Запознанство в интернет – рисковете

хахах,
Не бях обърнала внимание на местоположението. По принцип са ми много смешни хората от там.

Да не се обиждаме на регионален принцип, защото всички сме омешани от различни краища на страната. Кой откъде е дошъл назад във времето...това и Слави Трифонов не го знае.
А колко ли са сега кореняците софиянци ?

П.С. Сега Lorelada ще те постави на място и ще ти обясни кой е смешен.

Важното е кръгът от приятели да ти е селектиран
Не знам на кой от вас беше този израз.

Най-важно от всичко е да имате хубава снимка. По възможност ваша. Аз така на една самотна мама откак ѝ направих фото сесия, един след друг ги върти. Бабите пред блока се чудят от къде има време да ги търси като работи и дете гледа. Ама то, снимките правят чудеса.

Това е малоумно. Винаги вдигам, не знам кой е, именно затова. Важно е да знаеш какво да говориш и/или не, когато, на който трябва. Не знам кой от какво се "крие". Ами, ако е някой твой близък в нужда?

edit: чакай, че спя и си мисля и за други работи, чета и си мисля "на непознати" номера , което също битува в БГ.

Хахах, е той, като Митьо Пищова как беше - до 18г. до 48кг.

Малко сме, във форума сигурно са още по-малко.

Мой.
Като оставим настрана съученици, състуденти, набори, приятели през годините, повечето са ми на ключови позиции и с много акъл и контакти. Вдигам телефона и ми се върши работа, както и аз за тях. Безценно. Разбираме се с две думи.

Калояне, извинявай, спях. Що чакаш на мен, не можеш ли сам да обясниш.
Ох, прекрасен лаф, Анонимис - хубава снимка, по възможност ваша!! Е, тъй де, ако е възможно...
Извън майтапа, какъв е смисълът от чужди снимки? Нали накрая ще се види истината?

Лори, не всички искат да стигат до края Има и такива със снимка на домашния любимец

Е, може на любимеца да намерят половинка.
Хората ако искат само приятелство, не би трябвало да се интересуват от външността на другия. Макар че... любопитство сигурно.

Което ми напомни на майтапа "първа среща": седят куче и мадама на богато покрита маса в ресторант и кучето казва "I am so happy, that you are dog person too."

(на български малко се губи шегата според мен, нещо като "радвам се, че и ти си кучкарка")

Някои хора са толкова комплексирани, че дори и без да си целил да ги засегнеш на тема финанси, пак ще намерят за какво да се хванат.
Сещам се за два примера от личен опит в зората на интернет общуването.
В единия случай си бях сложила снимка, на която на заден план се вижда не наистина, подчертавам, а на монитор Айфеловата кула. И то не като снимка, която съм си избрала да сложа като скрийн сейвър, ами като...как му казваха, абе онези снимки, които се сменят през 1 минута. И съответно ме заговаря някакъв очевидно доста огрухан и изстрадал от живота индивид: "Ехх, ама всички жени сте едни и същи, все в Париж да ви водят, на Айфеловата кула." И аз - туше! Даже, бидейки твърде егоцентрична госпойца, чак тогава вдянах, че на снимката ми се вижда въпросната забележителност. И какво да си говоря с този оттам нататък? Той още от първото изречение се чувства прецакан, пък след по-дълъг чат и недай си боже среща, ще реши, че е направо ограбен.

Другият  случай - продължил по-дълго чат с господин, който се интересува от поезия. Даже си бяхме разменили написани от двамата стихчета. И докато си говорехме за литература, всичко си беше съвсем наред. Обаче не знам какво се заговорихме кой какво правил предишния ден и аз споделих, че съм била на ресторант с приятелки. В момента, в който уточних в кой именно ресторант, без дори и да се догаждам, че за някой може да се окаже твърде елитен ( съвсем средно-статистически ресторант, бих казала, дори не ресторант, ами пицария), господинът започна да ме кълве, че той не бил знаел, че така съм се била изучила да ходя по такива заведения, че много за голямото добро утро съм се пишела. Абе...изобщо дълбоко потресен и обиден, че аз, пишейки си със скромен учител по литература в СПТУ вече не помня кое, имам дързостта да му демонстрирам някакви възможности, както се оказва, надвишаващи неговите.

Koнтекстът ти беше свързан с излизането вечер. Пич, отпусни се малко. Имаш ли представа колко превзето, бастунско и парвенюшки звучиш и колко е смешно отстрани? Сигурна съм, че и "селектираният" ти кръг за излизане вечер е същият - горе-долу последният кръг, в който бих излязла на бар.

Хората с истинско самочувствие го дават по-свободно. И всички приятели са селектирани.

Пич ли е, след като е отговарял и ще отговаря с отвратителен и нападателен тон на потребителки, тук, на което не му изнася.

С какво са джентълмени, и друг път са го писали. Много са си самоповярвали.

Бля-я-я-я-я-а-к-ссс...

Alba rosa, добре че хвърлям поглед тук-там да си "сверя часовника", и се чудя откъде ги изнамирате такива индивиди. Но не се "изненадвам", де, типично по български реакции.
Умението да общуваш малко хора го умеят.
Комплекси, липси, лошо детство, лошо възпитание и т.н., имат много хора, не само мъже, ами и жени.

OnDine, много съм си отпуснат. За теб съм "бастун", за други, друг. Няма лошо, различни хора сме. Не съдя никой.
А доста и не ги чета, така че, все едно.
Не знам за какъв контекст говориш, чак толкова "вчера", "онзи ден" и т.н., не помня какво съм писал и защо. Да не мислиш, че вниквам и дълбая толкова подробно.
Разбира се, че всички приятели са селектирани, спрямо интереси, мироглед, допирни точки, ценностна система.
С който трябва съм намерил и/или намирам с новите "общи честоти", другите не са важни. Не ги закачам и те не ме закачат, това е важното.

P.s. Недей да бъдеш сигурна за нищо, защото изненади има винаги и заключения от форуми, и някакви постове кой какъв е, да се правят, е глупаво.
И ме уцели, по барове обичам да ходя, мека мебел, кожа. В дискотечници, пушилници, "кръчмета", няма да ме намериш.
Също, приятни ресторанти за хапване.
Добре ли е, "класирам" ли се?

Само след снимка можем да кажем класираш ли се.

Въпрос към дамите - Когато получите снимка от някой мъж, кое гледате първо ?