеше да има интервю, не знам дали и тази ни среща е била първи опит или един от поредните, при които най-после да се видим, разпознаем и съберем. Благодарна съм, че го срещнах, това го твърдя с категоричност. Преди да се запознаем връзки като нашата ми се струваха смъртоносно скучни, предвидими, безинтересни, абе...бабешка работа ми се виждаха, за дърти хора 
Аз бях жадна за тръпка, да има интрига, несигурност, номерца, филми, въобще живеех само заради гоненицата, при хващането вече интересът ми беше нулев. Спирах, приключвах и хайде пак на нисък старт за нова плячка и лов.
И така, дойде моментът, в който моят непостоянен рибешки темперамент се сблъска челно с телешкото спокойствие и трезвост на мъжа ми, врял и кипял в близо 10 годишна връзка преди мен. Здраво стъпил на земята, искащ спокойствие, вярност, семейство, обич и топлота. Какъв леден душ ми беше това няма да разказвам. Тогава, обаче, прозрях, че съм търсела всичко, което ми дава той и с течението на времето уютът, който ми носи тази сигурност и лека предвидимост е всичко, което бих могла да искам в една връзка. При всички положения е по-добре да ти дават вярност и стабилна основа, въпреки че не я искаш, отколкото отчаяно да се нуждаеш от тях, а другият да е неспособен да ти ги даде.
Преди малко се върнах от лекарката. Госпожата ми държа невъзможен тон, който изтърпях точно 10 минути и накрая вдигнах във въздуха цялата клиника. Разкрещях й се да внимава с начина, по който ми говори, че аз не съм от малоумните мангали, които я чакат отвън пред кабинета й и щом се обръщам към нея за проблем е длъжна да подходи човешки и да отговори адекватно на въпросите ми. Накрая с цялата си наглост ми изписа Деанксит понеже съм била зле с нервите
Виж целия пост
Аз бях жадна за тръпка, да има интрига, несигурност, номерца, филми, въобще живеех само заради гоненицата, при хващането вече интересът ми беше нулев. Спирах, приключвах и хайде пак на нисък старт за нова плячка и лов. И така, дойде моментът, в който моят непостоянен рибешки темперамент се сблъска челно с телешкото спокойствие и трезвост на мъжа ми, врял и кипял в близо 10 годишна връзка преди мен. Здраво стъпил на земята, искащ спокойствие, вярност, семейство, обич и топлота. Какъв леден душ ми беше това няма да разказвам. Тогава, обаче, прозрях, че съм търсела всичко, което ми дава той и с течението на времето уютът, който ми носи тази сигурност и лека предвидимост е всичко, което бих могла да искам в една връзка. При всички положения е по-добре да ти дават вярност и стабилна основа, въпреки че не я искаш, отколкото отчаяно да се нуждаеш от тях, а другият да е неспособен да ти ги даде.
Преди малко се върнах от лекарката. Госпожата ми държа невъзможен тон, който изтърпях точно 10 минути и накрая вдигнах във въздуха цялата клиника. Разкрещях й се да внимава с начина, по който ми говори, че аз не съм от малоумните мангали, които я чакат отвън пред кабинета й и щом се обръщам към нея за проблем е длъжна да подходи човешки и да отговори адекватно на въпросите ми. Накрая с цялата си наглост ми изписа Деанксит понеже съм била зле с нервите
Вика, добре че е той да иде на море и да има какво да си говорим...паххахахаа!!! 
ти каза, че е козметичен проблем, и аз рзбрах, че ще да е нещо кожно. Даже за бенка си мисля.