♡~ Пакетна Тема ~♡ N•43

На сутринта, ухилени до ушите, младоженците и техните свидетели напуснаха хотела. Синан и Ясемин трябваше да минат през вкъщи, за да си вземат куфарите, след което заминаваха за 5 дни в Испания. Дефне и Йомер пък си бяха взели днешния ден почивка и бяха поръчали да ги търсят само, ако Пасионис е на ръба да фалира.
На път за вкъщи Йомер се чудеше как да ѝ разкаже за заминаването на Нериман. Не искаше да повдига темата, но предполагаше, че това ще успокои съпругата му.
-   Дефне!- Повика я той и изчака, докато тя го погледне.- Трябва да ти кажа нещо.
-   Явно не е много хубаво, ако се съди по лицето ти.- Констатира тя.- Какво има, Йомер?! Защо си притеснен?
-   Не знам как ще реагираш, затова. Виж, г-жа Нериман..- Само споменаването на името ѝ предизвика болка на лицето на Дефне, затова Йомер леко стисна ръката ѝ, която почиваше на неговото коляно.- Заминала е за Лос Анджелис.
-   Какво?!- Учуди се Дефне.- Кога, защо?!
-   Вчера, малко преди сватбата. Явно е решила, че щом е останала без нищо, ще разчита на Суде.
-   Но така, изведнъж… Ти откъде разбра?!
-   Корай вчера ни каза. Със Синан тъкмо се бяхме приготвили, когато влетя с новината.
-   Но на него не му личеше нищо вечерта, а знаем колко бяха близки те с леля ти.
-   Но познаваме и Корай: знаеш, че не обожава никого, повече от себе си. А има ли храна и клюки наоколо, той е на седмото небе.
-   Е да, прав си.- Съгласи се неохотно тя, докато се загледа през прозореца. Опитваше се да осмисли какво означава заминаването на Нериман за нея. Най- после малко спокойствие.
-   Не се тревожи за нищо. И в никакъв случай не се обвинявай за заминаването ѝ, моля те.- Прошепна ѝ Йомер, докато я привличаше към себе си.
Облегнала се на гърдите му, Дефне най- после си позволи да си отдъхне. Надяваше се вече да успее да изживее любовта си спокойно.


Лятото премина в тежка работа за някои и пълна почивка за други.
Колекцията „Чувственост” на Пасионис беше хитът на сезона за пореден път, а манекенката, представяща обувките, беше една от най- търсените. За съжаление никой не разбра нито името ѝ, нито телефона ѝ- Йомер Ипликчи нямаше да допусне жена му да се снима за никой друг, освен за него.
Трескаво течеше и подготовката за сватбата на Исо и Мелек. Нихан беше взела присърце задачата и подлудяваше булката с идеите си, като дори майка ѝ не можеше да спаси горката Мелек. Берк беше на върха на щастието- не закачан от жените за нищо и гонен да не им се пречка, прекарваше целия ден при Исо и Садри в работилницата.
Дефне се опитваше да работи въпреки протестите на съпруга си. Ако зависеше от него щеше да я остави цял ден да лежи и да не мърда, но тя се зае да му докаже, че нейния инат е по- голям от неговия. Ходеше всеки ден с него до фирмата и стоеше, понякога просто така, до вечерта, за да се приберат заедно. Йомер дори присъства на фотосесията, която Корай засне с нея, за да не може той да я тормози прекалено с изискванията си. След заминаването на Нериман настроенията му се сменяха по- често от обикновено, което си беше направо рекорд.Коремчето ѝ вече се очертаваше доста добре и Йомер не пропускаше случай  да го погали. Беше ужасно щастлив, когато лекарят им съобщи, че е бременна с близнаци и то момчета. Тя не повярва на ушите си, беше едновременно уплашена и радостна, разплака се и трябваше Йомер доста време да я прегръща и успокоява, объркан от реакцията ѝ.
След завръщането от медения си месец, Ясемин и Синан бяха прекалено заети с работа, за да мислят за нещо друго денем. Нощите обаче си бяха само техни и в тях той прекарваше всяка от тях, доказвайки на Ясемин колко много я обича. Резултатът беше ясен само след има няма два месеца: в средата на септември Ясемин обяви, че е бременна.
Макар все още да говореше с Неджми само по работа, Йомер вече не го гледаше с гняв. Полека лека нещата започнаха да се успокояват между тях. Дефне успя да убеди Йомер дори да отиват на делото за развод, за да подкрепи тя чичо му. Макар и с нежелание, Йомер отиде, защото нямаше как да прати Дефне сама. Бяха поне спокойни, че Нериман нямаше да бъде там.
Самата Нериман преживя най- големия шок в живота си, когато пристигна в Америка. Скъпата й дъщеря живееше с не кого да е, а със самия дявол- Дениз Транба. Бяха подписали граждански брак и сега живееха заедно, щастливи до деня на пристигането ѝ. Сетне животът им се превърна в ад- вечните скандали между майка ѝ и съпруга ѝ подлудяваха Суде, която беше на ръба на нервите си. В крайна сметка нае на майка си апартамент на две пресечки от тях, но това не спря Нериман и тя идваше по всяко време на денонощието в дома ѝ, с оправданието че пак е в криза и ѝ е мъчно за Неджми, Корай, Йомер, богатия им живот в Истанбул и всичко друго, което можеше да измисли… А причините за кризите ѝ не бяха никак малко.
Тюркян все по- честно се радваше на посещенията на Хюлюсю. Вече открито двамата говореха за това да се оженят и заживеят заедно, което не веднъж и дваж щеше да докара инфаркт на Сердар и Дефне. Тя мълчеше за това пред Йомер, но все някога трябваше да му каже. Не смееше и да мисли как да го направи.
Така неусетно дойде октомври.

