♡~ Пакетна Тема ~♡ N•43

Двете седмици до сватбата на Синан и Ясемин преминаха като на сън. Увлечени в последни приготовления, младоженците на усетиха кога се изтърколиха дните.
Йомер, Дефне, Сердар и Нихан придружиха Исо, както му обещаха, за да поиска Мелек от майка ѝ. Макар и да им бе малко неудобно в началото на вечерта, в края ѝ всички бяха щастливи и доволни, обещавайки си да са едно голямо семейство. Насрочиха сватбата за края на октомври, за да имат време момичета да подготвят всичко.
Йомер глезеше Дефне постоянно, следеше да не се уморява, винаги мислеше с какво още може да я зарадва. Колкото и да настояваше тя, че няма нужда от толкова неща, дълбоко в себе си беше искрено трогната от вниманието му.
Корай и Нериман продължиха да редуват изблиците си на мъка и щастие, преминаваха от депресия в еуфория и обратно за отрицателно време. Ядяха, спяха и клюкареха почти през цялото време, докато Нериман се опитваше да забрави за предстоящото дело за развода ѝ с Неджми, назначено за средата на септември. Чудеща се къде да избяга, тя най- после беше намерила решение.
Неджми напусна хотела и си нае малък апартамент в един не толкова голям квартал. Макар той да бе по- далеч от работата му, само него можеше да си позволи. Беше решил оттук нататък да живее сам, да работи – докато го търпи Йомер, и да се надява някой ден да получи прошката на племенника си, когото още не можеше да погледне в очите.
В семейство Топал всичко си беше по- старому. Разликата се състоеше в почти постоянното добро настроение на Тюркян, която беше спряла да звъни дори на Дефне през ден. Според старата това се дължеше на спокойствието ѝ къде и за кого е омъжила дъщеря си. Според снаха ѝ се дължеше на честите посещения на Хюлюсю, след които Тюркян не спираше да се усмихва с часове, почервеняла като ученичка на първа среща.
Дериа кротуваше. Избягваше да среща Йомер и най- вече Дефне, опитваше се да не обръща внимание на студеното държание на Ясемин и Синан и да се прави, че нищо не е станало. Беше благодарна за липсата на Корай бей на работа, както и за проблемите на Нериман, които я държаха далеч от нея. Все по- често покрай нея се навърташе Зюбеир, но някак си това вече не ѝ бе толкова неприятно. След като онзи ден я беше успокоил, докато тя трепереше и плачеше след гневния изблик на Йомер, нещо в нея се беше променило. Нещо, което не ѝ харесваше.

-   Готова ли си за утре вечер?!- Ухили се Дефне на Ясемин.
-   Не искам, Дефне. Защо настоявате?!- За десети път въздъхна Яса.
-   Не може! Отказа ни всички други неща, през които трябваше да премина: хамама, къната…
-   Но аз бях до теб тогава, все едно и аз съм ги направила..
-   Точно затова и приех. Но моминското парти няма как да го откажеш, всичко вече е готово!
-   Но Дефне.. Искам последната ми нощ да е спокойна, да се отпусна в горещата вана, да си легна рано и утре да се събудя отпочинала и красива.
-   Такава ще си, не се тревожи. Но няма да пропуснеш това, което сме ти подготвили!
Без да ѝ остави време да отговори, Дефне се измъкна от кабинета. И налетя право в ръцете на Йомер, който също като нея бягаше, но от Синан.
-   Бързо, докато не са ни докопали!- Засмя се тя и го повлече към техните кабинети. Ухилени като малки деца, направили пакост, двамата профучаха хванати за ръце покрай стреснатата Дериа.- Ама че инати, не та не!- Изпуфтя Дефне, щом влязоха в неговия кабинет. Секунди по- късно бе притисната към вратата от тялото на съпруга си.
-   Няма по- голям инат от вас, г-жо!- Прошепна той и залепи устни на врата ѝ.
-   Правя го само за тяхното щастие. Една последна вечер, преди да надянат халките.
-   Толкова ли ти тежи твоята?!- Повдигна вежди Йомер, докато леко се отдалечи от нея.- Наистина?!
-   Всяко правило си има изключение!- Привлече го тя за целувка.- А ние сме най- голямото доказателство!
Все още смеейки се, тя завъртя ключа на вратата зад себе си. Изненаданата физиономия на Йомер само я накара да се засмее, докато отиваше към щорите.

