Забременели след инвитро - тема 28

В петък преди обяд ме приеха за предизвикване, тъй като мнението на трима доктори беше, че в 38 седмица трябва да се родим, а аз нямах никакви признаци за раждане. Започнахме предизвикването по обяд с вагинален гел, който се слага на най-малко 6 часа, според зависи как се понася. През два часа ми контролираха тоновете, но на записите имаше прекрасни контракции от учебниците на 10 минути, но аз една не усещах. Вечерта ми сложиха пак от този гел, тонове записвахме до към 11ч. и отново същата картинка. ММ си беше вече вкъщи, преценката беше, че предизвикването може да трае до към 5 дни, при близнаци по-бързо, но все пак може да трае и че при мен ще почакаме още. Легнах си и тъкмо намерих удобна позиция и ми изтекоха водите от единия мехур и част от тапата започна да пада, беше към 00:30ч. Пак на тонове, бяха много добре, аз продължавам да нямам една контракция, която да усешам. Към 2:30ч. започнаха първите контракции на 6 минути, но не бяха силни, пак идеални тонове, но няма заспиване...Дадоха ми бускопан и още някакво хапче, за да се опитам да поспя. Ами издържах точно 2,5ч. и вече към 6:30ч контракциите бяха доста болезнени, но пак на 6 минути, разкритие имах и няма един пръст. Обадих се на ММ, да идва, че май ще раждаме. 😁 Към 10ч. контракциите ме удариха в кръста и направо си вих от болка, от стаята ме изпратиха в родилната зала, че не искаха да раждам при тях. ☺ Помъчих се и там някое време, разкритието беше вече на 4см, но контракциите си бяха още на 6 минути. Решихме, че ще слагаме епидурална упойка. Беше забавно, докторката ми обяснява как се слага, какви са рисковете и т.н, аз едвам гледам, имам контракция в момента и общо взето увиквам залата и индиректно нея, че и подпис иска. 😄 Слагането въобще не болеше и подейства много бързо. Много съм доволна, че я сложихме, иначе незнам как щях да изкарам до самото раждане! Получих и система за учестяване на контракциите, че не мърдаха от тези 6 минути. Няколко часа си полежах така, даже успях и да дремна, контракциите се поувеличиха, но наистина силните бяха още малко, въпреки, че ми бяха дали най-високата доза. Към 13:30ч. решиха, че трябва да започваме,до края на деня бебета трябва да са родени, заради изтеклите води. Шийката ми вече беше и изгладена. Започнахме да напъваме на по-силните контракции, но те продължаваха да са нарядко, може би на 1 силна имах 5-6 почивка. Сменяхме пози, но акушерката виждаше само малко от главичката. Дойдоха и докторките, пак напъване, но пак безрезултатно. Решиха, че и при по-леки контракции трябва да действаме и примерно едната ми разтриваше корема около пъпа, за да предизвика контракция или да засили идващата.Та така и с няколко напъвания и побутване на корема се роди Грета в 16:27ч. ❤
София се беше изместила много нагоре в корема ми, от цялото напрежение, но беше още с главичката надолу и така трябваше да я задържат. Две от лекарките ми притискаха странично корема, за да не може да се завърти, но явно стана нещо и тоновете й се влошиха. Моите контракции пък съвсем намаляха, напъвах, но без особен резултат. След 5-6 минути главната докторка каза, че работата не изглежда много добре и ако до 10 минути неможе да се родим, ще ми правят спешно секцио и паралелно започнаха да ме подготвят за него. Да ви кажа, всичко ми се обърна от новината, но което е най-добре за бебето, трябва да се направи. Следващите минути на кратко, за да не плаша не родилите мами: с напъни от моя страна, натиск на 6 чифта ръце върху корема ми и помощта на форцепс, 13 минути след сестра си, проплака София. ❤ Миличката беше в шок, поизплаши майка си и баща си и изпоти екипа. Тук искам да кажа, че дамите от екипа се справиха много добре, много ми помагаха и овладяха ситуацията идеално! ❤ Дадоха ми я даже на гърдите и се започна махане на плацента, шиене и т.н. Останах за наблюдение около 2ч. при тях, бебките бяха при мен през цялото време и после ме качиха в стаята. Ами това е общо взето! Въпреки, че е доста прясно напрегнатите моменти от раждането вече са почти избледнели. Затова наистина важи приказката, че видиш ли Новия живот, всичко друго се забравя! ❤ Въпреки неизвестното и напрежението, не бих променила решението си и отново бих родила двете Бонбонки нормално.
Благодаря, че ме изчетохте!