Седнали на люлката, Йомер и Дефне се наслаждаваха на първата си от дълго време насам спокойна вечер. Той беше седнал и полюшваше люлката, а тя беше леко полегнала и опряла гръб на гърдите му. Ръцете му бяха на корема ѝ, усещайки силните ритници на двамата разбойници. В ръцете ѝ имаше списък, от който тя задраскваше.
-   Мерт?- Попита тя, а Йомер поклати глава. Тя задраска.- Салих?- Повториха действието.- Топрак? Али? Дениз?- Изреждаше тя, а той клатеше ли клатеше глава.
-   Не знам, Дефне. Искам да са нещо специално. Хем да се допълват, хем да се различават.
-   Дай да изберем едното, после ще мислим второто.- Засмя се Дефне.- Мехмед? Мурад? Мустафа?
-   Ммм не.
-   И на мен нещо не ми харесват. Почти не останаха имена, скъпи.- Въздъхна тя.- Какво ще кажеш за Баръш? Имаме нужда от мир в семейството си, нали?- Попита невинно тя, но очите ѝ я издаваха. Още не се беше отказала да го помири с чичо му.
-   Баръш става? А второто?

Както всяка сутрин Нихан се събуди от все по- силно ритащия Исо. Наближаващото раждане я плашеше, но го чакаше и с нетърпение. Искаше вече да може да се облече нормално, да не ѝ отичат краката, да не я боли кръстът. А и си беше харесала страхотна рокля за сватбата, та трябваше задължително да роди до седмица.
Тюркян беше приготвила закуска, която я очакваше на масата. Откакто Дефне се ожени за Йомер вече не плащаха и наем, което беше от голяма полза за семейния бюджет. Кафенето на Сердар също вървеше добре, затова нищо не липсваше на богатата трапеза. А Нихан умираше от глад. Докато се хранеше забеляза, или по- скоро усети, унесените в разговор Мелек и Мюхрем, минаващи покрай дома им. Двете жени обаче не успяха да я забележат навреме и Нихан изскочи като огромна мечка пред тях:
-   Хей, здравейте дами!- Поздрави ги тя с почти писък. – Заповядайте вкъщи, да закусим, има и чай!- Покани ги тя, защото умираше от любопитство дали Мелек вече е избрала рокля. Булката искаше да го направи само с майка си и то малко преди самата сватба.
-   Ами…- Започна леля Мюхрем.- Не искаме да ви притесняваме, пък и в това състояние.. – посочвайки с поглед огромния вече корем на Нихан,- трябва да си почивате повече, не да посрещате гости!- Рече спокойно жената, с тайната надежда тя да се откаже.
-   Ама какви гости, ние сме вече едно семейство!- Възпротиви се Нихан.
След прекараните няколко дни в спор с майка си за роклята, която си бе харесала,  Мелек изпитваше нужда да разкаже на Нихан премеждията, през които премина. Вече се чудеше дали наистина е избрала по- малкото зло, като тръгна с Мюхрем, а не с новата си приятелка.
-   Всъщност, Нихан, аз с удоволствие ще пия чай с теб. – Засмя се момичето и влезе в градината след Нихан.
Тюркян и Есра бяха на гости в комшии, така че двете момичета можеха спокойно да обсъдят как върви подготовката за скорошната сватба.

След като мина делото за развода, Неджми изпадна в лека депресия. Едно е да говориш, че вече не искаш да живееш с някого, с когото си бил 30 години, друго е наистина да се разделите. Макар и трудно, пред себе си той признаваше, че Нериман му липсва. Във фирмата беше обичайният Неджми- весел, закачащ момичетата и вършещ работата си, но вечер вкъщи оставаше сам. Искаше му се да чуе отново бърборенето ѝ, вечните ѝ крясъци по Мине, която се бе върнала в родния си край. Искаше Нериман отново да му говори сладко, да е пак милото и скромно момиче, за което се ожени. Искаше му се…

Дните на Корай бяха меко казано еднообразни. След като колекцията стана хит, той беше един от най- търсените фотографи на Турция. Не че преди не беше, но сега зачестиха обажданията и от чужбина. Това само повиши егоизма, самолюбието и вродената алчност на Корай. По цял ден той натякваше на екипа, че заради Йомер и Синан пропилява живота си, кариерата си. Колко пътища се били отворили пред него, но той не можел да изостави приятелите си. И това съсипвало цялото му бъдеще.

Синан и Ясемин бяха решили да запазят и двете къщи. След дълъг спор кой при кого да се принесе, накрая решиха да прекарват лятото в нейната, а зимата в неговата къща. Затова в момента се пренасяха и Синан откачаше. Заради бременността на Яса той не ѝ позволяваше да бутне нищичко, та тя ходеше и командваше всички. Вече на ръба на нервен срив, съпругът ѝ най- сетне успя да натовари всичко в наетия камион. За да не му дърдори тя и при разтоварването, реши да я изпрати на гости на Дефне- да си поговорят за бременността, бебетата и т.н.