Дефне и Нихан бяха подготвили незабравимо парти на Ясемин. Резервирали бяха цял бар, бяха поканили Шебнем, няколко момичета от фирмата и две- три приятелки на булката, чиито номера Дефне не искаше да признае как е докопала – знаеше, че не е редно да рови в личния тефтер с номера на Ясемин, но нямаше друг избор. Единствените мъже бяха диджеят, барманите и няколко сервитьора, облечени само до кръста, които се грижеха никоя от дамите да не остане без питие.
Докато жените танцуваха опиянени- повече от щастие, отколкото от алкохол, Йомер, Сердар и Исо бяха завлекли Синан в друго подобно заведение, но тук персонала беше само от момичета. Младите госпожици забавляваха мъжете, без да прекаляват. Освен Алп и Корай тук бяха и няколко стари приятели на Синан, които Йомер беше повикал. Исо се бе обадил и на Неджми, но тъй като той беше персона нон грата в живота на племенника си, не посмя да дойде, за да не го дразни.
Макар че прекараха вечерта поотделно, накрая всичко се събраха на брега. Щастливи и доволни от прекараната вечер, но твърдо мълчащи как точно е преминала тя, поздравиха младоженците. В полунощ всеки се отправи към дома си, за да имат време да починат, да поспят и подготвят за утрешното събитие. Очакваше ги сватба.

Тъй като Ясемин искаше малка и скромна сватба, само с най- близките им, бяха резервирали хотел в центъра на града. Церемонията щеше да се проведе в градината му, около басейна, а тържеството след това- в ресторанта на огромната тераса. Вечерта всички щяха да останат да нощуват тук. Всичко беше готово, когато първите гости пристигнаха.
Дефне мина със Шукрю да вземат булката, а Йомер доведе младоженеца. Засякоха се на входа и всички заедно се качиха до етажа, където бяха апартаментите на бъдещето семейство и свидетелите им за вечерта. Ясемин и Дефне се мушнаха в този на младоженците, докато мъжете бяха в този на Йомер и съпругата му.
Приказната булчинска рокля, която двете бяха избрали, и сега предизвика сълзи в очите на булката и приятелката ѝ. Косата ѝ беше леко прихваната назад от диадемата, на която бе закрепен воала. Дефне пък беше облечена в червена права рокля, с лека цепка отстрани на крака, с тънки презрамки и лека дантела по бюстието. Беше прекрасна, с вдигната на кок коса, от която уж случайно се бяха изплъзнали няколко кичура. И двете бяха с тънки колиета, подаръци от любимите им, които по- скоро подчертаваха красотата им, отколкото да се набиваха на очи.
Мъжете бяха вече облечени, с питие в ръка, когато при тях нахълта Корай, плачейки.
-   Аааа, Корай, стига вече!- Ядоса се Синан.- Йомер ще ми е свидетел, спри най- после с тези глупости!
-   Ахх, наказание е това, наказание…- Тюхкаше се Корай, докато биеше с ръце коленете си и ронеше сълзи, все едно света е свършил.- Отиде си, няма повече да я видя…
-   Кого?!- Стреснаха се Йомер и Синан, забелязвайки сега облеклото на Корай: тениска и къс панталон.- И какъв е този вид?! Какво става, Корай?!
-   Скъпата ми приятелка, моята душа, моята Неро. Отиде си, изостави ме.. Нямам си вече никога на този свят…- Продължаваше да нарежда той, докато приятелите му се гледаха и не вярваха на ушите си.

Нериман пътуваше към летището с билет в ръка. След дълъг размисъл тя беше решила, че сама не може да се справи и затова щеше да отиде да живее при Суде. Дъщеря ѝ щеше да се погрижи за нея. Трябваше!
Сутринта изпрати писмо на Неджми, в което му съобщаваше за решението си. Нямаше да се върне никога вече в Турция- адвокатът щеше да я представлява на делото за развода.
Беше ѝ мъчно от раздялата с Корай, но нямаше как. Предишната вечер той много плака, когато му съобщи за заминаването си, но щеше да свикне. А и скоро щеше да ѝ дойде на гости, тя щеше да накара Суде да му изпрати билет.
С такива мисли Нериман влезе в летището и чекира багажа си, готово за новия живот на богаташка: този път в САЩ.

