♡~ Пакетна Тема ~♡ N•43

Следобед Дефне беше сама в кабинета си, а Йомер тъкмо беше излязъл със Синан за бърза среща с някакви партньори. Дериа реши, че момента е идеален да започне да осъществява плана си за тормоз над новата госпожа Ипликчи. Влезе, без да почука в кабинета ѝ, и се настани на едно от креслата насреща ѝ. Дефне вдигна учудено очи от рисунката си.
-   Искаш ли нещо от мен, Дериа?!- Попита тя.
-   Много неща!- Самодоволно рече секретарката, докато кръстосваше крака. Подпряла се на бюрото на Дефне, тя я погледна с ехидна усмивка.- Например, за какво се харчат 200 хил. турски лири?!
Дефне изтръпна цялата, като чу сумата. За секунда загуби ума и дума, но след малко се успокои, че явно става параноична. Дериа не знаеше нищо. Нямаше откъде да знае.
-   Зависи, Дериа. Да не си спечели от лотарията?- Опита се да се пошегува тя.
-   Не, не, не аз. Ти си ги спечели, Дефне? Нали така? И то не от лотарията, а в комплект със съпруг като Йомер Ипликчи.
-   Какво?- Дефне цялата пребледня.- Какви ги говориш?!
-   Знам всичко, скъпа. Всичко!- Усмивката на Дериа беше злобна и плашеща.- И ще разкажа на всички каква използвачка, лицемерка и лъжкиня си.
-   Дериа!- Гласът на Йомер изплющя като камшик и накара двете жени да подскочат. Влизайки в кабинета, очите му хвърляха мълнии. Беше се върнал за някакви документи и беше чул всичко зад открехнатата врата.
-   Г-н Йомер.- Заоглежда се Дериа, все едно се чуди къде да се скрие. Дефне се опитваше да изтрие сълзите си, за да скрие всичко от съпруга си.
-   В кабинета ми! Веднага!- Кресна отново Йомер и посочи на Дериа вратата. Тя изтича бързо покрай него, свела поглед. Йомер спусна щорите към своята стая, затвори вратата и се приближи към Дефне.- Добре ли си?- Попита я тихо, докато повдигаше с пръст брадичката ѝ.
-   Йомер!- Очите ѝ бяха плувнали и цялата трепереше, затова той я притисна до себе си. Изчакаха я да спре да плаче и да поуспокои и чак толкова се отдръпна леко, като ръцете му милваха лицето ѝ.
-   Не се тревожи, аз ще се погрижа за всичко!- Изтри той последните ѝ сълзи.- Моля те, успокой се.
-   Тя знае всичко! Не знам от къде, но ще разкаже на всички!- Разтрепери се отново Дефне.
-   Няма! Няма да го допусна, не се притеснявай.- Целуна я той леко.- Ела!- Поведе я той за ръка. Пресичайки бързо общото помещение, стигнаха кабинета на Ясемин. Нахълтвайки без да почука, Йомер дръпна съпругата си вътре.- Ясемин, погрижи се за Дефне! Трябва да се успокои, поръчай ѝ чай.- И без повече обяснение излетя бесен от стаята.
-   Какво се е случило?- Попита уплашената Ясемин, докато ставаше и прегръщаше плачещата отново Дефне.
Докато тя ѝ обясняваше какво е станало, Йомер нахълта в собствения си кабинет. Дериа го чакаше правя пред масата, свила се като ученичка пред директорския кабинет.
-   Г-н Йомер, аз..- Опита се да започне тя, още преди той да е седнал.
-   Мълчи!- Прекъсна я гневно той, навел глава.- Да не съм чул и дума повече за случилото се. Каквото трябваше, ти го каза в другия кабинет. Ако те чуя да го повториш дори само веднъж, не зависимо пред кого и кога, ще се погрижа добре да си платиш! Няма да приближаваш повече до Дефне!- Вдигна най- после очи той към нея. Пламъкът в тях я накара да настръхне.- Само да съм те видял до нея, тежко ти!
-   Уволнена ли съм?!- Успя да промълви тя, когато той замълча.
-   Не, разбира се. Искам да си пред очите ми, за да не си помислиш да извършиш още някоя глупост като тази преди малко!- Подсмихна се Йомер, но усмивката не стигна до очите му. Само уплаши повече служителката.- А сега ми разкажи всичко: от къде знаеш за станалото, кой и защо ти разказа, какъв беше плана. Говори!
Свела поглед, Дериа бавно и с треперещ глас разказа на Йомер за плана на Нериман и Корай. Когато приключи и посмя да вдигне очи едва не извика от уплаха, когато срещна погледа на Йомер. Гневът, изписан на лицето му, нямаше равен. Дериа беше виждала честно шефа си бесен, но не и както сега. Той само ѝ махна с ръка и тя побърза да избяга, като изтича бързо покрай бюрото си и се отправи навън. Всички я изгледаха странно, но само Зюбеир тръгна след нея.

Нериман влезе разплакана при Корай. Той подскочи, като я видя, и хукна да я посрещне.
-   Неро, миличка, какво е станало? Какво ти е?- Настани я приятелят ѝ на дивана, силно притеснен.
-   Напусна ме!- Нареждаше през сълзи Нериман.- Развежда се с мен. Този път наистина си отиде!
-   Кой, миличка? Фризьорът ти ли?- Попита я Корай.
-   Неджми си отиде!- Повиши глас Нера, вече на ръба на истерията.- Развеждаме се!
-   Какво?!- Викна и Корай.- Как може да го прави?! Той е откачил! Загубил си е ума!
-   Наистина си тръгна! Остави ме сама!- Плачеше Нера.
-   Скъпа, да не би да си има друга?!- Шепнешком я попита фотографа, като на лицето му бе изписан истински ужас.- Да не би пак да е залитнал по някоя моделка?! Колко ще има да приказват за вас…
Думите на недосетливия ѝ приятел само доразстроиха Нериман. Тя стана и излезе, оставяйки Корай да се чуди какво е станало. Сама, неразбирана от никога и изоставена от всички, Нериман седна в едно такси и плака през целия път, преди да се прибере в квартирата на Корай.

