Запознанство в интернет – рисковете

Не съм чел всичко в детайли, но

Thirteen, хареса ми постът ти #374 .

Не остаряваш, просто си с нормално неизкривено мислене.

По тая логика и аз да съм се "вчичковил" вече, как ли пък не  .

Не знам за другите и кой какво "да не се минел", и как иска да се представя в очите на другите, но аз обичам да правя дребни жестове, кеф ми е, като мъж. Не ме интересува жената какво би си мислила, то е ясно, че на "нормална" ще й е приятно, но го правя преди всичко за себе си, аз се чувствам гот. Някои могат да го отъждествят с "его", може, не знам. Норки и екскурзии не коментираме, те са за по-напреднал етап от връзката, и то ако има кеш, не е и задължително да ги има, за да са щастливи двама души.

Иначе по темата, както и в нета, така и в "реала" си е  . Прави ми впечатление какви са мними повечето хора, сякаш преди години бяха по-склонни на blind dating.
Разбира се, попадам и ще продължавам да попадам и на отворени, без предрасъдъци и стереотипи жени.

И, както се отбеляза и друг път, когато има нещо да се случва, то се случва, химията си влиза в сила и хората се усещат, а вече как и дали ще прераснат отношенията във връзка и семейство, зависи от много неща.

Най-добре да си водят и един счетоводител на срещата, че току някой се минал.
Както е тръгнало деленето сега, след няколко години сигурно жената ще трябва да издържа мъжа. И после защо нараства LGBTQ обществото ...

Мисля, че поканата и поемането на разход е обвързване и аз като жена не бих позволила никога да ме задължат, ако не познавам мъжа отсреща добре. Тоест напълно е нормално жена, която иска да е с "чисти сметки", защото не обича да е длъжна, да си поема разходите сама, поне докато изясни сама собствените си намерения.

Друг е въпросът дали бих се напъвала да си платя вечерята, ако мъжът ме е поканил и интерсът ми към него е дългосрочен. Виж, ако съм се разбрала онлайн и не познавам мъжа, за мен си е някаква си среща за запознаване, а не покана. Петте евро кафе няма да заболят никого, но може би бих си платила сама, не знам. Никога не съм била на такива срещи с непознати...

Като цяло поемането на собствената сметка за мен (така бих научила и децата си) е знак, че никой не иска да се обвързва на този етап.

В първия абзац точно обясни как го чувствам и аз. Преждевременно да поемам ангажимент. Притеснително.

Задължение е, да, защото не знаеш дали въобще ще искаш да видиш този човек отново. Представям си го като поканата за напитка от непознат в заведение. Отказваш, ако нямаш интерес към човека, защото знаеш, че ангажира. Ако много ти харесва, искаш да завържеш и разговор и усещаш химия, приемаш и завързваш разговор.

Еманципацията е много хубаво нещо, защото дава право на жените да напуснат насилници и въобще да имат право на избор. Затова не е добре да се преувеличава с термина. Правото на избор, а не задължение. Тоест можеш да си платиш, но не е задължително.

Не бих отишла на почивка с полупознат. Защо да създавам такива трайни спомени, ако не знам този въобще колко време ще се задържи на хорзонта. Времето, прекарано с един човек, също ангажира, а не само финансите. Добре, че не ми се налага сега да се срещам, сложно ми се вижда..

Е, полупознат, ама девойката харесала наш Братан. Трябва да има защо.

Ами, аз не исках конкретно към него да се обръщам, за да не поммисли, че се заяждам. Но след като е отишла с него на почивка и си е платила сама, според мен го е изпробвала. Но без ангажимент. На негово място не бих очаквала, че това е романтично пътуване, по-скоро мостра.

В това няма нищо лошо, разбира се. Тя и Дженифър Лопез едно време пееше, че любовта и не се купувала, но на петдесет години смени с "Yo quiero dinero" . Шегувам се, разбира се, губя си времето, докато готвя.. Кой, както пожелае, свят широк и цветен.

А, Джей Ло по някое време пееше, че не ти е майка, няма да те пере, няма да ти готви и да станеш от тоя плейстейшън най-сетне.
Испанските й песни не ги знам.

Някак останах с впечатлението, че екскурзията до Южна Франция е метафора на екскурзия с влака до Велико Търново.