На Йомер и Синан им отне половин час, докато изкопчат нещо от Корай. Отдъхнаха си с облекчение, когато успяха да разберат, че Нериман е заминала. През ума им бяха минали какви ли не картини след думите на Корай. След като се погрижиха да го успокоят, че ще му позволят, дори ще му осигурят, чести посещения на нея в Америка, той най- после се сети, че са на сватба. Сега проблем беше какво да облече.
-   Аз ще се погрижа.- Рече Йомер и побърза да се измъкне от стаята, оставяйки Синан сам с отново изпадналия в криза Корай.

Без повече препятствия най- после Синан поведе Ясемин към сватбената маса. Очите му останаха в красивата жена, която щеше да стане негова съпруга, когато влезе в стаята. Дефне леко отстъпи и остави младоженката да се завърти пред очите на Синан и Йомер, които си глътнаха езиците. Секунди след това свидетелите се измъкнаха, хихикайки се на все още замръзналия Синан, когото Йомер не пропусна да сръга, преди Дефне да го повлече навън. Самият той обаче не можеше да свали очи от собствената си съпруга: червеното наистина ѝ отиваше.
След като си казаха заветното „Да”, Дефне и Нихан започнаха да правят някакви знаци на Ясемин и да крещят нещо. Преди да се усети Синан, тя го настъпи, което предизвика бурен смях в гостите. Размахала щастливо брачното свидетелство, Ясемин се втурна към Дефне и двете затанцуваха прегърнати, докато приятелката ѝ редеше пожелания към младото семейство. Йомер и Синан се прегърнаха братски, след което се размениха: Йомер целуна и прегърна Ясемин, пожелавайки ѝ с усмивка търпение за бъдещите години, а Дефне прегърна силно Синан и му пожела сила, за да успее да се пребори с прословутия инат на съпругата си.
След като всички честитиха на младоженците и бяха настанени по масите, започна забавлението. Храната беше изобилна, музиката силна, гостите весели. Празненството продължи до късно през нощта, когато вече никой нямаше сила за нищо. Половината гости така и останаха да спят по столовете, прекалено пияни или прекалено уморени, за да отидат до отредените им стаи.
Синан занесе Ясемин до стаята им на ръце- нещо, за което Йомер само се опита да се пошегува, докато не срещна очите на съпругата си. Сетил се как самия той пренесе нея през прага на къщата им, преглътна думите си.

След като затвори вратата на хотелската стая зад гърба си, Синан нежно пусна съпругата си на земята. Не спираше да й се любува- беше неотразима в булчинската си рокля.
- Не мога да отделя очи от теб, любов моя!- Започна Синан с пресъхнало гърло. Толкова дълго беше очаквал този момент, че сега се тресеше от нерви и възбуда.- Почакай секунда, сега ще отворя шампанското!- Каза младоженеца, като вече посягаше в купата с лед, за да вземе изстуденото пенливо вино.
- Да.. добре!- Заекна на свой ред и булката. Отстрани и двамата изглеждаха доста неловко. Все пак не им беше за първи път, но сега и двамата искаха да се представят достойно- беше първата им брачна нощ. Ясемин посегна да свали воала си, а Синан вече й подаваше чашата с шампанско.
- За нас!- Вдигна тост Синан и леко чукна чашата си в нейната.
- За нашата голяма любов и семейното ни щастие!- Проговори тихо Ясемин.
Синан се приближи към нея, взе чашата й и я остави на близката маса. Протегна се и хвана лицето й в ръцете си, след което много нежно я целуна.
- Обичам те! –Шепнешком промълви Синан и отново я целуна, но този път по настоятелно.
Пръстите му се преместиха на врата й, а устните следваха действията им. Влажните му устни обхождаха врата й, продължиха към възглавничките на ушите й и отново се върнаха към устните.
Сърцето на булката биеше до пръсване от малко притеснение и надигащата се като ураган в нея страст. Когато съпругът й отново я целуна, тя задълбочи целувката. Леко отвори устните си и захапа долната устна на Синан. От страстната целувка на Ясемин, възбудената тяло на младоженеца се притисна още по-силно към нежните женски извивки. Тя усети възбудата на мъжа си и за секунда се отдръпна от него. Погледна го с премрежен поглед и дарявайки го отново с гореща целувка, в която езиците им се преплетоха, ръцете й се заеха да го освободят първо от папийонката, а след това се преместиха на копчетата на ризата му. Сакото му отдавна се търкаляше в краката им. В синхрон с ръцете на съпругата му, тези на Синан галеха нежно гърба на булката и бавно се спускаха към ципа на роклята ѝ. Пръстите му бавно разкопчаха ципа и се върнаха на раменете ѝ. Той се наведе и устните му направиха влажна пътечка от едното рамо към шията и после към другото рамо. Ясемин  трепереше от надигащата се страст у нея. Синан също усети колко е възбудена съпругата му и с едно движение булчинската й рокля се скупчи около краката й като нежна бяла пяна. Останала само по бельо, тя свенливо сведе главата си и погледна локвичката от коприна и дантела.
Синан леко се отдръпна, колкото да се възхити на полуголото ѝ тяло, и хвана леко брадичката й, за да я го погледне в очите:
- Божествена си! Не се страхувай, любима, ще бъда нежен!- С дрезгав от възбудата глас й прошепна той.
- Аз…не.. не се страхувам, Синан.. Просто съм леко изнервена от цялата еуфория, от днешния ден!- Опита да се измъкне Ясемин, но погледът й не можа да заблуди любимия й.
Любувайки се на голите й гърди, Синан докосна с пръсти зърната, които веднага се втвърдиха. Езикът му последва примера на пръстите му. Влажна пътечка се очерта около розовите пъпки. Ясемин приглушено изстена и зарови пръсти в косата на Синан. Придърпа го още по-близо до себе си и гърдите й опряха в неговите. Младоженецът вече едва се сдържаше и набързо се освободи от отеснелия му панталон и бельото. Леко подбутна жена си към леглото и нежно я положи върху гладкия сатен. С едно движение я освободи от нейното бельо е се надвеси над нея. След секунди телата им се сляха в страстен танц.

