Бебе и леки антидепресанти

  • 5 872
  • 57
# 15
Разбирам, че с добри чувства го казвате, но майка ми е на легло от 2 г и ще е така до живот и аз какво да направя в случая да чакам да си отиде и тогава да си мам деца ли?! Знам, че ще е трудно, но не и невъзможно.
Виж целия пост
# 16
Независимо кой какво ще ти каже ,е рисково за детето да преживява с антидепресанти.Възможно е ,след това то да бъде с проблеми като твоите,например.Би ли искала това за детето си.В момента си много натоварена ,лабилна и млада-кое налага точно сега бременност?
Виж целия пост
# 17
амоняк, депресията няма нищо общо с диабета, не сравнявай, моля  Stop неконтролираното депресивно състояние само може да се усложни от бременността. антидепресанти не се изписват от психолог, а от психиатър, съмнявам се, че авторката изобщо е посещавала такъв.
Виж целия пост
# 18
и аз смятам, че Сирената е напълно права. нагърбила си се със задачки, които ти идват много и очевидно си в неуравновесено психическо състояние, а се опитваш още повече да се “изсилиш“ като хукнеш да забременяваш.
човешки ти го казват хората, не е нужно да се нахвърляш агресивно върху тях.  Peace

Точно при жените това гърбене с много задачи е издайнически симптом за душевни проблеми. Правиш много, за да не ти личи, а и сама да не усещаш какво ти е отвътре.

Смятам, че за детето трябва да си в топ форма- да имаш професия, работа, заделени пари, да си уверена в себе си и чак тогава. Защото е наистина натоварващо. Не може да родиш дете точно във възможно най-трудния период в живота си, че и без брак. Не че аз нямам 2 деца без брак, но като бях млада си минах "първо венчило". На 22 е време за пръстен и сватба, не директно да раждаш деца.

Като нищо може да се окаже невъзможно, казвам ти от опит. Буквално да изключиш и да направиш нещо лошо.
Виж целия пост
# 19
Не, не я обърквайте, депресията и паник атаките не са причина човек да няма деца. Не раждат само хора в перфектно здраве. Има момичета с диабет и с други болести, гледат си децата.
Антоанета, за това ти писах да не се съветваш във форума, тук няма специалисти.

Естествено, че не раждат само хора в перфектно здраве.  Но разумният съвет е да стабилизира собственото си състояние, преди да тръгне да забременява. Общата ситуация, която описва още повече не е в полза за бебе на този етап.
Виж целия пост
# 20
Според мен също имаш достатъчно време, ако започнеш сериозно да работиш върху себе си с психолози до след няколко години да си стабилна и да си спряла хапчетата.
На мен също ми звучи много несериозно да правиш опити докато пиеш антидепресанти, аз сега съм бременна с много неразположения, но не смея да пия най-елементарното хапче.
Виж целия пост
# 21
амоняк, депресията няма нищо общо с диабета, не сравнявай, моля  Stop неконтролираното депресивно състояние само може да се усложни от бременността. антидепресанти не се изписват от психолог, а от психиатър, съмнявам се, че авторката изобщо е посещавала такъв.
Всичко може да бъде сравнено по обективни критерии, моля Simple Smile Шегата настрана - както при диабета, така и при продължителни депресия, паник атаки и т.н. трябва бременността да се съобрази, да се случи в най-подходящ момент по преценка на лекуващ лекар, за да има най-малко последствия за детето и майката. Peace
Виж целия пост
# 22
Освен това- попреслушай го малко твоя приятел. На колко е години? Нормалните мъже не бързат да направят бебе на една жена, ако наистина я ценят и обичат. Ще те изчака да завършиш, сватба ще направите, ще посъберете пари да може после сносно да си гледаш бебето на спокойствие, а не да бързаш да бачкаш, докато е още едва проходило...ей такива обикновени работи, които правят умните, обичащи мъже.

Та- не бързай, живейте си, на 22 е рано, особено в тази ситуация.