Ясемин и Синан, когото тя бе повикала на помощ, все още се опитваха да успокоят Дефне. Приседнала на облегалката на креслото ѝ, Яса я беше прегърнала, галеше косите ѝ и молеше да помисли за бебето и да спре да плаче, докато Синан обикаляше напред назад в стаята, недоумяващ как са стигнали до тук.
-   Тъкмо нещата бяха потръгнали. Помислих си, че всичко е минало. Позволих си малко щастие и то веднага ми бе отнето.- Говореше си с мъка Дефне.
-   Няма такова нещо, миличка. Нищо лошо няма да се случи, повярвай ми.- Успокояваше я Ясемин.
-   Йомер никога няма да го допусне, Дефне. Знаеш, че за теб е готов на всичко.- Обади се и Синан.
-   Но той просто няма какво да направи! И да я уволни, тя пак ще разкаже всичко. Как ще погледна сега хората в очите?!- Плачеше тя.
-   Никой нищо няма да разбере, миличка. Спри да плачеш вече, моля те.- Опита отново Ясемин.
-   Дефне!- Влезе в стаята Йомер и тя се хвърли в прегръдката му.- Добре ли си?
-   Какво стана?!- Пренебрегна тя въпроса му.- Къде е тя?
-   Успокой се, любима, няма нищо.- Целуна я той по челото, след което отново я пристисна към себе си. Погледна въпросително приятелите им, но те само поклатиха глава.- Ела, седни.
Настанена отново на креслото, с Йомер до себе си и полусгушена в него, тя изслуша разказа му за станалото заедно с Синан и Ясемин. Този път Йомер им разказа всичко- беше му писнало от тайни. Когато завърши, Дефне отново се тресеше от плач.
-   Знаех си, че тази жена няма да ме остави на мира. Тя ще провали всяко щастие, което имам.
-   Това никога няма да се случи, любов моя.- Прекъсна я Йомер.- Обещах ти, че никой повече няма да те нарани. Забрави вече за случилото се, хайде. Помисли за бебето, Дефне. Не е хубаво да се измъчваш така, не го натъжавай.
-   Да, Дефне!- Включи се и Ясемин.- Забрави за лошото, вече ще мислим само за хубави неща. Ето- вас ви очаква щастието да станете родители, а ние тепърва ще се женим.- Усмихна се тя.
-   Хайде, хубавици, сълзите не отиват на красивите ти очи.- Закачи я и Синан.
С общи усилия накрая успяха да измъкнат една измъчена усмивка от бъдещата майка. Прегърнати, двамата с Йомер напуснаха кабинета и се отправиха към нейния. Настанена отново зад бюрото си, тя потъна отново в работа, стараеща се да изтрие спомените от съзнанието си.
Никой не обърна внимание, когато след двайсетина минути във фирмата се върна и Дериа, придружена от Зюбеир. Тя беше спокойна, а на неговите устни играеше хитра усмивка. Бронята на ледената кралица се беше пропукала.

Вечерта Йомер и Дефне пристигнаха в махалата. Радостта в семейство Топал беше голяма, но не това бе целта им. Дефне просто нямаше търпение да се запознае с Мелек и мрънка цял следобед, докато убеди съпруга си да дойдат. След като вечеряха в къщата на Тюркян, двете млади семейства се отправиха към работилницата на Исо. Бяха пеша, защото лекарят бе препоръчал на Нихан да се движи. Тя, естествено, не млъкваше и двете с Дефне бяха на път да проглушат съпрузите си. Когато пристигнаха, Исо ги чакаше с Мелек на вратата.
-   Охооо, кавалерията е пълна!- Засмя се приятелят им, поздрави първо дамите, после и мъжете, а накрая ги запозна и с Мелек.
Момичето се хареса доста на Дефне, но беше много мълчалива. Отдаде го на притеснението и се надяваше, че с Исо ще бъдат щастливи. Полека лека приказката им потръгна, като се въртеше главно около бъдещите бебета и сватбата, която се надяваха да е още тази есен.
-   Надявам се, че няма да ме изоставите другата седмица!- Обърна се Исо към Сердар и Йомер.
-   За какво?!- Погледнаха го те неразбиращо.
-   За искането на Мелек, как за какво?!- Повиши леко глас той.- Трябва да дойдете с мен!
-   Ние може ли да дойдем?!- Подскочи Нихан. Тя много обичаше такива поводи.
-   Не!- Викнаха тримата мъже едновременно.
-   Ако искате елате от моята страна.- Рече тихо Мелек.- Аз имам само мама и брат ми, а малкия дявол ще е до Исо цяла вечер.
-   Идеално!- Засия Нихан.
-   Ако няма да те притесняваме!- Обади се и Дефне, като сръга нетърпеливата си приятелка.
-   Моля ви, така даже ще съм по- спокойна.- Усмихна се стеснително тя.
-   Значи се разбрахме!- Ухили се щастливо Нихан, докато мъжете вече клатеха недоволно глави.