Оставили младоженците на мира, Йомер и Дефне се прибраха в стаята си. Г-жа Ипликчи приседна на леглото, за да свали обувките си. Краката я боляха вече. От погледа на Йомер нищо не убягваше:
- Ще ти направя по-удобни обувки!- С усмивка се приближи той към нея и взе ходилата й в ръцете си.
- Не се и съмнявам, сеньор Ипликчи! Нима има по-добър дизайнер на обувки от вас в цяла Турция?!- Подкачи го с игрив поглед съпругата му.
- Не се съмнявайте в мен, г-жо!- Не й остана длъжен Йомер. Беше пуснал стъпалата й и палеца му галеше врата на Дефне.
- Ах ти, палавнико!- Весело го погледна тя в очите.
- Да беше помислила за мен, преди да облечеш това, любов моя!- Продължи той вече с по-дрезгав глас.-  Цяла вечер ми се въртиш пред очите с тази червена рокля, която ти стои убийствено. Вече нямах търпение да свърши целия този панаир и да те доведа тук.
Лукава усмивка заигра на лицето на Йомер. Устните му последваха примера на палеца му и нежно зацелуваха шията на Дефне. Тя лекичко простена и се сгуши в обятията на мъжа си. За секунда спря да я целува, погледна я в очите и с най-нежния си поглед промълви:
- Обичам те, любов моя! Никой и нищо на този свят, няма да ни раздели! Ти и синът ни сте най-важни в живота ми.
След това хвана лицето ѝ в шепите си и я целуна същевременно нежно и настоятелно. Разтвори устните ѝ с език и започна да изследва нейния. Дефне едва се държеше, трепереща от надигащото желание. За да не се свлече на леглото, ръцете й свалиха сакото на Йомер и се зае да разкопчава ризата му. Освободила го от горните дрехи, погалвайки голите му гърди, тя се наведе и ги целуна. Този път стенанието беше от Йомер. Изгарящ от надигащия се в него страстен ураган, той се изправи, хвана ръцете на Дефне и я изправи на крака. С бързо и ловко движение, роклята вече беше на земята. Останала само по бельо, той  пое дълбоко дъх и се не можеше да откъсне очи от прекрасното тяло на съпругата си:
- Сега си още по-красива!- Нежно промълви той, гледайки я право в очите.
След секунди и панталонът му се търкаляше до червената рокля. Полагайки я нежно на леглото, Дефне не смееше да отмести погледа си, прикован в очите му. Обожаваше да го гледа. Придърпвайки го по-близо към себе се, тя целуна раменете му и усети напрегнатото му от възбудата тяло. Погалвайки с палец гърдите ѝ, зърната им му показаха силната възбуда на прелестната му съпруга. Наведе се и целуна първо едната, а после и другата й гърда.
Миг по-късно вече нямаха никакви дрехи и голите им тела се преплетоха в едно цяло, политайки към един друг, по-красив свят.