За това с плащането на разходите за екскурзията съм съгласна. Но да попитам за протокола - стаите в хотела отделни ли бяха? Защото според мен, ако държиш на автономност в разходите и не чувстваш човека като съпруг и още повече - двамата разполагате с достатъчно пари, добре е всеки да си има лично пространство.
Това със воденето на домашен купон у приятел още след първата среща го намирам за неудачно и рисковано. Едно, че ако е някоя лесно хлътнала, ще си помисли, че едва ли не вече имате връзка. После, че реално не те познава, откъде може да ти има доверие, че не й спрягаше оргия ( освен ако няма нищо против това, де).
Лично аз съм отрязвала такива момци, които ме канят упорито на домашни партита. В крайна сметка аз още него не съм опознала, той ме навира в другарския си кръг и хората само дето не му честитят вече. Отделно, че не сме длъжни да си допаднем с тези хора, че да им е приятно да ме посрещат. Още по-отделно, че такъв подход като стане навик издава ...как го беше казала една съфорумка- "определени дефицити". Не казвам, че при Братан е така. Те достатъчно са излизали и насаме, но аз лично с приятели съм запознавала някого след като вече официално се чувствам като част от двойка с него.

Рибарят от другата (или тази беше?) тема така ме запозна на първа среща - от Варна в София и айде на рожден ден на човек от компанията, но беше в кръчма, не на домашно. Втора среща - с неговите родители, баба и кака. След месец и нещо се преместих в София. След още 3 или 4 месеца се разделихме.
Не знам вече. По принцип гаранция за нищо няма. Но този окончателно ме научи да хващам момента. Все нещо ще се развие. Ако чета тука момченцата, той яко се е минал с мен. Не успяхме и 6 месеца да навъртим като двойка. Но още в началото имаше сериозни аванси. Сега, че се развиха кофти нещата - и двамата сме отговорни.

Прав си, уж се води "сериозен" сайт, но всъщност и там като навсякъде - според местния манталитет, но в същината си - горе-долу еднакво.
Мъжете от арабски произход са много настоятелни, интензивни в общуването, позесивни и обсебващи. И те търсят виртуален секс в повечето случаи, но го обличат под формата на 'връзка', която в техните представи имате още от момента, в който сте разменили две думи.

Турците са много мили, но сред първите въпроси им е "Идвала ли си в Турция? Ще идваш ли скоро?" и като разберат, че няма шанс скоро да им кацнеш на тепсия, бързо губят интерес.
Европейците пък са доста...ексцентрични, да кажем. Гледаш го - съвсем нормален, спретнат мъж, добре попълнен профил, посочени интереси и заявка за "сериозни" отношения, обаче много бързо след първоначалните любезности нещата отиват в странни посоки.
Например - един французин изпадна в истерия,насоли ме с какви ли не имена и ме блокира след като го засякох, че не е ОК да говори зле за народ и държава, от които няма лични впечатления, освен медийни. Ставаше дума за Ливан.

Българите изобщо няма да ги коментирам, защото знам, че има свестни мъже, но такива онлайн аз не съм срещала, уви.
Не знам каква им е мотивацията да са там и какво точно търсят, но каквото и да е - очакват да го получат без никакво усилие от тяхна страна, положението е трагично.

OKCupid го бях преслушала преди поне 5-6 години и останах с впечатление, че се ползва за секс.

Като Ви чета отзивите за сайтовете и се успокоявам, че е правилно да си разчитам на старомодния начин за запознанство и покана за среща - на живо.

Никога не съм "approach-вал", канил, запознавал се, излизал с момиче/жена с мисъл да я "връзвам" и "задължавам", а защото съм я харесал, направила ми е впечатление, симпатична ми е, грабнала ме е с нещо, искам да науча повече за нея face to face в приятна обстановка, а не че после ще "очаквам" от нея нещо. Никога не очаквам нищо, а в същото време допускам всичко, ако се разбира какво искам да кажа.
Нямаш очаквания, за да не съжаляваш после, и много по-леко се живее. Но до това "прозрение" не всеки е стигнал. Повечето си казват "критериите", "изискванията", без да дадат шанс, както на себе си, така и на другия да се опознаят, и повечето се разминават, като голяма част не знаят как да се държат.

За екскурзиите съм съгласен, няма как с непознат, и човек който не познаваш, поне малко да ви понапреднат отношенията.

А иначе, която иска да си плаща, нямам против, са няма да споря и да правя скандали. Но това отново нищо не значи, защото както съм имал такива, с които съм се видял вендъж, дваж пъти, и аз съм покривал всичко, така и обратното - своебразно 50/50, но не танто за танто, а както дойде, но това също няма нищо общо с евентуално продължаващи отношения. И по учебник да правиш всичко, пак няма гаранции.

СнежноБялаПчела, ти не си ли "свестна"? Щото аз се имам за такъв, даже повече.
Навсякъде има, стига да умееш да филтрираш.
Сещаш се - лупата и "иглата в купа сено", "различният", "черната овца" .
Последното важи и за мъжете, и за жените някой с нещо някак си ти прави впечатление, някои "химия" му викат  .