А то не е само бременността- с депресия и паник атаки как смяташ да се грижиш за дете межди 18 месеца и три години, когато на всеки 5 мин. ти изправя косата, трябва да си супер бдителна, супер търпелива, организирана...точно в топ форма трябва да си.
Виж целия пост
# 23
Благодаря на всички все пак.
Приятеля ми е на 25 и сме заедно от 9 г ,а за сватба не искаме просто смятаме, че и без брак хората могат да са щастливи и да създат семейство.
Финансово искам да подчертая сме много добре и от към помощ за бебето също има кой да помага.
Ще се посъветвам с психиатъра просто одеве сбърках и написах психолог, но да кажа ходила съм и при двата вида специалисти. И ще говоря с тях да намалм лекарствата и тогава да си имам " дете"
Но въпреки всичко което ми е на главата се чувствам перфектно и готова за бебе:)
И никъде не съм писала че имам депресия незнам защо го споменавате,добре съм си просто понякога преди получавах паник атаки,които се изразяваха в сърцебиене ,потене,гадене и изтръпване на ръце,но никога не съм била в депрсионни и нервни състояния!
Виж целия пост
# 24
Ти не мисли кой ще помага за бебето, а можеш ли сама да се оправиш без помощ. Не да го родиш и да го хвърлиш на баба, после на ясла.

Финансово добре му викам доходи от поне 2-3 хил. лева за двамата на месец, това като за начало за младо семейство. Може и повече. И то със стабилни професии, без даване от баби.
Виж целия пост
# 25
Благодаря на всички все пак.
Приятеля ми е на 25 и сме заедно от 9 г ,а за сватба не искаме просто смятаме, че и без брак хората могат да са щастливи и да създат семейство.
Финансово искам да подчертая сме много добре и от към помощ за бебето също има кой да помага.
Ще се посъветвам с психиатъра просто одеве сбърках и написах психолог, но да кажа ходила съм и при двата вида специалисти. И ще говоря с тях да намалм лекарствата и тогава да си имам " дете"
Но въпреки всичко което ми е на главата се чувствам перфектно и готова за бебе:)

Няма да те критикувам, нямаш нужда от това. Ще ти дам някои насоки, ако искаш постави ги на психиатъра, странно е, че не сте ги изчистили:
Ситуацията ти, не е изключително тежка. Тя е житейска ситуация, аз лично познавам доста хора, които са се грижили и за болен родител, и за дете сами ( дори за двама родители).
Няма нищо извънредно на 22 да си студент, да имаш болен родител, ако щеш и да работиш.
За теб това изглежда страшно, провокира несигурност и проблеми, защото нямаш изградени механизми за справяне с това. Ролята на психиатъра е точно да ти помогне да ги изградиш. това не е трудно или невъзможно, ако трябва потърси друг.
Дано подредиш живота си, той зависи от теб, не от обстоятелствата Hug
Виж целия пост
# 26
Да мога за сега се оправям с всичко сама ,мисля че ще се оправя и с дете,а и не съм казала ,че ще го дам на баба,а просто ,че и те ще ни помогата с грижите .Както казах няма да давам подробен отчет за финансите ни,но да финансово стабилни сме си.Благодаря още веднъж за мненията.
Виж целия пост
# 27
Ти не мисли кой ще помага за бебето, а можеш ли сама да се оправиш без помощ. Не да го родиш и да го хвърлиш на баба, после на ясла.

Финансово добре му викам доходи от поне 2-3 хил. лева за двамата на месец, това като за начало за младо семейство. Може и повече. И то със стабилни професии, без даване от баби.
Нямаме такива доходи, да се отказваме ли от детето, докато е време? Mr. Green
Виж целия пост
# 28
Аз пък давам примерен списък какво значи "готов за дете", финансово и физически:
- Да можеш да се откъснеш от работата за 2-3 години, без да се отрази на бъдещето ти, тоест пак да може да си намериш добра работа.
- Бащата да си увеличи доходите и да може да замени твоя намален доход.
- Междувременно да получаваш хубава сума майчинство в първата година.
- Да си готова психически, че ще си основен източник на грижа на детето поне една, ако не и 2 години, в които има стресови моменти.
- Да можеш да си взимаш почивка и да имаш празни дни с нищоправене, когато детето се окаже наистина трудно за гледане, след безсънна нощ.

Ей това е готовност, другото са компромиси. Имаш време да раждаш, до 35 може и три да родиш. Единствената причина да почнеш да раждаш на 22 е ако искаш 5 деца.

Амоняк, ми гледайте да ги увеличите, едва ли е комфортно така да стоите. Аз лично не бих родила, а и не съм раждала под тия доходи.
Виж целия пост
# 29
ееее, то по тези критерии само софиянци, и то с най-престижните професии трябва да имат деца.  В другите градове са мноооого назад, в най-добрия случай доходите се движат наполовина. 3 хиляди за двамата, значи заплатата на всеки трябва да е 1000-1500. Колко са хората с такива заплати в БГ? В по-малките градове пък съвсем. Лесно е да се каже "Работи в посока увеличаване". Но реалността е друга.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия