В момента чета...48

  • 79 079
  • 745
# 540
Явно повечето не харесват книгата заради именно този цитат, но ми е интересно да разбера повече за вашата гледна точка и кое/какво/защо ви е отблъснало:)
Вероятно с годините съм се превърнала малко или много в циник и подобни лексиконни фрази по-скоро ме разсмиват, отколкото ме умиляват. Преди двайсет години със сигурност щях да си я препиша в някоя тетрадка или да я споделя във ФБ, ако имаше такъв. Simple Smile Иначе не съм отявлен хейтър на книгата, донякъде ми хареса, но така и не разбрах всеобщия възторг, който предизвика. За мен е просто добра книга, без да е нещо особено.
Виж целия пост
# 541
А аз съм от отявлените хейтъри на Увето и вече толкова пъти съм писала защо ми е безкрайно скучна, насилено санитментална и досадна, че чак не ми се пише пак.

Толкова си личи, че авторът е писал масовка със съответните фрази, които да разплачат уж коравите души, че чак ми напомня възторга, който предизвикваше раниия Коелю с максимите си за живота. На мен ми е напълно ясно, защо е толкова популярна, но от това не престава да е все същият литературен Макдоналдс в моите очи.
Виж целия пост
# 542
Разбирам ви мненията и благодаря, че ги изразихте. Харесва ми фразата: "Литературен Макдоналдс", макар и да не съм съгласна, че подхожда на тази книга. За мен тази по-скоро е леко и смилаемо сладко изкушение, към което човек може да прибегне винаги, когато забрави кои са малките, но важни неща в живота, когато си има един (или повече) "Уве", или успее да се асоциира, в случая с живенеето. Наистина знам и вярвам, че има такива хора, които не биха казали, че са живяли особенно или са обичали живота кой знае колко преди да срещнат половинката си. Моите родители са така и ние сме така. 

Със сигурност правя разлика между тази книга и утвърдени и по-сериозни класики, но на този етап тази е перфектна за ежедневието.  За разлика от Коелю, който в книгите си има "мъдрост" от "защо сме тук", до любов, смърт и всякакви взаимоотношения, мисля че тази е точно както казах перфектна за ежедневието и за да помогне да забележиш важните неща в него, а не да ти отговори на сложни екзистенциални въпроси. Simple Smile

Виж целия пост
# 543
Ето и мой много любим цитат:
"Тя никога не го попита как е живял преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе той щеше да отвърне, че не е живял."  Heart Eyes
Тази фраза идеално илюстрира причината, поради която не можах да харесам истински книгата.

Абсолютно  Tired
Що? Твърде банално ли е ?
Виж целия пост
# 544
не че е банално... не е достатъчно възвишено и философско за някои литературни експерти явно .....
Малко е досадно когато наричаш нещо некачествено, само защото не ти харесва. Кажи "Не ми харесва", а не казвай, че е боклук...
Виж целия пост
# 545
Ами не, Бакман не пише качествена литература. Пак казвам напълно разбирам защо е популярен, но както каза и System Error фразите му и стила на писане са лексиконски.

Разбира се, че има такива хора,каквито описва, просто не притежава достатъчен талант да ги опише наистина задълбочено.
Виж целия пост
# 546
Имам чувството, че съм единственият човек тук, който не е чел Увето Embarassed
Виж целия пост
# 547
Аз съм от феновете на Увето  Heart Eyes Беше всичко, което очаквах от жанра и малко отгоре.

Сега чета едно тотално шантаво-откачено фентъзи-фантастично приключение - "Досиетата на Боб. Архиви на злото" на Чарлс Строс. Дори като луд фен на жанра си признавам, че почти ме спъна в началото  Laughing
Виж целия пост
# 548
Само ще хваля вече, та да няма обидени.
Виж целия пост
# 549
Аз съм чела само Бабата. Имам Увето от една размяна, но не му идва редът. Бабата не ми допадна никак. И аз мисля, че не е нещо впечатляващо и запомнящо. Но пък за всеки влак си има пътници. Нека да уважаваме и чуждия вкус. Grinning bouquet
Виж целия пост
# 550
Включвсм се да дам голям лайк за Лекари на Сийгъл.
Накрая на втората книга съм Simple Smile
Виж целия пост
# 551
Имам чувството, че съм единственият човек тук, който не е чел Увето Embarassed

А, не, не си ....  Whistling
Виж целия пост
# 552
Разбира се, че има такива хора,каквито описва, просто не притежава достатъчен талант да ги опише наистина задълбочено.

А според мен ги описва достатъчно задълбочено – ако си ги срещал в живота си, ще ги разпознаеш.  Simple Smile
Писала съм го вече, но ще се повторя – Уве е обобщаващ образ на мъжете от предишните поколения. Ако има останали още такива, че то са голяма рядкост във времена, когато мъжът не е просто "мъж", ами има и финтифлюшка отпред – "метро", "хомо", "лъмбър", "нещо си друго"...  Отломка от епохата, когато мъжете бяха истински мъже, а жените – истински жени.
А сега сме... твърде унисекс. Жените сме мъжки момичета, които могат да се справят с всичко, а мъжете – нежни кифли с крехка душевност и перфектен маникюр.
Та... Простете носталгията на някои от нас по онези времена, когато хората наистина са вярвали, че се събират "в радост и мъка, в здраве и болест, в бедност и богатство...". И дори смъртта не може да ги раздели.
Виж целия пост
# 553
Ох, как не ми се обсъжда пак тази скука Уве, но последно заради Кака Сийка  Laughing

Мисля, че не се разбрахме - срещала съм такива хора в реалността и това, че човек не харесва Бакман, не означава автоматично, че е циник. А че има нужда от нещо повече от клишета, за да се разчувства. Иначе носталгията я разбирам, както и възторга от "универсалния" Уве  Laughing Нямам нищо против да бъде обичан, но пък аз имам пълното право да не му се връзвам.

И по темата, приключих "Удивителната и изключителна приказка за Мирър и Голиат": https://www.goodreads.com/review/show/1714340013?book_show_action=false

Чалната е и бая кървава, мисля си че би допаднала на тези, които харесаха "Библиотеката на Въглен връх".

От "Посланическото градче" ми остават 100-тина страници. Това е първата книга от не-знам-кога, на която се колебая една звезда ли да дам или четири. Няма такава откаченящина, но идеята е гениална.  Crazy
Виж целия пост
# 554
Напълно ми се припокрива мнението за Уве с това на Лу и Системната грешка. В момента чета "Анатомия на илюзиите" на Л. Филипова - същият напън за задълбочена и философска литература, но изпълнен доста по-бездарно от Бакман. Чак се чудя защо си я причинявам вече тази авторка.
Преди това изгълтах "Дъщеря на съдбата" на Алиенде - прекрасна, в най-добрите традиции на Маркес. Допадна ми начинът, по който бе използвана историята на една девойка за да се обрисуват ранните години на създаването на американската нация като пъстър кошер от етноси, религии, езици и история.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия